Проф. Аргирова: Ще живеем още 10 години с коронавируса

Съществуваха признаци, че COVID епидемията ще настъпи, казва председателят на Българското дружество по медицинска вирусология

Янка Петкова Последна промяна на 23 септември 2020 в 10:17 13891 0

Снимка Архив

„Всички епидемии имат едно общо качество – започват изненадващо, но съществуваха признаци, че COVID-19 ще настъпи“, казва вирусологът проф. д-р Радка Аргирова в ретроспекция на големите епидемии на 20 и 21 век. И разказва следния случай:

През 2012 г. в Китай, при ликвидиране на работата на стара мина, дълбоко скрита под земята, се е наложило почистване на повърхността й. От всички страни тя е била покрита със стари, умрели или полуумрели прилепи. В почистването са взели участие 9 души, 7 от които са починали от „атипична пневмония“. Биологични материали от тях са били запазени за изследване. Днес се установява, че тези материали съдържат SARS-Cov-2, вирусът, който причинява COVID епидемията. По думите на проф. Аргирова човечеството ще живее с този вирус и през следващите 10 години.

Проф. Аргирова, казахте, че според Ваши прогнози в следващите 10 години все още няма да сме се разделили с този вирус. Какво означава това, че той ще се приспособи и ще се превърне в сезонен грип?

Не мога да сравнявам един вирус с друг. Но така както грипният вирус е с нас много години и този ще остане с нас. Дали ще се променя неговата вирулентност, начинът и тежестта на боледуване, не мога да кажа, защото той не мутира чак толкова бързо, колкото грипния вирус, но ще го има. Няма как да го изгоним. Инфекцията и разпространението му непрекъснато се поддържат.

Като вирусолог изненада ли Ви нещо в поведението му?

Нищо не ме изненада. Всичко си върви като при РНК-съдържащ вирус. Всъщност има изненади. Навремето, когато се появи SARS-CoV – 2003-2003 г. (в България го нарекохме ТОРС) и след това MERS-CoV, който въобще не стигна до България, и двата вируса спонтанно, без никакви мерки, изчезнаха. Няма ги. Явно не са могли да мутират и да се приспособят и съхранят тези мутации. В началото на пандемията мислех, че е възможно и с този да се случи така, но не се случи и аз имам обяснение – той наистина стана пандемичен за целия свят и неговото разпространение се поддържа непрекъснато, докато онези, особено MERS-CoV, не съумяха да засегнат целия свят. ТОРС засегна, но малко хора. Много малко бяха хората, които се разболяха. Може би това е причината.

Казахте, че нищо не Ви изненадва, вероятно поведението му е стандартно. Защо тогава е толкова трудно да се справим с него и да прогнозираме как ще се развие епидемията?

Защото се разпространява по въздушно-капков път. Нищо не може да се направи. Не можете да се изолирате от всички. Не можете да знаете кой до Вас, без да киха и да кашля, какво носи. Колкото и да слагате маски, пак е възможно да се заразите. Това е причината – начинът на предаване. Ние не можем да прекъснем предаването на вируса. С ваксината ще се стараем, но пак няма да го прекъснем, вирусът ще се разпространява. Тънката разлика е, че ваксината ще помогне да не се разболеем, а не да не се заразим. Както и при грипа – ние не можем да прекъснем разпространението му. Той ще бъде с нас, въпросът е да не се разболеем.

Защо тази пандемия толкова много изненада света? Направихте ретроспекция на големите епидемии на 20 и 21 век. Оказва се, че днешният коронавирус е бил изолиран още през 2012 г.?

Защото вирусът започна много бързо да се разпространява, имаше много смъртни случаи за кратко време и понеже няма друга защита, нито ваксина, нито лечение, изостана икономиката във всички страни. Това доведе до пълна паника всички.

Изолацията, в която бяхме поставени по време на извънредното положение, забави ли хода на епидемията?

