12 часа, вали дъжд. Пред Министерството на здравеопазването стоят хора с увреждания и журналисти. Чакат зам.-министъра д-р Тома Томов да даде брифинг за Наредбата за медицинската експертиза. За брифинга чакат медиите, хората с увреждания искат решение на проблемите си веднага. По-рано те протестираха пред Министерския съвет с искане на по-кратки срокове за издаване на решение на ТЕЛК, както и да бъдат отчетени придружаващите им заболявания.

Излиза министърът.

 - Предложените промени в Наредбата за медицинска експертиза са предложени още миналата година, те са обсъдени от експерти, предложени са Националния съвет за хората с увреждания, където са приети, както и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. След обнародването им за обществено обсъждане има постъпили изключително много предложения. Те се обработват максимално бързо. Необходими са експертни становища и хипотетично в края на този месец или началото на другия ще бъдат предложени. Има чисто технологично време, което трябва да бъде спазено, обяснява д-р Томов, повтаряйки позиция на здравното министерство изпратена до медиите ден по-рано.

 - Не трупайте точки пред телевизора, обърнете се към нас, болните! – казва глас от протестиращите. - Хората сме тука! Господине, не Ви знаем кой сте...

- Не трупам точки...

(Чува се вой на сирена)

- Обстановката е такава, че аз не мога да дам повече специфика, само искам да кажа, че настоящият екип на Министерството на здравеопазването внесе именно тези изменения, които са към хората. Бих казал, че това се случва за първи път и тези четири изменения ще допринесат изключително много именно за хората. Има изключително много препоръки, има технологично време и вие много добре знаете, че трябва време да се произнесат експертите. Ще се постараем до края на този месец това да се случи, казва зам.-министърът.

- Знаете ли, че от август месец нямаме и социални помощи? - пита протестиращ.

- Разбирам ви...

- Четири месеца чакаме за ТЕЛК решение. Кой ми дава лекарства през това време? Лекарствата си ги купувам от Турция, защото в България ги няма. Говорим за лупус. Аз съм с автоимунно заболяване. Всеки месец си купувам лекарствата от Турция - обяснява жена.

- Мога да кажа само че Ви съчувствам... Наша беше инициативата за тези промени...

- Господине, Вие на каква позиция сте в министерството? - пита мъж.

- Заместник-министър съм, господине.

- Господин зам.-министър вземете това устройство (мегафона) нека хората Ви чуят!

- Мисля че бях достатъчно ясен. Не съм длъжен да говоря по този начин.

- Съгласна съм, че нещо трябва да се промени, но в момента имаме нужда от бързо, адекватно решение на проблема, нека се работи върху експертизата, има много какво да се желае, много заболявания не са включени, други не са окачествени правилно. Но трябва да "изтръскате" шефовете на болниците, за да потърсите отговорност от тези, които работят в комисиите - казва Павлина Григорова, жена в инвалидна количка с няколко заболявания, говорител на протестиращите.

- Мога да кажа, че това се прави. В наше лице може да виждате подкрепа. Тези промени в момента са именно на този кабинет. Разбирам проблема Ви, търсим решение - казва Томов.

- Господин министър, най-вероятно сте доктор? - предполага мъж сред протестиращите.

- Такъв съм, да.

- Тук става дума за човешки живот, ежедневно, ежечасно, за човешки съдби. Ние нямаме време да се разтакаваме, трябва да се реши проблемът сега. От години тези хора се лашкат по институциите. При положение, че България е социална държава, как може да оставите хора с увреждания без пари?! Едни хора умират гладни и се самоубиват! Една камара министри, зам.-министри и всякакви такива хора минаха, никой не решава проблемите с години. Това е една от най-уязвимите групи, а държавата се държи с тях не като мащеха, а все едно са някакви навлеци! Това е грозното в ситуацията! Затова тези хора стоят на студа!

- Напълно Ви разбирам, моят кабинет винаги е бил отворен...

- Но ние не можем да влезем! Количката ми не може да влезе във Вашия кабинет!- възкликва мъж в инвалидна количка.

- Разбирам ви...

- Освен че сме хора с увреждания, малко и сме учили. Да ви питам нещо – кой представлява МЗ в Националния съвет за хора с увреждания? - пита мъж.

