Проф. Антонов: Пациентите с хепатит С трябва да се лекуват незабавно

На 31 март Министерският съвет прие Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити в България. След години на обсъждания, най-накрая, се създават условия за национална политика по отношение на тези заболявания, обяснява проф. Красимир Антонов, началник на най-големия център за лечение на вирусни хепатити, който се намира в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. За това какви проблеми стоят пред лечението на хепатитно болните у нас, защо България е една от малкото страни, в които, пациентите трябва да изчакат половин година преди да започнат терапия, разговаряме с известния хепатолог, който е и председател на Българско дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография.

Проф. Антонов, на конференция, която се проведе наскоро, беше съобщено, че 87 000 човека са заразени в България с хепатит С и още 199 000 с хепатит В. Това прави общо 286 000. Ако приемем, че населението ни е около 7 млн. – 4% от него е с вирусен хепатит. Това е огромна и стряскаща цифра! Реална ли е?

Цифрата е реална, защото големият брой пациенти са носители на хепатит В – тези хора носят инфекцията, но малка част от тях се разболяват. Вследствие на това в болниците и въобще на терапия са сравнително малка част от тях – едва една трета. Ние очаквахме намаляване на броя на инфектираните с хепатит В, благодарение на въведената в България повсеместна ваксинация на новородените. Това се отчита много ясно до 25-годишна възраст, но след нея все още честотата на вируса сред населението е висока. Т.е. хепатит В донякъде се локализира в по-възрастната популация.

Докато при хепатит С се оформят две големи групи – тези, които са родени преди 1965 година и представители на новата генерация, които са използвали или използват венозни наркотици, затворниците, мъже, които правят секс с мъже. Цифрите са реални. Може би има някакви отклонения, но не са големи. Проблемът е, че в България национална скринингова програма за хепатит В и С не е провеждана и точните данни не се знаят. Затова една от целите ни беше в Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити да има възможност за национален скрининг, за да получим една по-реалистична картина на инфектираните хора в България.

За щастие, след години обсъждания, тази програма вече е факт, т.е. първата стъпка е направена. Най-накрая имаме условията за създаване на национална политика в тази област. Използвам случая да благодаря на министър Ангелов, който като лекар, разбра необходимостта от приемането на такава национална програма. Без неговата намеса, едва ли щяхме да успеем.

Колко от тези хора знаят, че са болни и се лекуват?

Много малка част. На практика само 10% от инфектираните с хепатит С знаят, че имат инфекция, което е около 8700 човека. Досега по програмата на НЗОК за безплатна терапия за инфектираните над 18-годишна възраст средно годишно лекуваме от 800 до 1000 човека. Излиза, че от тези 87 000 реално сме лекували само 1%.

На какво се дължи това – терапията за хепатит С е напълно безплатна, почти 100% ефективна, а същевременно пациентите не се възползват от нея?

Причината е, че не се търсят болните. Какво вече споменахме, сред рисковите групи, това са хора, които са употребявали наркотици. Те са трудни за проследяване. Обхванати са само тези, които са на метадонови програми. Групата на мъже правещи секс с мъже е напълно непозната. Болните, които достигат до нас, обикновено са възрастни хора с придружаващи заболявания, примерно бъбречно или сърдечно, при които при поредния преглед е установено носителство на антитела за хепатит С. Тоест при нас идват по-възрастните и болните, докато здравите, по-младите, ние не ги хващаме.

Наскоро правихме изследвания в Централния софийски затвор. Установи се, че около 22% от лишените от свобода са носители на хепатит С! Това е една честота, която е 20 пъти по-голяма от останалото население, но никой не ги е лекувал.

Явно няма знак за равенство между инфектиран с вируса и болен от хепатит С?

Да, това е така, защото инфекцията е много коварна. Ти имаш хепатит С, но ензимите ти са нормални, чувстваш се добре, нямаш болка, нямаш кървене. Проблемът е, че след 20 години, благодарение на болестта, вече имаш оформена цироза или рак на черния дроб. Ето това е тихият убиец! Инкубационният период на болестта е прекалено дълъг и човек, ако не си обърне внимание, изведнъж се оказва с много тежко състояние.

Т.е. заразените с хепатит С, дори и към момента на установяване на инфекцията да са клинично здрави, задължително трябва да се лекуват?

Да, правилото е, има ли хепатит С, пациентите се лекуват незабавно. Това е световно правило. Колкото по-малко симптоми има, толкова по-добре, защото тези хора си връщат напълно живота. Безинтерференовата терапия, с която толкова много се гордеем, е с над 97% ефективност! А ако лекуваш „здравите“, ефективността е почти 100% и възвращаемостта за обществото е много по-голяма от разходите, които си направил за лечение.

Колко „струва“ на здравната система и на обществото един такъв пациент – хванат година-две след заразяването или 10-15 години по-късно, което често се случва?

Зависи за тези 15 години доколко е напреднала болестта. Ако вече има напреднала фиброза или цироза на черния дроб, продължителността на живота е скъсена. Работоспособността също е намалена. Това са загубите на обществото. Докато тези болни, които успеем да излекуваме, веднага се връщат на работа, създават семейства и връщат на обществото десетократно ресурса, който то е изразходвало, за да ги лекува.