Донякъде да, но след това, като невидели хората започнаха да организират масови събирания, играха се мачове. Знае се, че в Италия всичко започна от един футболен мач... Човекът е същество, което много добре знае, че трябва да се учи от грешките си, но никога не го прави. Наистина знаехме, че коронавирусите са много изменчиви, че след като имахме първите два – MERS-Cov и ТОРС, ще има много голяма епидемия и от трети коронавирус. Аз не мога да се съглася, че хората не са знаели. Че органите, които трябва да следят, не са знаели. СЗО е виновна до голяма степен.

Имаше много противоречиви послания...

Да, защото дълго време се говореше, че това е епидемия, която ще засегне само Китай или Азия.

Има много прогнози за това какво ще ни се случи, когато започнат есенно-зимните грипове. Какво ще се случи според Вас? Ще се „обедини“ ли коронавирусът с грипа, възможно ли е да се получи някаква мутация?

COVID вирусът мутира отделно от грипния вирус. Срещу грипния вирус вече има ваксина. Масово говорим и агитираме хората да се ваксинират срещу грипа. Ако избегнат грипа, те ще бъдат с по-силна имунна система, по-устойчиви при среща с COVID-19. Ако не, всеки вирус, и най-леко протичащият грип, ще разстрои организма и ще го направи по-възприемчив към коронавируса. Да се смесят двата вируса не е възможно да стане. А по отношение на диагностиката – понеже е много трудно да се сложи диагноза дали е грип или коронавирус по тези симптоми, има специални тестове, които ги разграничават.

Училищата ще се превърнат ли в огнища на коронавируса?

Не. По-скоро учениците ще пренасят вируса.

Но не сте привърженик на пълното им затваряне или?

Не, не съм. Защото това няма да спре разпространението. Това не е възможно. Аз намирам много голяма вина в щаба например, защото те обявяват мярката, но не знаем с какво изходно ниво я обявяват. Нито знаем какво се е случило, за да бъде отменена. Трябваше да се направи поне елементарно научно сравнение. Каква беше ползата от тези мерки, какво постигнахме с тях? Първо, не стана ясно какво си поставяме като цел. Не се каза. След това не се каза и дали сме я постигнали – защото всъщност цел нямаше. След това удължиха извънредната обстановка – защо я удължиха, на какво се надяват? Продължава да не се говори по този въпрос. Това не е правилно. Едно нещо като го правиш, и то на ниво нация, трябва да обясниш защо го правиш, какво очакваш и после да кажеш постигнато ли е.

Това е наука, нарича се епидемиология. Има един фактор R, който трябва да се изчислява и който показва един заразен колко души заразява. Трябва да се стигне до показател 1 или по-малко от 1. Никой не седна да го изчисли. Те имаха всички сведения, но не ги използваха.

Ако вирусолог трябва да управлява здравна криза като тази, какви ще са стъпките му?

Първо, това е работа за вирусолог и епидемиолог. Не бих позволила по никакъв начин да се всява паника и страх. По никакъв начин. Бих предпочела да се разкаже на хората спокойно с каква инфекция се сблъскваме, да им се каже, че големият брой от заразените хора все пак изкарват леко и безсимптомно болестта. Много по-малък дял боледуват средно тежко и не повече от 7-8% много тежко, с летален изход. Бих казала, че това е вирусно заболяване, от което трябва и сме длъжни да се пазим – но не защото вярваме или не вярваме, а защото може да станем преносители на този вирус за тези, които ще го прекарат по-тежко – възрастните ни родители, хронично болните, хората, които не биха могли да понесат заболяването.

Мерките, които се наложиха, са правилни – маските, дистанцията, дезинфекцията. Но трябваше да се направи представително изследване в няколко големи града, в няколко големи компании, за да се види има или няма широко разпространение и да не се стига до масово затваряне на всички.

Ще ви дам пример – управлението на голяма верига магазини се обърна към нас да направим пълно изследване на техните служители в цялата страна. Ние направихме такова изследване трикратно, през две седмици. Това са 4400 проби, една по една – нито един човек не беше положителен. Говоря Ви за началото на април до към 1 май. Всички, които изследвахме в този период, бяха негативни. Малко по-късно епидемията започва да се надига у нас, започнаха да се появяват повече случаи, повече смъртни случаи.

