Галъп: 2,5 милиона пълнолетни българи не искат да се ваксинират

45 на сто от хората у нас не са се ваксинирали и не възнамеряват да го направят. Това са предимно млади хора, както и представители на маргинализираните общности и обитатели на гетата. 

Това показват данните от проучване на  „Галъп интернешънъл болкан“, проведено между 2 и 10 септември по метода „лице в лице“.

Около една пета от пълнолетните българи вече са със завършена имунизация, още толкова казват, че предстои да си поставят ваксина. Така, в крайна сметка, обществото ни се оказва разделено на две половини: едната се е ваксинирала или твърди, че смята да го направи, а другата – нито се е ваксинирала, нито има подобно намерение. При това, част от онези, които твърдят, че ще се ваксинират, може би дават очаквания, а не искрения отговор, коментират социолозите. 

Социологическите данни за преболедуване, разбира се, следва да се отчитат условно – доколкото става дума най-вече за декларативни отговори по твърде деликатна тема. Освен това, няма как да се отчете безсимптомното преболедуване. И все пак, показателите показват консистентни трендове в поредицата месечни вълни на изследване на агенцията – затова и биха могли да се вземат за добра отправна точка. Те показват, че преболедувалите у нас са пъти повече от официално отчетените. А ако, например, процентите експериментално се отнесат не само към пълнолетните, но към всички българи, то може да се каже, че близо 2,5 милиона са преминали през заболяването. А с безсимптомни случаи, това число може да се окаже и по-сериозно. 

В изследването има и по около една десета отговори на хора, които не съумяват да изберат опция по отношение на ваксините или пък по отношение на боледуването. Ако техните отговори се приспаднат, нивата на боледуване и/или ваксиниране могат да се пресмятат дори и на по-високи нива. При всичките възможни уговорки, това допълнително показва, че имунитетът сред българите всъщност не е на толкова ниски равнища. Това обаче очевидно се дължи повече на боледуване, отколкото на ваксиниране.

45,1% избират опцията „Не съм ваксиниран/а и няма да се ваксинирам срещу коронавирус“. Въпросните 45% отказващи ваксинация, се равняват условно на близо 2,5 милиона пълнолетни българи. Ако изводите се разширят и към непълнолетните, ще може да се говори и за много повече.

Що за хора са това? Демографските разрези показват, че в тази група младите са видимо по-добре представени, отколкото в групите на ваксиниращите се или възнамеряващите да се ваксинират. В по-голяма степен (а може би и във връзка с горното) присъстват и представители на маргинализирани общности, роми и други застрашени от социалните неравенства групи. Сред по-възрастните групи у нас пък ваксинирането е застъпено над обобщените за извадката нива. По-високо е ваксинирането (респ. по-ниско е нежеланието за ваксиниране) и в столицата. В групата на отказващите ваксинация като че ли не личи картина на преболедуване, която да е различна от общата картина на преболедуване.

След датите на изследването ваксинираните са повече. Но това не променя факта, че делът от около 45% отказващи е устойчив в няколко вълни на изследване. Междувременно темата вече търпи и частична идеологизация, подчертават от Галъп. 

--------------------------------------------------------------------

Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено с таблети, между 2 и 10 септември, сред 1007 души по метода „лице в лице“. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.