Има специфична група хора сред нас, чиито остри умове устояват на напредналата им възраст и техните мозъци не са подвластни на бавния ход на времето. Има много възможни причини за това – от генетични до личностни характеристики.

Испанско изследване – едно от най-дългите и големите от този вид – сега посочва още няколко причини, които могат да обяснят как тези така наречени „супервъзрастни“ запазват своите ум и памет. То беше публикувано в The Lancet Healthy Longevity.

Супервъзрастните са хора на 80 и повече години, чиято памет съперничи на 20 или 30 години по-млади хора от тях.

Испанските учени изследват 64 такива хора и 55 възрастни в добро общо здраве. Средната възраст в двете групи е 82 години.

Водещият изследовател Марта Гаро-Паскуал – дипломантка по неврология във фондация „Кралица София“ към Алцхаймер център в Мадрид – и колегите ѝ търсят разлики в ядрено-магнитните резонанси на мозъците им, в тестовете за мобилността им, в клиничните оценки на психичното им здраве, в начина на живот на изследваните и в кръвните проби, които те дават.

Ако откритията им са представителни за супервъзрастните в други страни, резултатите предполагат, че пъргавите умове на супервъзрастните имат нещо общо с пъргавите им тела.

Повече от шест години изследователите са изследвали начина на живот на включените в групите и факторите, които го обуславят, сканирали са мозъците им, изследвали са кръвта им, тествали са мобилността им и са въвеждали данните в компютърна програма, идентифицираща фактори, свързани със супервъзрастните.

В съответствие с предишни проучвания, ядрено-магнитните резонанси през 5-годишния период на изследването са показали, че мозъците на супервъзрастните се свиват по-бавно от мозъците на техните връстници в областите, свързани с паметта и движението.

Като цяло, супервъзрастните са били по-активни на средна възраст, с добър сън в напреднала възраст, имали са по-добро психично здраве и са показали по-голяма независимост от останалите във всекидневието си – вероятно благодарение на способността им да се движат, балансират и запомнят.

Супервъзрастните също така по-бързо се изправят от стол, имат и по-добра фина моторика.

И все пак няма забележима разлика в цялостните нива на активността, докладвани от супервъзрастните и от останалите на същата възраст.

„Въпреки че супервъзрастните докладват подобни нива на активност като типичните възрастни, е възможно те да извършват по-натоварващи физически дейности, например градинарство или изкачване на стълби“, казва неврологът Брайън Стрейндж от Политехническия университет в Мадрид.

„Възможно е също така по-доброто здраве на мозъка да е причина за по-високата скорост на движение.“

Изследването също така не открива разлики в кръвните биомаркери за деменция, в съответствие с по-ранни изследвания, които установяват, че супервъзрастните запазват функциите на паметта си въпреки сходните нива на протеини на болестта на Алцхаймер в техните мозъци.

„Нашите открития предполагат, че супервъзрастните са устойчиви на тези процеси, въпреки че точните причини за това са все още неясни“, казва Гаро-Паскуал.

Предишни изследвания разкриват изобилие от вретеновидни неврони, рядък тип неврони, свързани с паметта, в мозъците на супервъзрастните. Така че тяхната остра като бръснач памет може отчасти да е продукт на „биологична лотария“ дотолкова, доколкото са отражение на избрания от тях начин на живот, социални връзки и възгледи за живота.

Генетиката също вероятно има роля, тъй като машинният модел, използван в проучването за отсяване на супервъзрастните от останалите им връстници, може да го направи правилно само в 66% от времето въз основа на 89 характеристики, свързани с демографията, начина на живот и клиничните фактори.

Бъдещи изследвания, включващи супервъзрастни, биха могли да разкрият след време как да се помогне на възрастните хора да остаряват добре, да запазват паметта си, въпреки че има вероятност те да се припокрият с фактори, свързани с превенция на деменцията – като физическа активност и ниско кръвно налягане.