Онколог: 150 минути спорт седмично намаляват риска от смърт при рак на гърдата с 11%

Последна промяна на 19 август 2019 в 12:10 3107 0

Снимка МБАЛ "Надежда"

Всяка пета жена с карцином на млечната жлеза не може да приеме болестта си, както преди, така и след лечението, а всяка втора се безпокои от влиянието на стреса върху заболяването. Това показват резултатите от първото по рода си изследване за качеството на живот преди и след химиотерапия при пациенти с рак на гърдата, проведено от екип онколози у нас. В проучването са участвали 149 жени. Въпреки че прогнозите за пълно оздравяване при тези пациентки са над 80%, нивата на тревожност остават високи. Над 30% от анкетираните споделят, че не спят добре, а повече от половината се чувстват сексуално непривлекателни, макар че при операцията е отстранен само туморът. За нагласите при жените с карцином на гърдата разговаряме с проф. Щерев от Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ „Надежда“.

Проф. Щерев оправдаха ли се очакванията Ви за резултатите от изследването?

Честно казано, нямах предварителна нагласа за резултатите, защото качеството на живот е нещо, на което не се обръща особено внимание в България. В онкологията са важни две неща – колко дълго ще живеят болните и колко добре ще живеят. Важно беше да разберем как се чувстват, какво е качеството им на живот след проведеното лечение.

Най-голямата изненада е, че притесненията и страхът от смъртта остават доста дълго след като приключи радикалното лечение и се запазва в месеците и годините на профилактични, диспансерни прегледи, въпреки че за тези пациентки прогнозата е добра. Тоест тези притеснения са постоянни. По литературни данни и в други страни тревожността остава с години.

Казвате, че сте запознат с резултатите от подобни изследвания в други страни. По-различни ли са проблемите, с които се сблъскват българките след лечение на рак на гърдата?

За жалост, проблемите в България не се дефинират, не се правят подобни изследвания и ние не знаем какъв е проблемът, за да започнем да го решаваме. Това е едно от първите изследвания, които определят в какво точно се състои той, на какво да се обърне внимание. С течение на времето, когато свърши лечението, пациентите се успокояват в известна степен, функционалното им състояние се подобрява в доста аспекти (например дали се чувстват женствени), но се появяват странични ефекти като подуване на ръката, изтръпване вследствие на операцията и премахването на лимфните възли.

Така че отговорът е двусмислен. Някои страни се подобряват, някои се влошават. Някои симптоми, като споменатите болки, са трайна тенденция и не са еднозначни. Като цяло обаче остават високи нивата на притеснение, ниското емоционално благосъстояние на болния преди и след терапията. Тук могат да повлияят онколозите, като информират пациентите за стадия, в който се намират, и тяхната прогноза. В проучването, което ние проведохме, участват жени в ранен стадий на заболяването, при който се очаква над 80% от болните да се излекуват и да са напълно здрави. Въпреки това притесненията остават.

Контактувахте ли със семействата на тези 149 жени по време на изследването?

Не, разчитахме на самооценката на пациентките, по-малко информация имаме за семействата, въпреки че има световни проучвания, които показват, че негативните емоции се отразяват и върху близките на болните и нерядко те самите изпитват голям дистрес. Изследването показа, че близостта със семейството не се променя, не се влияе от поставянето на диагнозата и проведеното лечение.

Как ще разтълкувате и другите резултати?

Изненада беше за нас например, че пациентите смятат, че след лечението не са толкова силно подкрепени от приятелския си кръг, колкото преди него. Това говори, че те все още се възприемат като болни, а де факто са здрави.

Изключително важен за тях е нормалният сексуален живот. Изобщо, за жената как изглежда, дали все още е атрактивна и привлекателна е изключително важно след операцията и по време на профилактичното й лечение. Оказва се, че след лечението има ръст с около – 9 % на броя пациентки, които се чувстват сексуално привлекателни. Остава обаче висок процентът на тези, които намират себе си за сексуално непривлекателни - над 55%. Тук става въпрос за жени, при които туморът е отстранен, без да се отстранява гърдата.

