Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) започна извънредна проверка по съмнения за злоупотреба с донорски материал. Агенцията се самосезира след журналистическото разследване на Нова телевизия „(Не)Порочно зачатие“.

От изнесените в журналистическото разследване данни е видно, че има съмнения за злоупотреба, както и за извършено престъпление. В тази връзка от понеделник – 15 април, ИАМН започва спешна проверка по случая. Министърът на здравеопазването и цялата общественост ще бъдат запознати с резултатите от проверката след нейното приключване. Събраната информация в хода на проверката и констативните протоколи от нея ще бъдат предоставени на ГД „Национална полиция“ и Софийска градска прокуратура, съобщават от ИАМН.

Каква е историята, която повдига въпроса за сигурността на съхранения биологичен материал, и има ли гаранции, че няма да бъде злоупотребено с ДНК-то ни?

Людмил Петровски е земеделски производител от Кнежа. През 2018 година майка му е диагностицирана с онкологично заболяване. В търсене на най-добрия вариант за лечение се свързва със своя стара позната – лекарка. В разследването тя е наречена условно Иванова. По това време Иванова работи в столична болница и Петровски я моли да съдейства, за да може майка му да бъде оперирана там.

„По това време имах сериозна връзка с момиче от Варна. Бяхме заедно близо три години и с нея пробвахме да имаме дете. На семейни начала живеехме, но по естествен начин не се получаваше да забременее. Започнахме изследвания за инвитро”, разказва потърпевшият.

Докато се грижи за майка си в София след операцията, споделя на Иванова за репродуктивните проблеми. Тя работи и на второ място, в болница за инвитро. „Споделих ѝ, че трябваше същата седмица да съм във Варна, за да дам материал за изследване. Но понеже нямаше кой да се грижи за майка ми - тя ми предложи да оставя в тяхната болница материал за съхранение”, допълва мъжът.

Два дни по-късно Людмил отива в болница „Щерев”, където работи Иванова, и попълва документи за съхранение на биологичен материал. „На по-следващия ден бях в болница „Щерев”. Взеха ми стандартни кръвни проби и на следващия ден отидох и оставих за съхранение мой материал. Защото съм на години… не съм първа младост. Трябваше да кажа колко дълго да се пази материалът. Написах първо два месеца, след това написах шест месеца. И така оставих материал там”, твърди Людмил. И допълва: „За съхранение оставих генетичен материал. Не за донорство. За съхранение, както е посочено в документите.”

С майка му се прибират в Кнежа, а месец и половина по-късно получава съобщение от Иванова, че е направила инвитро.

„Пожелах ѝ успех, защото вечерта, когато ѝ споделих, че правим инвитро, тя ми каза, че и тя е правила. И е било несполучливо. Пожелах ѝ успех”, разказва Петровски.

На 12 ноември 2018 година Иванова му изпраща снимка от видеозон, за да му покаже, че е заченала дете, то е момиче и тя е в шестия месец на бременността. От общи познати Людмил научава, че Иванова е родила през март 2019 година. Девет месеца след раждането отново получава съобщение от нея.

„Декември ми изпраща снимка с детето. Честити ми Коледа. И на Бъдни вечер ми написа, че ще правят кръщене на детето и ме канят. Обадих ѝ се и я попитах като какъв се явявам на това кръщене? Тя ми каза: „Как като какъв? Ти си баща на детето!”, споделя потърпевшият.

Шокът е огромен за Людмил, но примесен и със силно съмнение. Затова настоява да направят ДНК тест. Иванова предупреждава в лабораторията да не се изненадват от резултата, защото инвитро процедурата е с донорска яйцеклетка.

„Оказа се, че аз съм баща на 99,9% процента, а тя е 0%. Тя не е биологична майка на детето”, казва Людмил.

Този резултат е преломен и животът му тръгва в друга – непланирана посока. „Връзката ми с жената, с която имах намерение за създам семейство, и да имам дете от нея - приключи. Дойде ми като гръм от ясно небе. Но детето е факт. И аз го приех - явно така е било писано да стане, макар и по много странен начин”, посочва Петровски.

Той твърди, че никога не е имал каквито и да било отношения с Иванова, която „даже гадже не му е била”. По думите му жената не му е дала никакви обяснения и му е казала само, че „детето си е нейно и било бутиково”.

Шокът е огромен, но все пак мъжът припознава детето. „След кръщенето на детето започна ултиматуми да ми поставя. Че ако не живея с нея, баба му и дядо му, на бала ще го видя. Тогава реших да припозная детето и да заведа дело. Това дете е факт, не мога да се откажа от него. Възпитанието не ми го позволява, а и съм вярващ”, посочва потърпевшият.

Иванова е лекар. Сега живее и работи в Плевен. Отказва коментар пред камера и обещава адвокатът ѝ да изпрати писмено становище с нейната гледна точка, което не се случва. 

Среща с разследващия екип отказва и ръководството на медицински комплекс „Д-р Щерев”. В писмен отговор от адвоката на лечебното заведение се твърди, че Петровски и Иванова са живели на семейни начала и са правили опити за създаване на потомство.

„Предвид неуспеха за постигане на бременност по естествен начин партньорите са потърсили съдействие от репродуктивните специалисти в клиниката с цел извършване на инвитро процедура. Родено е дете от женски пол, с установен произход на бащата (съгласно наличните данни, Людмил Петровски е подписал декларация за припознаване на детето пред нотариус)”, посочват в позиция от болницата.

От болницата потвърждават, че инвитро процедурата е извършена при тях, но отказват да предоставят документите по манипулацията.

Информираното съгласие за замразяване, съхранение и размразяване на сперма е с дата 23 май, с валидност шест месеца – до 23 ноември 2018 година. С него Людмил Петровски лично е оставил за съхранение биологичния си материал в болница „Щерев”. Информираното съгласие е подписано собственоръчно от него.

Има и Декларация за информирано съгласие за асистирана репродукция, т.е. инвитро. Тя е попълнена от името на Иванова. Със същия почерк са попълнени и личните данните на Людмил Петровски. В нея е отбелязано, че двамата са партньори и дават изричното си съгласие да бъдат включени в програма за донорство на яйцеклетки. Под документа има две графи за два подписа на двамата партньори. И двете са подписани. Графологична експертиза показва, че и в двата случая почеркът е на лекарката.

Експерт от Изпълнителна агенция „Медицински надзор” обяснява, че когато се прави инвитро процедура, задължителни преди това и двамата партньори трябва да се подпишат лично под документите. От болницата твърдят, че при тях пропуск няма, и че се касае за междуличностни отношения.

Людмил Петровски е завел дело срещу болница „Щерев”.

От ИАМН посочват, че досега не са констатирали подобни нарушения. Действително, казусът с Людмил Петровски е прецедент. Поне други подобни – за използването на оставен за съхранение биологичен материал и използван без съгласие за донорство - не са ставали обществено достояние. 

Междувременно са назначени извънпланови проверки във всички инвитро клиники в страната.