Омикрон целенасочено е оставен да обхване повече хора, за да изградим колективен имунитет

Привидно контролираме ситуацията с COVID-19, но имам усещането за целенасочено оставяне на този по-лек вариант да обхване по-голяма част от населението, за да се създаде колективен имунитет. Хем го контролираме, хем сме оставили заболяването да протича в лекия си вариант и населението да бъде по-защитено от тежките мерки, които ги имаше в началото.

Това каза по Bulgaria ON AIR инфекционистът проф. Георги Попов, който лекува първите случаи на заболели от инфекцията.

По думите му и тази епидемия минава през цикличност и вече сме в тази част, в която има намаляване на случаите, но за пълно изчезване едва ли може да се говори. 

"Твърде наивно е да вярваме, че вирусът се е изчерпал генетично и няма да има нови варианти, но като всяко вирусно заболяване, целта и на този вариант на COVID-19 не е да убива повече хора, а да се разпространява повече и да живее по-дълго време. Затова мисля, че минахме времето на тежките варианти като Делта, с повече смъртни случаи. Сега, с Омикрон и подвариантите му, заболяването е доста по-заразно, боледуват доста повече хора, вкл. и преболедували, но протича по-леко. Наскоро имах пациент, който три пъти е боледувал от коронавирус - от Алфа варианта, от Делта и от Омикрон. Това за мен беше малка сензация, въпреки че самият аз съм боледувал два пъти", каза проф. Попов.

Как се промени лечението на инфекцията?

"Във всеки етап от тези две години, които минаха, имаше малки успехи и неща, които отрекохме. В началото прилагахме класически антивирусни медикаменти, но те бързо бяха отречени. После отпадна и хидкроксихлорохинът, който, особено в комбинация с азитромицин, даваше странични ефекти. Имаше залитане към ивермектин, препарати за лечение на ХИВ, но постепенно се ориентирахме към медикаменти, които имат антивирусно действие точно при COVID-19. В момента в България са разрешени 8 препарата за лечение на коронавирус – това са антивирусните медикаменти – ремдесивир, само за болничната помощ, с голямо нетърпение очакваме да дойде таблетната форма на препарата пакскловид, и моноклоналните антитела това са нещата които най-работят. В България разполагаме с три от моноклоналните антитела", обясни специалистът.

По думите му лечението на коронавирус вече е амбулаторно, все по-малко са хоспитализираните. Занапред пациентите ще се лекуват основно в доболничната помощ, смята той.

Проф. Попов коментира и първите противоепидемични мерки, които бяха въведени в страната:

"В началото очаквахме нещо ново, невиждано в историята, мерките проработиха, но бяха драстични. Оттам се създаде паника у населението, очакване за нещо тежко и невъзможно. Не мисля, че беше най-правилното. Когато човек е спокоен, позитивен, че всичко ще завърши добре, много по-бързо се възстановява. Такива болни оздравяват. Паникьорите, изплашените, го карат много тежко", сподели специалистът.

Какви ваксини ще са ефективни срещу всякакви варианти на вируса?

Според проф. Попов необходими са ваксини, които защитават не само срещу спайк протеина на COVID-19, а и срещу всички части на вируса, така ще се получи по-добра защита. Многопосочната информация за ваксините създава усещането, че съвременните генетични ваксини не са това, което ще помогне и затова много хора се отдръпнаха от ваксинацията, смята инфекционистът. По думите му появата на класическа ваксина би довела до по-голяма процент ваксинирани.

"Много ни се иска COVID-19 стане обикновена вирусна инфекция. Коронавирусът е хилядолетен вирус и е чакал да се появи човекът, за да каже "добре дошъл, ти ще ми бъдеш гостоприемник". Но се случи нещо интересно с него през годините - появата на варианти, които застрашават живота на хората. Тази възможност за взаимодействие между животинските коронавируси и човека трябва да бъде наблюдавана, защото е важно за недопускането на нови варианти", каза в заключение проф. Георги Попов.

Следете новините ни в GoogleNews