- Аз съм член. На последното заседание участвах аз, представих промените, тези четири промени, обработват се...

- Какво сте обработва? Вие какво гласувахте на този национален съвет? На него се гласува предложението за наредба.

- Така е, но промените са в наредбата. Общественото обсъждане е минало. Ние гледаме готовия акт и той или се приема, или се отхвърля, това е съвещателен орган. След което се публикува на сайта за обществено обсъждане за публичност, всеки може да напише препоръки. Тези препоръки се разглеждат и се вкарват отново, след което се предлагат на Министерски съвет - обяснява зам.-министърът.

Прекъсва го една от протестиращите:

- От декември още не съм в системата на НЗОК, ще ми спрат лекарството за ревматоиден артрит, което струва близо 2000 лв. Здравната каса в Пловдив още не ме е отчела, минала съм на преглед през декември. Каква е тази система?!

- Не мога да кажа конкретно...

- Не можете, но това е най-елементарното! Каква е тази здравна каса? Заболяването ми за 20 години се е усложнило много повече, как може да не мръдна нито един процент, все съм 50 до 55% и нямам право да го обжалвам - възмущава се жената.

- Без лекарства сме! Не ви е срам! - намесва се друга.

- С моите данъци се плаща всичко това. Аз не съм болна, искам да разбера защо тези хора трябва да преживяват това. Искам да Ви питам защо тази жена, която трябваше да е на операция днес, е дошла да протестира? Как работите Вие за нея с моите пари, с моите данъци? - пита придружителка на една от протестиращите.

- Ще Ви отговоря – именно с тези четири промени за ТЕЛК работим за хората, за да могат да получат по-достойно освидетелстване за трайна неработоспособност. Благодаря на всички! Хубав ден ви желая! - казва министърът на тръгване и влиза в сградата, а след него пред входа се нареждат полицаи, които пазят институцията от хората с увреждания.

- Явно разговорът приключи, казва мъж в инвалидна количка. Обръщам се към медиите, защото явно е какъв е отговорът.

- Медиите просто си запалват сандалите и си тръгват, защото министърът вече е вътре - казва някой.

- Ако наистина се интересувате какво се случва с нас - продължава да говори на журналистите мъжът - идете в НЗОК, има поредно заседание на комисията, която трябва да приеме новите лимити за помощните средства. И там нищо няма да се случи. Просто нищо не се случва, имитира се работа. В резултат  - помощните средства ще си останат на същите лимити. Всичко е същото, на хората вече им писна. Ако не запазват "бон тон", е защото им писна и не трябва де се сърдим на тези хора. Те са тук, под дъжда, не заслужават такова отношение. Те искат своите права, искат да живеят достойно. Това е. Хората ги боли. Надявам се нещо да се случи. Не мога да говоря повече, развълнуван съм. Не може в Министерството на здравеопазването да няма една зала, където да седнем да говорим. Да стоим на дъжда...

- 10 месеца по-късно пак сме тук. Същият казус, същият проблем. Вече се познаваме с репортерите - обяснява Павлина Григорова и повтаря основното искане на протестиращите:  да вкарат старата експертиза отпреди 2018 година, това решава проблема на момента. Нека си работят. Да работят, ако искат 5 години после. Но хората да се освидетелстват по всичките си заболявания, не по едно. От 3 август 2018-а чакаме. Оттогава сме в тази месомелачка. Месеци наред без пенсии, месеци наред без социално подпомагане. Има хора, които зависят от социалното подпомагане. Нямаш ли експертно решение на ТЕЛК, нямаш социално подпомагане. В момента е бум на спиране на протоколите за лечение. Какво да правят тия хора?! Никой няма обяснение защо НЗОК не заверява протоколи. Какво ще правя оттук нататък ли? Искам само да видя Антонио (оглежда се за един от протестиращите) какво е решил, защото той обяви безсрочна гладна стачка. Той е с диабет, ако той започне да се влошава, на негово място ще дойде един от водещите лесоинженери на България, инж. Красимира Русанова, да застъпи, да поеме щафетата. При нас се самозапалват, хвърлят се под влаковете. Разбираш ли какво чудо е при нас!? Но с този отговор от министерството разговорът приключи. Борете се с нас! - казва Павлина и поглежда към полицаите, които я пазят под дъжда.