По едно бебе всеки ден през последните 6 години

Янка Петкова Последна промяна на 11 декември 2020 в 09:15 1237 0

По едно бебе всеки ден през последните години – това е щастливата статистика на фондация „Майки за донорството“. Едва ли момичетата са предполагали, че една идея, която възниква от желанието да зарадваш с дете семейство с репродуктивни проблеми, ще доведе на бял свят над 2000 бебета, създадени с донорска яйцеклетка. Сигурно още по-трудно е било да предположат, че ще успят да заразят с ентусиазма си над 4000 донора на яйцеклетки и сперма от 2014 година досега.

Неотдавна фондация „Майки за донорството“ и болница „Надежда“ организираха Дни на донорството. Успяха да го направят за осма поредна година, въпреки ограниченията, наложени от пандемията.

В тези дни фондацията организира благотворителни базари. Набраните средства от различни благотворителни прояви от 2015 година досега са 450 000 лв. С тях са финансирани 90 двойки. Родените бебета са 81, три са на път, предстоят 6 трансфера на ембриони.

От три години, в рамките на кампанията, се провеждат и безплатни първични консултации със специалисти по репродуктивна медицина в МБАЛ „Надежда“. Резултатът от извършените 160 прегледа са 99 родени бебета.

От подарените с томбола 19 инвитро процедури от 2014 г. досега са родени 20 бебета и още едно е на път.

Мариела Куртева: Всеки може да избере каква добрина да стори в живота си.

Виктория Димитрова и Мариела Куртева (вляво)

Мариела е председател на фондация „Майки за донорството“. Дарявала е яйцеклетки три пъти, след раждането на двете си деца. Последната стимулация е направила, за да замрази яйцеклетки за себе си. Казва, че е възможно никога да не ги ползва, но така е решила. Четири пъти е преминала през процедурата за стимулиране на яйчниците, но няма никакви здравословни проблеми като следствие от това. Редовно си прави профилактични прегледи. Станала е донор за пръв път през 2011 година, три години по-късно е създадена и фондацията.

„Координаторите сме общо 12 души. Ние не работим във фондацията, трудът, който полагаме, е доброволен. Всеки от нас има професия, опитваме се да съчетаваме нещата. Трудно е, защото придружаваме лично донорите, през цялата процедура, от ден първи до ден последен. Това е много важно, защото тези жени, се подлагат на хормонална терапия, прегледи и изследвания. Трябва да имат до себе си някой, който да е минал по този път, да не е медицинско лице и да не е пряк участник в последващата процедура“, разказва Мариела и допълва, че координаторите следят всички изследвания, проверяват дали всичко е наред, уговарят се с донорите, записват часовете и ги придружават на самата пункция.

За всички години желание да станат донори са изявили над 4000 души, мъже и жени, като мъжете са по-малко от 300.

Някои от момичетата, които са донори, са били свидетели на опитите на близки, роднини, познати да създадат дете. Това са по-малката група дарители. Повечето от донорите са разбрали от кампаниите на фондацията, чрез социалните мрежи, че съществува такава възможност и желаят да помогнат на някой друг, само защото са майки.

„Която и от дарителките на яйцеклетка да попитате, ще ви каже, че го прави, защото вече е майка и иска да помогне на друга жена да изпита същото щастие. Не всяка жена дарява, но не ги убеждавам, защото това е нещо много лично. Ако човек не вярва в него и не вземе решение сам, няма смисъл да бъде убеждаван“, казва Мариела.

Това, което обединява всички донори е, че те са вече майки. Обикновено това са интелигентни жени, които се интересуват от темата, запознават се с процедурата, проверяват как е в чужбина, сравняват, допитват се до личните си гинеколози, напълно информирани са какво им предстои.

"Донорството е морален акт и опира до това какви хора сме емоционално, доколко сме образовани, за да знаем какво се случва, и колко сме сърцати, за да можем да го направим", убедена е Мариела.

Казва, че момичетата от фондацията поддържат връзка със семействата, които са успели да зарадват, ако те пожелаят.

„Не можем да влизаме в живота на хората неканени. Разказват ни за семействата си, изпращат писма, обаждат се при повод, за консултация, знаем как растат децата им. Хората са щастливи. Има семейства, които идват с вече родените си деца, запознават се с донори, които не са техни, разбира се, заради анонимността на дарителството. Това създава у донорите усещане за завършеност. Макар да не виждаш точно детето, което се е родило от твоята яйцеклетка, виждаш едно щастливо семейство.“

Д-р Теодора Тихомирова: Единствената мотивация на донорите е да създадат положителни емоции в живота на някой друг.

Д-р Теодора Тихомирова е акушер-гинеколог, един от специалистите, които консултираха двойки с репродуктивни проблеми в дните на донорството тази година. Завършила е МУ в Плевен и е носител на „Златен Хипократ“. Трупала е опит в Германия и Австрия преди да се присъедини към екипа на „Надежда“.

