У нас ракът на гърдата често се оперира от хирурзи без опит. Не се правят необходимите биопсии, същевременно се отчитат фиктивни предоперативни решения на онкологични комисии, без да е определен стадият на заболяването и без индивидуален план за лечението. 

Това заяви на пресконференция д-р Красимир Шопов, управител на Фондация „Експерти срещу рака“ и специалист по онкопластична и реконструктивна хирургия на гърда в Клиниката по хирургически болести към УМБАЛ „Александровска“. Събитието предшества първата Национална конференция на хирурзите на гърда, по време на която ще бъде учреден Национален експертен съвет на хирурзите на гърда, включващ специалисти по обща, пластична и гръдна хирургия и гинеколози от цялата страна.

За съжаление, на пациента често не се предлага възможността за едномоментна (в една операция се премахва туморът или цялата засегната област и се възстановява гърдата) или отложена реконструкция на гърдата. Проблем е и разпръснатостта на отделните специалисти в различни лечебни заведения и липса на изградена обвързаност между тях. Не на последно място липсват и критерии за оборудване на Отделения и Клиники за „Онкопластична и реконструктивна хирургия на гърда“, посочи специалистът.

Според д-р Шопов в България има необходимост от създаването на т.нар. Breast Units – центрове, в които мултидисциплинарен екип ще работи с всеки пациент, ще се изготвя стратегия за последователността и начина на лечението, както и ще могат да се обучават млади специалисти.

д-р Красимир Шопов

“Breast Unit e мястото, където се диагностицира и лекува рак на гърдата. Тo трябва да предоставя всички необходими услуги - от генетиката и превенцията, през лечението на първичния тумор, до грижите за напреднало заболяване, поддържащи и палиативни грижи и психосоциална подкрепа. Затова от съществено значение е мултидисциплинарният екип, който включва хирург, рентгенолог, патолог, генетик, медицински онколог, лъчетерапевт, физиотерапевт, психолог и специалист по нуклеарна медицина“, каза той и уточни, че операцията е част от лечението, което продължава между 8 месеца и една година, като през цялото време пациентът трябва да се спокоен, че е взел най-правилното решение.

 „Онкопластичната хирургия комбинира отстраняването на млечната жлеза и същевременно запазването на формата и функцията на гърдата. Където не е възможно това, може да се предложи на пациентката моментна реконструкция. Недопустимо е пациентът да заспи на операционната маса и да не знае дали ще се събуди с гърда или не. Важно е да възстановим доверието между лекар и пациент и всички опции за лечение да се дискутират предварително. Във Великобритания винаги се взема предвид желанието на пациента и ако той не желае да се подложи на дадено лечение, му се предлагат други варианти“, каза д-р Вълкан Иванов, специалист по обща и реконструктивна хирургия на гърда в Аджибадем Сити Клиник МЦ Варна, който сподели опита си след 6-годишен престой във Великобритания. 

Блага Димитрова (пациент), д-р Вълкан Иванов

Блага Димитрова, пациент, преминала през най-модерното лечение при тази диагноза, включително и двустранна реконструкция на гърда, сподели, че е чула диагнозата "рак на гърдата", когато е била на 25 години.

"Установих, че имам бучка на гърдата и посетих лекар, който категорично заяви, че трябва да направя операция без преди това да ми предложи други изследвания. Потърсих второ мнение и отговорът беше същият, изпратиха ме при трети хирург, който потвърди, но никой не ми обясни през какво ще мина, лутах се между специалистите и клиниките, докато взема най-правилното за мен лечение. Един от проблемите, с който се сблъсках, е че лекарите, които посещавам, са разпръснати в различни болници, а това създава доста пречки. В много от случаите специалистите не предразполагат пациентите и това затруднява лечението.“

По данни на Световната здравна организация през 2020 г. около 2,3 млн. жени са диагностицирани с рак на гърдата, а 685 000 са загубили битката с болестта. В България всяка година диагнозата се поставя на около 4000 жени, а близо 1200 губят живота си. Ракът на млечната жлеза е водеща причина за смъртност за жените на възраст между 40 и 55 години. Заболяването в ранен стадий обикновено няма симптоми и в много случаи се диагностицира твърде късно.