Ниското доверие към здравната система води до ниско доверие към всичко, което е препоръчвано от тази система. Това, според доц. д-р Нигяр Джафер, е една от основните причини за провала на ваксинациите срещу COVID-19 у нас. По думите ѝ непрекъснатата предизборна кампания, в която се намираме, само нажежава обстановката и не дава възможност за спокойно предприемане на управленски действия. Изходът според нея е в стабилно управление, редовно правителство и здравен министър, който ще поеме отговорността за всички действия, които ще бъдат предприети, без да залита в популизъм.

Разговорът с доц. Джафер се състоя в рамките на 20-ата национална среща на журналисти и здравни специалисти, организирана от фондация "МОСТ".

Доц. Джафер, наскоро здравният министър на Малта определи двата основни фактора за успеха на ваксинационната кампания в страната му (90% имунизационно покритие) – високото доверие в здравната система и ранното стартиране на ваксинациите. Можем ли да твърдим, че недоверието в здравната система е фактор за ниското ваксинационно покритие у нас?

Категоричното ми мнение е, че доверието в здравната система е ниско. Респективно ниското доверие към здравната система води до ниско доверие към всичко, което е препоръчвано от тази система. За мен обаче въпросът е по-фундаментален – той е в кризата на доверие към институциите въобще в България, независимо за кои институции става дума.

Малшанс е, че през тази година, в която ваксините вече бяха факт, ние бяхме почти непрекъснато в предизборна обстановка, което според мен също е фактор за това хората да са изключително разколебани от разнопосочните послания на представителите на различните политически сили. Защото едни от най-сериозните говорители на антиваксърските движения се оказаха кандидати за народни представители, представители на различни институции, което за мен е изключително сериозен проблем. Не вярвам, че българите са „идиотите на Европа“, както заяви главният държавен здравен инспектор, защото според неговите думи ние се държим точно така.

Изключително обезпокоителен е фактът, че само 20%, даже няма и толкова, са хората, които се ваксинираха. Тоест предприеха рационално действие да защитят своето здраве. Ваксините са едно изключително постижение на медицинската наука. Те са спасили милиони човешки животи. Да, антиваксърските движения набираха сила през последното десетилетие, но няма как да обясним ситуация, при която част от скандинавските страни от водещите европейски страни са ваксинирали вече 75-80% от своето население, а България, която много дълги периоди от време беше първа по смъртност, да има 20% ваксинално покритие. За мен това е сериозна тема за размисъл. И да – мисля, че това е свързано с недоверието към институциите.

Каква кампания би могла да бъде успешна в страна с антиваксърски настроения като нашата? Очевидно всеки, който управлява в последните месеци, се пази от това да бъде категоричен в политиката към ваксинациите. 

Ние трябва да сме наясно, че личната свобода и личното пространство на всеки човек трябва да се уважават. Личното мнение има значение. Има обаче правила, които са правила априори, не просто на общественото здраве, а въобще на всяко общество, което има претенции да бъде управлявано на принципа на научните доказателства. Защото всякакви конспиративни теории, митове, легенди, които се носят у нас, наливат вода във воденицата на тези, които се борят против „чипирането“, против идеята на „хора като Бил Гейтс“, които според тях се опитват да контролират и манипулират живота на хората.

Личният ми опит показва, че хора, които изкараха инфекцията много тежко, които загубиха членове от семейството си или пък от близкия си приятелски кръг, промениха своето мнение. За съжаление, не това е начинът да бъдем убедени, че трябва да се ваксинираме. Да, в момента няма лечение срещу COVID инфекцията, но имаме много мощно оръжие, и това е начинът – чрез ваксините - да се предотврати тежко боледуване.

Никой не е казал, че ваксинираните няма да се разболеят, никой не е казал, че ваксинираните не могат да пренасят вируса, но със сигурност боледуват много по-леко и са много по-защитени от тези, които смятат, че са над нещата и над опасността.