Групата на жените, които се възползват от донорски яйцеклетки, е доста разнородна. На първо място това са жени, чиито яйцеклетки по някаква причина не могат да се използват, било то поради проблем с качеството или количеството – преждевременна яйчникова недостатъчност, менопауза, генетични и автоимунни заболявания, и др. В други случаи пациентите са правили много опити и след като не се е получило и възможностите са изчерпани им е препоръчана донорска програма, обяснява д-р Тихомирова.

По думите ѝ семействата, които имат нужда от донорска яйцеклетка у нас, са около 40 000 и нарастват все повече. Броят се увеличава, защото хората вече са преодолели предразсъдъците си, повече се интересуват и опитват да решат проблема с безплодието.

Донори на яйцеклетки могат да бъдат жени, които вече са раждали, които са изследвани генетично и вирусологично. Спазват се всички изисквания, за да няма никакъв риск. Донорството е анонимно, изключение е само, когато е по първа родствена линия – примерно сестра дарява яйцеклетка на сестра си, пояснява акушер-гинекологът.

Жените, които получават възможност да имат дете, преминават през определени прегледи, за да се установи, че няма рискови фактори да износят такава бременност. Те също се подготвят, тъй като в матката трябва да се създаде среда, в която да се имплантират ембрионите. Лекарите са свързващото звено между донорите и рецепиентите.

Целият процес по донорството на яйцеклетки е контролиран и по никакъв начин не поставя в риск здравето на жената, която дарява. Успеваемостта на донорските програми е между 70 и 80 процента, казва д-р Тихомирова.

Единствената разлика е, че стимулацията е на донора, оттам насетне след връщането на ембриона, бременността се проследява по аналогичен начин, обяснява тя.

Ембриончетата, които не се трансферират, се замразяват. След процедурата, ако се наложи последващ опит или жената иска следваща бременност, няма никакъв проблем да се размразят за ин витро процедура. Успеваемостта е аналогична на тази при свежи ембриони, казва специалистът.

По-голямата част от ембрионите са от донорски яйцеклетки и партньорски сперматозоиди, но има и жени, при които трябва да се използва и донорска сперма, тъй като нямат партньор, обяснява д-р Тихомирова и допълва:

"С времето донорите на яйцеклетки стават повече. Като че ли това свързва хората под някаква форма - ти си преживял тази радост и искаш някой друг да я преживее. Разговаряла съм с жени, които даряват яйцеклетки, и съм установила, че единствената им мотивация е да създадат положителни емоции в живота на някой друг, дори без да знаят кой е."

Мария, майка на тригодишния Мартин, роден от ембрион с донорска яйцеклетка: Не ми беше трудно да взема това решение.

Опитите за дете на семейството започват през 2009-2010 г. след като се оженват. Няма резултат, но им казват, че могат да изчакат. След две отрицателни инсеминации се консултират с д-р Стаменов.

"Започнахме с ин витро процедури на естествен цикъл, последва стимулирано ин витро, но се оказа, че при мен има проблем с качеството на яйцеклетките и с всеки следващ опит нещата се влошаваха. Така се насочихме към донорската програма", разказва Мария.

Изчакват да се намери донор, получават се добри ембриони. Бременността преминава нормално, без сериозни притеснения.

Мария твърди, че не е било трудно да вземе това решение и не го е премисляла много. Тя самата, откакто е започнала с опитите за дете, е имала желание да стане донор, но се е оказала от другата страна.

"Не знаем кой е донорът. С момичетата от фондацията сме се срещали в болницата, но никога не сме коментирали темата. Когато подадохме документите, първоначално си пишехме във фейсбук, но след като забременях имаме по-активна комуникация", споделя тя.

Казва, че от никого не са крили решението си и че няма проблем да говори по тази тема.

"Никога не сме разделяли проблема на мъжки или женски, той е общ, на семейството. Имало е моменти, в които съм се обвинявала вътрешно, но мъжът ми винаги ме е подкрепял, за да не се поддавам на отчаяние", признава младата майка и допълва, че съпругът ѝ е донор на сперма, но това не я притеснява особено.

"Винаги съм знаела, че ще се получат нещата. Синът ни Мартин е чудесен, много общителен, любвеобилен, любознателен, прекрасен. Много спокойно дете. За съжаление, нямаме замразени ембриони, но искаме да имаме още едно дете", завършва разказа си Мария.

Тази година, в Дните на донорството, бяха осъществени 100 първични прегледа на двойки с репродуктивни проблеми. Традиционната Коледна томбола на фондацията и АГ болницата осигури 3 ин витро процедури с донорска яйцеклетка, 2 пакета „Раждане“ и 2 заснемания на раждане. На 12 декември, от 11 часа, ще се проведе и уебинар: От А до Я за донорството на яйцеклетки и сперматозоиди.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !