България продължава да бъде на 11-о място в ЕС по заболеваемост и 2-ра по смъртност, като в отделни дни е и на 1-во място в Европа и света. Това съобщи главният държавен здравен инспектор по време на 7-мата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор".

Той отбеляза, че на този фон всяко правителство би взело по-строги мерки – такива, каквито са в сила и у нас от днес, 28 ноември. Епидемията изигра ролята на стрес тест за системата и ако политиците не вземат предвид изводите, предстоят още дълги години на недоволство от здравеопазването, каза доц. Кунчев.

Доц. Кунчев обясни, че с най-висок индекс на строгост на противоепидемичните мерки в Европа е Израел – 85, като в резултат постига 5-6 пъти намаление на случаите на COVID-19. В другия край на скалата е Словения с индекс 43, където заболеваемостта се задържа на високо ниво.

Ако България успее да прилага устойчиво средни по строгост противоепидемични мерки срещу COVID-19 по изготвена от Оксфордския университет система за оценка, ще бъда доволен и хората ще се убедят, че като ги спазват, постигаме съответните резултати, заяви едипедемиологът.

Заетост на леглата за коронавирус и PCR без лимити

„Заетостта на леглата е в рамките на 35-40%, така че натискът зависи от организационните мерки по места. Средствата са осигурени, с всички лечебни заведения имаме анекси по различните пътеки, увеличена е цената на пътеката за COVID пневмония“, каза проф. д-р Петко Салчев, управител на НЗОК. Дадена е възможност на личните лекари да издават направления за PCR тестове, без да има лимити. Лимити има за РЗИ. Проф. Салчев изрази опасение да не се стигне до прекомерно насочване на пациенти към болниците.

Веднага подкрепихме мерките, всички сме свързани в този процес и не трябва да се допуска конфронтация, коментира д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на Българския лекарски съюз (БЛС). Ако няма единомислие в нашето съсловие, пада доверието към здравната система и се увеличават неспазващите мерките, допълни д-р Брънзалов. Той призова за единни, бързи и гъвкави действия, за да се решават проблемите.

Закъснялото е-здравеопазване

„Ако бяхме въвели е-здравеопазване преди години, може би нямаше да бъдем изправени пред предизвикателствата, с които се сблъскваме в момента, особено по отношение на лекарствоснабдяването. България е 20 г. назад в това направление“, коментира проф. Асен Сербезова, председател на Българския фармацевтичен съюз.

Според нея работеща електронна система за проследяване на наличностите на лекарства би предотвратила днешните предизвикателства, свързани с периоди на недостатъчност на някои лекарствени продукти. Тя подпомага и контрола. Проф. Сербезова изрази надежда, че обещанието за създаване на електронна рецепта до края на годината ще бъде изпълнено.

Предизвикателства пред обучението на студентите по медицина

Доц. д-р Димитър Буланов, декан на Медицинския факултет на Медицински университет – София, отбеляза, че епидемията поставя сериозни предизвикателства пред обучението на бъдещите лекари, което никога досега не е било хибридно – с присъствени и дистанционни занимания. Доц. Буланов каза още, че заплатата не е основният проблем на младите лекари, а водещи са възможностите за развитие, които се осигуряват у нас.

Д-р Александър Симидчиев, медицински директор на Центъра за електронно и дистанционно обучение към МУ-Пловдив, представи възможности за съчетаване на дигиталната и медицинската част на обучението. „Ако създадем добри средства за дигитално обучение, те бързо могат да станат наднационални – да излязат извън пределите на България. С това сме се заели в Пловдив“, обясни доц. Симидчиев.

„Лечебните заведения трябва да отворят вратите си по-активно да практическо обучение още от по-ранните етапи на медицинското образование. Това липсва на младите хора, разбираме го по интереса на студентите, които идват в болниците, за да трупат опит“, каза адвокат Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация. България трябва да изгради план за създаване на медицински специалисти, както и стимули те да остават тук, допълни тя. Асоциацията ще направи предложение към законодателите да облекчат легализацията на документи на чуждестранни специалисти за работа в България.