Като че ли у нас се пробваха различни подходи за управление на пандемията – в началото принципът беше да всеем в страх и той проработи за известно време, имахме щаб, медицински съвет, обществен съвет... Всеки, който управляваше през тези месеци, предложи подход, но като че ли нито един не беше ефективен. Доц. Кунчев беше споменал наскоро, че вероятно хора, които са лидери в общността си, биха били по-ефективни за убеждаване в ползата от ваксините и мерките срещу COVID? Дали това може да проработи?

Мисля, че бяха правени и такива опити – с ярки представители на артистичните реди, на съсловията, да се направи нещо като кампания. Но, първо, информационната кампания у нас закъсня, а към настоящия момент не мога да кажа, че се провежда такава. Неслучайно един от лекторите тук, проф. Търнев, спомена, че дори няма брошури или някакви материали, стъпили на сериозни научни доказателства, които да бъдат ползвани в кампанията, за да бъдат информирани хората какви са ползите, рисковете. Защото мрежата на здравните медиатори, която винаги бива включвана във всякакви кризисни ситуации, няма с какво да работи. Ето това е факт. За съжаление, много честата смяна на екипите, управляващи МЗ, също оказва въздействие. Популизмът, който залива политическия ни живот, също има принос към сегашната ситуация.

На практика антиваксъри влязоха и в парламента.

Категорично, официално бяха представени. Затова говорим, че непрекъснатата предизборна кампания, в която се намираме, три пъти парламентарни избори, само нажежи обстановката и не дава възможност за спокойно предприемане на управленски действия, които да успокоят хората, да дадат предвидимост на ситуацията. Това според мен оказа от съществено значение.

Как оценявате поведението на медицинската общност в тази ситуация?

Медицинското съсловие, за съжаление, има огромен принос за това недоверие – разнопосочните послания, противоречивите мнения, не основани на доказателства, доведоха до тази ситуация. Проблемът е много сериозен. Все пак мисля, че ситуацията не е толкова зле, поне тези, които аз познавам, вече са ваксинирани, една голяма част преболедуваха, не трябва да забравяме, но да, пак потвърждавам, че разнопосочното говорене, и то от хора, които са институционално представени, представители на БАН, представители на специалността „Инфекциозни болести“, доведе до сегашната ситуация. Закъснялата информационна кампания преди масовата ваксинация, стъпките "две напред едно назад", в силните месеци не можахме да се възползваме от свободния достъп до ваксини, всичко това има отражение и трябва да се отчете.

Разчитам на това, че след следващите избори ще има стабилно управление, редовно правителство и здравен министър, който ще поеме отговорността за всички действия, които ще бъдат предприети, без да залита в посока популизъм. Невинаги правилно е решението да се говори това, което публиката иска да чуе, и да се предприемат стъпки, които широката общественост очаква. Има нужда понякога от непопулярни действия, които трябва да се вземат с цялата политическа отговорност, с която съответната личност или екип са натоварени.

Каква е прогнозата Ви за идните месеци?

Водещите епидемиолози и инфекционисти, някои от тях присъствали на този форум, споделиха, че най-вероятно след около 2-3 седмици ще сме наясно с целия „разкош“ на ситуацията в пълен мащаб, след като децата започнаха учебната година, след като така или иначе се предприеха вече някакви мерки. Но все още има парадокс, например научни форуми не могат да се провеждат присъствено, но пък развлекателните заведения работят с пълния си потенциал. Не знам защо ресторантьорството и развлекателната индустрия се оказаха най-важните в България. Сякаш не се говори толкова много за другия бизнес, който претърпя толкова много поражения, за работните места, които пострадаха. Но в България има много парадокси и това е един от тях.

Доц. д-р Нигяр Джафер, дм, е завършила Медицинския университет във Варна със специалност „Вътрешни болести“. Има професионална квалификация по здравен мениджмънт. Защитила е дисертация на тема "Профилактика на онкологичните заболявания в България. Възможности за скрининг в малки и отдалечени населени места".

Български политик от ДПС, народен представител от парламентарната група на ДПС в 40-ото, 41-ото, 42-ото и 44 Народно събрание. Била е председател и зам.-председател на Комисията по здравеопазване и зам.-председател на парламента.