Пациентките съобщават за поява на болки в части на тялото след операцията, при това години след приключване на терапията. Съобщават, че ръката им е подута и не могат да я ползват пълноценно. Това е категорично като страничен ефект и нарушава качеството на живот.

Може да се избегне с използването на по-новите технологии и с премахване само на лимфните възли, които са обхванати от туморните клетки. Така дренажът на ръката не се засяга и жената може да я използва пълноценно. Това е сравнително нова методика, по която в България вече се работи. Имах пациентка, която играе тенис, след операцията се научи да играе тенис с лявата ръка, защото дясната е непълноценна.

Макар да изглежда незначително, за оперираните жени е голям проблем да осъществяват ежедневните си дейности, без да изпитват някакъв дискомфорт. Болките в резултат на химиотерапията и ендокринната терапия са неизбежни, защото все още това е единственото средство, с което разполагаме за борба със заболяването. Химиотерапията не прави разлика между здрава и туморна клетка или както гласи поговорката – „покрай сухото гори и мокрото“. За разлика от нея ендокринната терапия е таргетна – тя се съсредоточава върху туморните клетки. Не засяга други части на тялото. Това е така нар. програмирана клетъчна смърт.

Другото, за което в България не се говори особено, е че след преминаване на химиотерапия и ендокринна терапия много често жените съобщават, че увеличават килограмите си. Изследванията показват, че 150 минути неинтензивен спорт седмично понижават риска от смърт от рак на гърдата с 11% и с 24% намаляват риска от смърт от всякаква друга причина.

Има ли нещо общо в профила на всички тези жени? Кои се справят по-успешно в периода след лечението? Обособяват ли се групи със сходни проблеми?

При възрастните жени има повече проблеми с физическото благосъстояние, но в емоционален аспект еднакво са притеснени и възрастните, и младите. Страх от рецидив, страх от смърт, страх, че на някой друг в семейството също може да се случи, това ги притеснява години наред. По-успешно се справят пациентките с устойчива нервна система и семейна подкрепа. Най-стресирани са хората, които живеят сами. Работата с психолог при такива пациенти все още не е много популярна у нас, но би била от голяма полза.

В изследването Вие категорично очертавате страничните ефекти след лечението на рак на гърдата. Какви са практическите ползи от резултатите му? Кой може да се възползва от тях? 

Най-практичният извод е, че проблемите, които притесняват жените, са изведени и ние трябва да работим с пациентите, които са преминали лечение, за да се фокусират върху положителната страна от живота, а не само върху редовните диспансерни прегледи – защото може да нямаш оплаквания и качеството ти на живот да е ниско.

Най-важно е да се наслаждаваш на момента и жените трябва да могат да го осъзнаят. Не трябва да се притесняват да говорят за заболяването си. Може да се случи на всеки. По-добре е да се акцентира върху положителното в живота. В този смисъл спортът е решение, от което има полза дори при рак. Това е демонстрирано в много проучвания.

В битката с рака водеща е ролята на медицинския онколог, който трябва да информира изчерпателно пациентите за стадия на болестта им и прогнозата за развитието й с цел намаляване на нивата на тревожност и подобряване качеството им на живот. Изключително важна за преодоляване на негативните емоции, свързани с лечението, е и семейната подкрепа.

Проф. д-р Иван Щерев Донев е част от успешния екип на проф. Константа Тимчева в Клиниката по медицинска онкология на болница „Надежда“. През 2000 г. проф. д-р Щерев се дипломира в Медицински университет – Варна, а след това става стипендиант на Японското правителство и защитава докторска степен в град Каназава, Япония.
Хабилитира се към Катедрата по Вътрешни Болести, МУ-Варна. Рецензент е на водещи международни списания по онкология: Cellular Physiology and Biochemistry, Karger, Clinical and Translational Oncology, Springer и др. “
Заедно с екип онколози от МБАЛ „Надежда“ и УМБАЛ „Св. Марина“ -Варна, реализира изследвания в сферата на психоонкологията, които получават световно признание по отношение на скрининга за дистрес и тревожност при пациенти с онкологични заболявания преди стартиране на лечение.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !