Плевен най-добре подсигурен с лекари, най-зле е в Кърджали

Плевен, София, Пловдив и Варна са най-добре подсигурените с лекари области, а в Кърджали, Добрич и Силистра ситуацията е най-зле, показват публикувани днес данни на Националния статистически институт към 31 декември 2021 г. Осигуреността с лекари общо за страната е 43.3 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 11.0. В сравнение с 2020 г. осигуреността се увеличава незначително (съответно 43.0 и 10.6/10 хил. души население).

У нас практикуват общо 29 604 лекари при 29 717 година по-рано и 7 499 лекари по дентална медицина при 7 312 през 2020-а. 6 585 от тях работят по договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 44 451 (а през 2020 г. са били 44 676) - 28 816 медицински сестри (при 29 160 преди 1 г.) и 3 264 акушерки.

Мъжете лекари са 13 087 (44.2%), жените са 16 517 (55.8%). Най-много са между 55 и 64 години - 10 338 (34.9%). Младите практикуващи лекари на възраст до 35 г. са 4 935, или 16.7%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 521, или 18.6%.

Осигуреността с лекари по области варира от 23.4 до 67.3/10 хил. души. Най-висока е там, където има медицински университети и университетски болници - Плевен (67П.3), София (столица) (54.5), Пловдив (52.3) и Варна (50.7). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (23.4), Добрич (26.7) и Силистра (27.4).

Най-много общопрактикуващи лекари на 10 хил. души население има също в Плевен (8.2), Видин (7) и Стара Загора (6.8) при среден показател за страната 5.8. Най-"дефицитни" са те в областите Кърджали (3.2), Търговище (4.3) и Разград (4.4).

В страната има средно 11.0 лекари по дентална медицина на 10 хил. души население. Най-висок е показателят за областите Пловдив (17.8 на 10 000 души), София (столица) (14.5), Варна (13.7) и Смолян (12.5). Най-нисък е той в Разград (5.6), София (5.7), Търговище (5.8) и Силистра (6.3).

Най-голям е делът на общопрактикуващите лекари в страната - 3 945 (13.3%), следвани от кардиолозите - 6.2%, акушер-гинеколозите - 5.9%, по анестезиология и интензивно лечение - 5.6%, хирургия - 5.2%, и нервни болести - 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 596 (2.0%), а инфекциозни болести - едва 248 (0.8%).

Болници

Болничните заведения в страната са се увеличили за година с едно (до 319), а леглата в тях - с 275 до (52 246) към 31 декември 2021 г. Тези за извънболнична помощ са 2 133 с 1 285 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 151 с 1 939 легла.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Болниците са многопрофилни и специализирани.

Многопрофилните са 182 с 38 418 легла, или в 57.1% от болниците е съсредоточен 73.5% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира от 27 до 1 546. Най-голям е делът на многопрофилните със 100 до 299 легла - 42.9%. До 99 легла има в 35.2% от многопрофилните болници. С над 500 са 8.2% от този вид лечебни заведения.

Специализираните болници са 137 с 13 828 легла. От тях за активно лечение - 74 с 4 487 легла; за продължително лечение - една със 145 легла; за продължително лечение и рехабилитация - 16 с 1 983 легла; за рехабилитация - 34 с 5 091 легла; държавни психиатрични болници - 12 с 2 122 легла.

Към заведенията за болнична помощ са и центровете със стационар. В края на 2021 г. те са: центрове за кожно-венерически заболявания - 3 с 30 легла; комплексни онкологични центрове - 7 с 1 193 легла; центрове за психично здраве - 12 с 1 022 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2021 г. е 796.8 на 100 000 души от населението и в сравнение с 2020 г. се увеличава с 12.9 пункта (783.9). Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 125.3 на 100 000 души от населението), Смолян (1 067.3) и Пловдив (1 017.9), а най-ниски са в областите Перник (378.7), Ямбол (395.2) и Видин (425.1).

Заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 133 с 1 285 легла за краткосрочно наблюдение и престой. За година броят им се увеличава с 1.7%, а на леглата в тях намалява с 0.8%.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и други. В края на 2021 г. тези заведения са 151 с 1 939 легла. Най-много са хосписите - 47 с 1 325 легла. В сравнение с 2020 г. броят на леглата в други лечебни и здравни заведения се увеличава незначително (с 0.2%).

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 179 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 26 340, от които 18 352 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 255 лекари и 7 082 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 731) и лекари по дентална медицина (6 585), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 830) и в диагностично-консултативни центрове (1 296).

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2021 г. на основен трудов договор работят 2 170 лекари и 379 лекари по дентална медицина.

Следете новините ни в GoogleNews