Украинските бежанци не успяват да се ориентират в здравната система поради липса на достъпна информация за правата им като пациенти, за процедурите за избор на личен лекар, която е от изключителна важност за общия достъп до здравна помощ, както и заради езиковата бариера.

Изводите са в резултат от проучването „Достъп до здравеопазване за украинските бежанци в България”, проведено от Националната пациентска организация (НПО). Проведено е в периода 15.12.2022 – 01.02.2022 г. в рамките на проекта „#ОбединениЗаедно – подобрен застъпнически капацитет на НПО в отговор на бежанската криза“, финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП в рамките на Фонд Активни граждани.

„Никой не ни запозна с правата ни като бежанци. Бяхме много объркани. Детето ми се разболя от варицела, лекарите се държаха мило, но никой не ни разясни какви са стъпките за лечение и как да се погрижа за детето. Нямах пари за лекарства. Беше трудно, защото трябваше да платя прегледите.“, така украинска бежанка обобщава основните проблеми, с които се сблъскват нейните сънародници в България, когато им се наложи да използват здравната система в страната.

Сънародниците ѝ, потърсили убежище у нас страдат и от липса на медикаменти и медицинска апаратура у дома, като апарати за измерване на кръвно налягане, на кръвна захар и др. Не разбират също защо трябва да обикалят различни институции, за да получат терапията, която им се полага. Смятат, че помощта за тях трябва да е с фокус и върху психологическата подкрепа. Самата медицинска помощ, която им се оказва, когато достигнат до такава, оценяват по-скоро като добра. Повече от половината обаче посочват, че са платили за нея.

От анкетираните бежанци 80 % казват, че вече са потърсили медицинска помощ в България, но над 60 % са платили за нея. Една десета от оценяват медицинската помощ като отлична и няма нито една напълно негативна оценка. Налага се изводът, че бежанците от Украйна имат осигурен достъп до здравеопазване в България и са доволни от него. Налице са обаче редица административни трудности и неуредици, които затрудняват получаването на здравна помощ.

Освен на бежанците, проучването обхваща и гледната точка на представителите на различни институции в сектора на здравеопазването, на неправителствения сектор и др., по темата за осигуряване на достъп до здравеопазване за украинските бежанци в България.

Посредством анкетни карти са проведени 205 интервюта, от които 127 с украински бежанци и 78 с представители на здравната система – общопрактикуващи лекари; лекари от спешна помощ; от болнични заведения; от извънболнична помощ (различни от общопрактикуващи лекари); представители на пациентски организации; на организации, работещи с бежанци; на общинската администрация (в областта на здравеопазването); на регионални здравни инспекции (РЗИ). Целта е да се идентифицират основните предизвикателства и потребности на двете страни и се предложат възможности за преодоляването им.

Ангажираните в системата на здравната помощ споделят същите проблеми за достъпа до нея на бежанците, които отбелязват и самите бежанци. Представителите на системата също смятат, че трябва да се работи в насока предоставяне на ясна и разбираема информация за здравните права на бежанците на достъпен за тях език.

Да се осигурява възможност за превод при прегледите за преодоляване на езиковата бариера и за по-точно снемане на анамнеза, която е от изключително значение за правилното лечение. Предвид преживените психологически травми, за бежанците психологическата подкрепа е от изключително значение и според медицинските лица. Те искат и държавна подкрепа за допълнителните разходи, както и наличие на телефон, на който да получават указания при възникнали казуси.

Резултатите от проучването са обобщени в доклад, в който Националната пациентска организация предлага и решения на проблемите. Според тях е необходимо изграждането на единна информационна система, която да обслужва и координира целия поток на бежанци в България, не само този от Украйна, за да се проследява какъв е статутът им, дали имат личен лекар и друга необходима информация, на база на която да им се предлага адекватна подкрепа.

Организирането на мащабна информационна работа сред украинските бежанци, достъпна на техния език, която да ги запознае с правата и задълженията им като пациенти на здравната система, с процедурите и структурите на здравната помощ, е друг начин да се преодолеят проблемите.

В този процес значима роля могат да изиграят неправителствените организации, в частност пациентските такива, които и сега се ангажират с подпомагане, посредничество и консултиране на бежанци и се ползват с тяхното доверие.

Необходимо е техни проекти в тази насока да бъдат подкрепени от държавата и местната власт. Разработените веднъж материали, преведени на съответния език, биха могли да се използват и за бежанци от други държави. Освен за бежанците, информационен ресурс за работата с тях е необходим и за професионалистите, работещи в здравната система.

Наложително е да се работи за създаване на модел, с който медицинските работници и представителите на други институции да бъдат подкрепени с осигуряване на превод при работа с бежанци.

Заради преживените психологически травми държавата трябва да осигури и допълнителен ресурс за оказване на психологическа и психиатрична помощ на бежанците, тъй като в момента тя е извън обхвата на здравното осигуряване, смятат още организаторите на проучването.