Може да звучи изненадващо, но хората със захарен диабет тип 2 у нас живеят с около половин година повече от общата популация. С една година се е увеличила и продължителността на живот на хората с инсулинозависим диабет (тип 1).

Обяснението на специалистите е, че когато са диагностицирани, хората намаляват рисковите фактори – контролират теглото си, хранят се здравословно, следят здравния си статус, поддържат двигателната си активност и се разделят с вредните навици. Затова не е чудно, че ако т. нар. "здрави българи" живеят средно около 74,55 г., сънародниците им с диабет тип 2 ги надживяват с около 6 месеца – 75,19 г.

Данните са от проучване за продължителността на живот сред пациентите със захарен диабет у нас за периода 2012 – 2015 г. и бяха оповестени на семинара „Диабетът – предизвикателства и решения“, който събра гледните точки на специалистите, пациентите и неправителствените организации.

Специалистите

Проведено през 2017 година международно изследване показва, че 1 на 10 души страда диабет. По света хората с диабет са над 425 милиона, а над 1 млн. са децата с диабет тип 1(инсулинозависим). Проучването е показало, че около 38% от хората не подозират, че страдат от заболяването, от което на всеки 6 секунди умира човек. Досега болестта е взела живота на над 5 млн. души.

Регистрираните диабетици у нас са 525 хиляди. Толкова са включените в Националния диабетен регистър. Около 5%  са нерегистрираните диабетно болни. 

Според проф. Цветалина Танкова, ръководител на катедрата по ендокринология към МУ-София, превенцията, навременната диагностика и подобряването на грижите за болните с диабет могат значително да подобрят контрола над заболяването, продължителността и качеството на живот.

В презентацията си проф. Танкова постави акцент върху откриването на хората в преддиабетно състояние. Това са пациенти, които нямат симптоми и не подозират, че са в рисковата група. Кои са факторите, които я определят: наследственост (родител със захарен диабет), наднормено тегло, кръвно налягане около и над 140/90, висок HDL холестерол, тежко психическо заболяване. В групата на застрашените са и жените, страдащи от Синдром на поликистозните яйчници, както и жените с гестационен диабет или с раждане на бебе над 4 кг.

56% е честотата на преддиабетното състояние и диабета у нас, показва проучване, цитирано от проф. Танкова, 12 на 100 души с преддиабет са развили диабет впоследствие.

Предизвикателствата в овладяването на заболяването са свързани с факта, че половината от диабетно болните не са диагностицирани, а всеки втори пациент е с незадоволителен гликемичен контрол. Решението по думите на специалиста е в промяна на начина на живот, скрининга на хората с повишен риск, оптимизиране на терапията за лечение с продължително мониториране, за да се намалят усложненията, които са причина за високата смъртност сред болните от диабет. Неслучайно над 50% от пациентите умират от сърдечно-съдова смърт.

По думите на проф. Генка Петрова, ръководител на Катедрата по „Организация и икономика на фармацията“ в МУ-София, новите терапии намаляват риска от развитие на диабетни инциденти с 333 до 456 за над 6000 наблюдавани пациенти. Избегнатите разходи за НЗОК са между 305 и 510 хиляди лева. 

Според проф. Сабина Захариева, председател на Експертния борд по ендокринология към Министерството на здравеопазването, трябва да се създаде Национална диабетна програма, чиято цел да бъде да се повиши информираността на населението за диабета и рисковите фактори на хроничните заболявания, и да се подобрят грижите за болните от диабет. Тя препоръчва въвеждането на амбулаторна процедура, чрез която да се осъществява скрининг на рисковите фактори.

Според специалистите при такъв подход ще се повиши здравната култура на хората, което ще доведе до осигуряване на по-добро качество на живот и спестяване на разходи за здравната система и обществото.

Пациентите

Светослав е 17-годишен тийнейджър, чиято страст са велосипедите и автомобилите. Състезател е по планинско колоездене. Всяка свободна минута прекарва в автосервиза на свой близък. Мечтае да се занимава с автомобили, такова е било единственото му желание при кандидатстването след 7-ми клас.

Енергично и жилаво момче, за което не можеш да предположиш, че има здравословен проблем, ако не видиш сензора на ръката му. Този сензор, който може да се купи само от чужбина, измерва непрекъснато нивата на кръвната му захар. Когато му омръзне да обяснява защо го носи, казва, че е устройство против комари и разговорът бързо приключва.

Майка му Гавриела Стоянова разказва, че на 11 години е отключил диабет тип 1. В семейството няма диабетици, няма и други рискови фактори. След едно състезание по кикбокс започнал да пие много вода и често да уринира. Изследванията показали много високи нива на кръвната захар и бил диагностициран с инсулинозависим диабет.

„Първото, което направихме, беше да изхвърлим всичко сладко от вкъщи. Като се върнахме от болницата, след две седмици, не знаех къде се намирам и си казах, че ако не се стегна, няма как да бъда полезна. Не знаехме какво може да яде, дали да слагаме подправки в храната. После разбрахме, че всичко това, когато е компенсирано, е възможно – може и пастичка, може и тортичка, и сладолед, стига да е компенсирано. Той си измерва кръвната захар, вижда каква е, ако е по-висока, изчаква малко, за да влезе в норма.“

Най-полезен за Светльо и семейството му се оказва един лагер, организиран от Националната асоциация на децата с диабет. Там момчето за пръв път вижда сензори и пожелава да ползва такъв, въпреки че отначало категорично отказва да се поставя нещо по тялото му.

Общуването с други родители на деца с диабет е полезно и за майка му, която постепенно свиква с промените в начина им на живот. Казва, че когато Светослав е на състезание, винаги се моли като се качи с лифта и да се върне. Стиска палци, чака и като го види се успокоява до следващото качване. Понякога адреналинът от състезанието вдига кръвната захар, която не се влияе от нищо, но с времето е свикнал да изчаква да се нормализира. Случва се и от енергията, която е изразходвал, кръвната захар да падне и тогава се налага дохранване.

Състезава се индивидуално. Канили са го в отбор по планинско колоездене, но майка му се страхува да го пусне, тъй като трябва да бъден наблюдаван непрекъснато.

Пациентската огранизация

В бургаското сдружение „Диабетна грижа“ са основали обществен кабинет „Диабетно стъпало“. Председателят му Радка Жекова казва, че от 2009 до 2019 година, благодарение на безвъзмездните грижи на екипа, са спасени от ампутация на долните крайници 712 души. Обучават хората с диабет, осигуряват професионална грижа при рани по стъпалата и дори правят педикюра на тези, които не могат да се справят сами, защото и най-малката раничка може да създаде проблем, който да доведе до гангрена.

Заедно с Дочка Коджабашева, председател на сдружение „Авигея Шама“ от Несебър, за три години са създали възможност да бъдат изследвани над 400 души в района. Успели да осигурят глюкомери за пенсионерските клубове, апарати за измерване на кръвното налягане, здравни дневници. Работят в сътрудническо с 14 кметове на малки населени места.

Първоначално са разчитали на финансиране от работодатели, но впоследствие се оказало, че диабетно болните в техните фирми били уволнявани, след като проблемът им стане общоизвестен.

За качеството на грижите е показател и възрастта на хората, за които се грижат. 66 души със захарен диабет са в напреднала възраст. Най-възрастният диабетик е на 97 години.