Вероятно има разлика и в цената на лечението между двете групи?

Не, новото при тази революционна терапия е, че независимо дали има само инфектиране или вече развита цироза, болестта се лекува по един и същ начин. На практика за лечението на хепатит С няма значение дали имаш цироза или не, важно е дали е декомпенсирана и дали имаш бъбречна недостатъчност.

В едно свое изказване вие обяснявате, че всички пациенти трябва да бъдат лекувани, а у нас има 6-месечно задължително наблюдение. Какво означава това, че 6 месеца пациентът не получава никакво лечение?

Много хубав въпрос и много тежък отговор, защото за мен като лекар това е необяснимо. Защо трябва да се чака тези 6 месеца след като е доказано, че имаш инфекция с хепатит С. Това правило го няма никъде по света! Има ли хепатит С – лекуваш! Колкото по-рано лекуваш, толкова по-голяма е ефективността на терапията.

От друга страна, когато забавиш един пациент с хепатит С за 6 месеца, особено при по-активни, млади хора, на практика възможността те да инфектират други хора е голяма. Тези 6 месеца могат да се окажат фатални за някой, който ще бъде заразен от пациент, който знае, че е инфектиран, но не е ограничил контактите си. Няма хора, които са чакали 6 месеца и след това да са се самоизлекували. Точно обратното е при хепатит В – там, в някои случаи може да се получи самооздравяване. 2/3 от тези пациенти имат овладяна инфекция – тях не ги пипаме, само ги следим.

Бях много впечатлена от ваш гръцки колега, който разказа, че когато пациент, роден между 1945 и 1980 г., отиде при личния си лекар по какъвто и да е повод, в системата излиза напомняне пациентът да бъде попитан изследван ли е за хепатит С. Как е у нас?

При нас няма такова нещо, за съжаление. Амбицията ни е това да влезе като част от Националната програма за превенция на вирусните хепатити. Без личните лекари, тази програма няма да сработи. Това е част от националния скрининг, който искаме да направим и в България.

Споменахте, че една от уязвимите групи са пациенти, родени преди 1965 година?

Това са т.нар. бейби бумъри. При тях опасността от инфектиране с хепатит С се дължи на това, че по това време медицината е използвала спринцовки, които се изваряват. Сега вече се използват еднократни спринцовки и възможността за заразяване чрез медицински инструментариум е почти нулева. Добре е тук да споменем и пиърсингът, както и татуировките, при които също е възможно човек да бъде инфектиран.

В началото на пандемията имаше предположения, че един от медикаментите, който се приема за лечение на хепатит В, предпазва от разболяване. Потвърдиха ли се тези наблюдения?

Когато настана първата голяма вълна, ноември-декември, наблюденията ни показаха, че и тези пациенти се разболяха. Хубавото е, че при тях инфекцията протече по-леко и от все пак голямата маса, която се лекува при нас – 700-800 човека, няма нито един починал от коронавирусна инфекция. При хепатит С терапията е много кратка, 8-12 седмици, затова не можем да кажем дали медикаментите, които приемат, по някакъв начин са ги протектирали. Не сме имали случай, по време на терапия някой да се е заразил – има инфектирани преди или след лечението.

Епидемичната обстановка попречи ли ви да лекувате пациентите с вирусни хепатити?

През месец февруари имаше пълен срив на тези болни, защото пациентите се уплашиха. И както март се зарадвахме, че хората се върнаха, сега дойде третата вълна, но този път не виждам намаляване на броя на лекуващите се. Явно пациентите разбраха, че няма да се заразят при нас и е много по-важно да не прекъсват лечението си.

В тази връзка какъв е вашият съвет към пациентите с хепатит – да се ваксинират ли? Има ли значение ваксината?

Не мога да кажа с каква ваксина, защото не е правено сравнение. Това, което се знае е, че колкото един пациент с хепатит В или С е по-болен, толкова по-бързо трябва да се ваксинира! Когато има цироза или някое от другите усложнения на хепатита, имунната система е увредена и може да се стигне до по-тежко протичане на коронавирусната инфекция. Затова групата от хора с напреднала чернодробна болест трябва да се ваксинира с предимство. Няма никакви данни ваксината да представлява опасност за тези пациенти. Няма данни и лекарствата, които се взимат за хепатит В и С, да понижават ефективността на ваксината.

Проф. д-р Красимир Антонов, дмн, е сред най-изтъкнатите хепатолози в България. Специалностите Вътрешни болести и Гастроентерология и диететика придобива през 1995 г. и 2000 г. През 2000 г. защитава дисертация на тема "Хроничен делта хепатит" и придобива образователна и научна степен доктор. Председател е на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография; член на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL), с международни специализации в Атина, Копенхаген, Лисабон, Неапол, Прага. Проф. Антонов е началник на отделение "Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация" към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ "Св. Иван Рилски", София.

Още по темата

01/01/1970

Здраве

Проф. Красимир Антонов: Някои от лекарствата за хепатит В и С засилват защитата срещу COVID-19

16/07/2019

Здраве

Проф. д-р Красимир Антонов: Проблемът не е да излекуваме болните с хепатит С, а да ги открием

Следете новините ни в GoogleNews