Нали помните в началото, когато щабът започна да работи – 2-3 седмици всеки ден казваха „няма положителни проби“. Ами няма, защото никой още не го беше внесъл. Кой се интересува от нас? Питат защо в Италия има толкова много случаи – ами защото целият свят е там. Не знам на кого не му е ясно. Малко след това, когато се появиха желаещи за изследване, започнаха да се появяват случаи. Така ни стана ясно, че вирусът го има, но не е масово разпространен.

Трябва да се правят тестове - когато тестираш, откриваш. При нас се тестваха само хора със симптоми. Добре, ще изследваш хората със симптоми и всъщност ще им поставиш диагнозата. Ще ги отделиш, ще ги карантинираш, ще забраниш до тях да се приближават други. А тези, които нямат никакви симптоми, какво ги правиш? Те разпространяват. Те не знаят, че са заразени, защото не са изследвани. Малко са хората, които ще решат да се изследват, ако им няма нищо. Ние живеем в пандемия и всеки може да бъде заразен.

Какъв е българският принос в изучаването на този вирус?

Аз съм председател на Временната научно-експертна комисия по проектите за COVID-19. Отпуснаха се целеви средства за разработване на научни проекти с фундаментален характер за България. Оглавявам комисията, която оценява тези проекти и ги класира. Неотдавна излъчихме победителите. Сред проектите има много, които се занимават с изучаване на генетиката на вируса, който циркулира у нас – има ли особености. Идеята е да се види дали няма особеност, която да обясни по-ниската смъртност и общо взето по-ниската заболеваемост.

Има проекти, които са свързани със сравняване на генетиката на българското население и тази на другите страни, в които е особено високо разпространението на вируса – човешката плюс вирусната генетика. Това е много важно изследване и смятаме, че оттам ще „изскочи“ нещо интересно. Имаме доста проекти, които се занимават със създаване на нови лекарствени средства, които да бъдат активни срещу COVID-19. Спечелилите проекти ще имат давност 2 години. В това отношение не изоставаме.

Проф. д-р Радка Аргирова, дмн, има дългогодишен научен и практически стаж като вирусолог, особено в областта на HIV, ретровирусите и онкогенните вируси. Тя завършва Висш медицински институт, София през 1969 г. През 1973 г. завършва Института по вирусология „Ивановски” в Москва, където придобива научна степен Кандидат на медицинските науки. През 1987 г. получава научна степен доцент по вирусология от Института по обща и сравнителна патология на БАН. От 1994 г. е доктор на медицинските науки, а от 1997 г. - професор по вирусология.

Проф. Аргирова е завеждащ последователно на Централна лаборатория по СПИН, Лаборатория по ретровируси и Лаборатория по херпесни и онкогенни вируси в Националния център по заразни и паразитни болести. От 1992 г. насам е преподавател по вирусология в Биологичния факултет на СУ „Климент Охридски”. Заместник-министър на здравеопазването и Главен държавен санитарен инспектор в периода 1995 – 1997 г. Председател на програмния съвет по СПИН към Медицинска Академия между 1991 и 1993 г. Координатор за Централна и Източна Европа и представител на България в СЗО в Женева, Швейцария в периода 1992 – 1994 г. във връзка с глобалните програми срещу HIV/СПИН. От 1994 до 1996 г. е член на Програмния координационен борд на Програмата срещу СПИН на Обединените нации (UNAIDS). Експерт по въпросите на СПИН в проведени мисии в Република Конго и Филипини през 1994-96 г.

Председател на Българското дружество по медицинска вирусология (от 2001 г. до момента); зам.-председател на Българския съюз на медицинските специалисти (2010-2013); член на Международното дружество за СПИН (International AIDS Society); член на Европейската клинична асоциация по СПИН ( European AIDS Clinical Society); председател на Медико-биологична секция към Хумболтовия съюз в България (от 2010).

От 2013 г. е част от екипа на “Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда” като лекар-вирусолог към Клиничната лаборатория, сектор “Имунология и молекулярна диагностика”.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !