Проф. Генка Петрова: МЗ предлага реформа, която не служи на гражданите

Министерството на здравеопазването предлага реформа, която е лишена от здрав разум и тя не служи на гражданите. Това заяви проф. Генка Петрова, основател на Българската асоциация по фармакоикономика.

Позицията на проф. Петрова беше изразена по време на пресконференция, посветена на публикувания за обществено обсъждане Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето. Една от предлаганите промени предвижда закриването на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) и прехвърлянето на функциите му към Министерството на здравеопазването.

Според участниците в пресконференцията това не е обикновена административна промяна, а промяна в начина, по който се вземат решенията за цените, реимбурсирането, оценката на здравните технологии и достъпа на пациентите до лечение.

„Европейското и българското законодателство изискват спазване на принципа на ранното консултиране при подготовката на нормативни документи. Нито една заинтересована страна или институция не беше и до момента не е консултирана по този законопроект“, заяви проф. Петрова, цитирана от БГНЕС.

Тя посочи и съкратения срок за обществено обсъждане.

„Българското законодателство дава тримесечен срок за изразяване на становища, писмени и всички в хода на общественото обсъждане за нормативните актове. Тук срокът е скъсен на две седмици“, каза проф. Петрова.

По думите ѝ краткият срок би бил оправдан само при специфични и много спешни случаи, каквито според нея в настоящата ситуация няма.

Проф. Петрова постави под въпрос и начина, по който се предлага промяната в лекарственото законодателство.

„Промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които са обект на глава 12 – ценообразуване и реимбурсиране, се извършват чрез друг закон – Закона за здравето. Това поставя сериозен въпрос за правовата държава и нейните принципи за прозрачност и законодателния процес“, заяви тя.

Тя определи като особено проблематична обосновката на законопроекта, според която целта е намаляване на административната тежест.

„Сякаш реформата първо трябва да установи функциите и задълженията и тогава да се действа. А ние правим една реформа, която е лишена от здрав разум. И е точно обратното на това, което трябва логично да се случи. А за мен лично тази реформа не служи на гражданите“, каза проф. Петрова.

Председателят на Управителния съвет на Българската асоциация по фармакоикономика доц. Зорница Миткова определи предлаганите промени като промяна на институционалния модел.

„Това не е просто административна реформа, както се представя публично. Когато закриваме специализиран орган, който упражнява конкретни регулаторни експертни функции и променяме институцията, която ще ги упражнява, ние на практика променяме институционалния модел“, заяви тя.

По думите ѝ основните притеснения са свързани с концентрацията на функции и риска от загуба на независимост при вземането на решения.

„Ако решенията се вземат съответно от конкретен министър или упълномощен от него заместник-министър, кой ще гарантира независимостта на конкретното решение и кой ще носи експертната отговорност?“, попита доц. Миткова.

Тя обърна внимание и на европейските ангажименти на България в областта на съвместната клинична оценка.

„Всяка промяна трябва да гарантира непрекъснатост на експертния и административния капацитет. Експертизата не е щатни бройки, които се прехвърлят от една институция в друга. Това са утвърдени експерти с доказани имена и постижения. Една институция може да бъде закрита с един закон, но експертизата не може да бъде създадена с един закон“, подчерта доц. Миткова.

Изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев също определи предложението като фундаментална промяна, а не като административна реформа.

„Това е фундаментална промяна на начина, по който се взимат решения в здравеопазването. Преминава се от един колегиален, експертен модел, в който седем души с необходимото образование, експертиза и професионален опит обсъждат всяка процедура, гласуват и взимат решение, към съвсем друг модел – еднолично политическо решение, в което всичко е на бюрото на един човек, министъра на здравеопазването, и зависи от неговия подпис“, заяви Денев.

Той сравни предложената централизация с град, в който всички булеварди водят към едно кръстовище.

„Колкото и да е добър регулировчикът на това кръстовище, колкото и добри намерения да има, колкото и ефективен да е, задръствания ще се получат и всички ще чакат. Чакането в здравеопазването струва човешки животи“, каза Денев.

По думите му именно затова през годините поредица от правителства са се стремили да извадят подобни решения от бюрото на министъра и да ги предоставят на компетентни експертни органи.

„Не се съмняваме в добрите намерения, но пътят към ада е постлан с добри намерения. Очакваме катастрофа в здравеопазването, ако тази реформа се случи“, заяви Денев.

Той подчерта, че модернизацията на системата е необходима и индустрията я подкрепя, но „модернизацията не означава централизация – всичко да зависи от един подпис и от един човек“.

Особено остро прозвучаха опасенията на пациентите. 27-годишната Яна Василева, която от три години и половина живее с диагноза рак на гърдата в четвърти стадий, разказа за необходимостта от бърза смяна на терапиите.

„В тези три години и половина аз съм на четвърта линия лечение. Най-кратката ми терапия продължи три месеца, защото аз на всеки три месеца минавам на образна диагностика. И в момента, в който моят онкологичен екип види, че няма подобрение или че нещата при мен се влошават, те трябва да сменят курса на лечение. И тази смяна в толкова кратък срок е възможна точно защото ние имаме тази възможност“, каза Василева.

Тя определи като най-голям свой страх възможността да остане без терапия заради забавяне на административно решение.

„Аз не мога да си представя време, в което ще отида при моя онколог и той ще ми каже: „Да, има лекарства, те се дават в Европа, но аз няма как да ти ги изпиша, защото тук някой еднолично трябва да сложи подписа си под съответния протокол или документ“. Най-голямото ми притеснение е, че аз ще остана без терапия. Или в крайния случай ще трябва да тръгна да търся лечение зад границите на България“, заяви Яна Василева.

„Тук наистина не говорим само за административните тежести, за цялата система, а говорим за хората, които седят от другия край на масата – хората като мен“, каза тя.

Участниците в пресконференцията поставиха под въпрос и готовността на системата да гарантира безпроблемното функциониране на регистрите, процедурите и достъпа до лекарства при евентуалното закриване на НСЦРЛП.

Според тях в законопроекта и мотивите му не са дадени достатъчно ясни отговори как ще бъде осигурена приемствеността, как ще бъдат запазени експертите и как ще продължат да функционират процедурите от 1 януари, ако промените бъдат приети.

Общият призив на участниците е Министерството на здравеопазването да направи крачка назад и да започне реален диалог с професионалните и пациентските организации.

„Няма да бъде унизително да се оттегли този законопроект и, ако трябва, да се стартира по нормалния път отново процесът, вместо упорито да се случи това, което може да доведе до въпроса какво ще стане от първи януари“, заявиха участниците.

За тях основният въпрос остава един – всяка промяна в здравната система трябва да гарантира, че в крайна сметка няма да бъдат пациентите тези, които ще понесат последствията от нея.