Детското здравеопазване пред локдаун

Има едно неписано правило, според което да отглеждаш здрави деца значи да отглеждаш здраво общество. Много държави напълно са възприели този принцип и не само поемат 100% грижата за подрастващите, но и обезпечават напълно работата на специалистите, които се грижат за тях. И с право могат да твърдят, че инвестират в собственото си бъдеще.

В България, за съжаление, е точно обратното. У нас има цели групи деца, които не са обхванати от здравни грижи. Има бременни жени, които изобщо не посещават гинеколог преди раждането. И все повече бебета, които се раждат недоносени. Липсват педиатри, медицински сестри и апаратура, а в системата цари пълен хаос от години. На този фон клиничните пътеки за детско здраве продължават да водят наникъде... без всякаква идея за бъдещето.

Да намерим личен лекар на детето

Това е „мисия невъзможна“ за всеки млад родител, който иска за здравето на детето му да се грижи един специалист.

По закон всяко дете до 18 г. в страната трябва да има личен лекар, т.е. да бъде проследявано от специалист по „Обща медицина“, преминал 9-седмично обучение по „Педиатрия“. Според същия този закон обаче на педиатрите, учили 4 години по специалността, не се позволява да бъдат лични лекари на деца.

В момента единствената възможност едно дете да бъде проследявано от педиатър, е Направление №3 по програма „Детско здраве“ и то наистина е уникално, защото личните лекари (без допълнителна специалност „Педиатрия“) имат право да го издават само веднъж. Направлението обаче не покрива амбулаторните дейности, като поставянето на задължителните ваксини например, и родителите са принудени непрекъснато да сноват между личния лекар и личния педиатър на детето.

За да улеснят и себе си, и семействата, специалистите и общопрактикуващите лекари формират договорки извън правните норми в сектора. Личните лекари с радост се освобождават от отговорността към малките пациенти, като ги изпращат при педиатрите и тайно им предоставят възможността да поставят и ваксини. Педиатрите, от своя страна, „пазят гърба“ на джипитата, прикривайки документално нерегламентираната дейност. И всичко това, заради нелепи правни текстове, според които един опитен педиатър трябва да учи още 3 години „Обща медицина“ (каквато вече е учил, преди да запише специалност), за да бъде детски личен лекар.

„Сега единствените общопрактикуващи лекари, които имат опит с деца, са бившите участъкови педиатри, чиято средна възраст е 63 години. Най-младият сред тях е на 49 г. Всички са в пенсионна възраст и е изключително трудно да се запише дете при тях, защото практиките им са препълнени с по 3-4 хиляди пациенти. В същото време младите, а често и по-възрастните джипита се плашат от работата с деца и отказват да записват малчугани в практиките си. И на този фон един квалифициран педиатър, който има всички познания и опит да покрива изцяло грижата за здрави деца, не може да бъде детски личен лекар, освен ако няма уговорки с лични лекари или не работи в групова практика“, коментира казуса д-р Таня Андреева, педиатър, детски ревматолог и кандидат-депутатът от листата на ПП Демократична България.

Недоразумението може лесно да бъде преодоляно с промени в Наредбата за специализациите и специалностите. Новите текстове могат да позволят на педиатрите да работят като лични лекари, но само на деца до 18 г. възраст, за да не изземват изцяло функциите на джипитата. По този начин не само ще се облекчи работата на общопрактикуващите лекари, но и ще се сложи ред в грижите за младото поколение.

Профилактика на хартия

Всъщност, разплитането на проблемите в детското здравеопазване трябва да започне още от грижата за родилките. Според плачевната статистика около 7000 жени всяка година дават живот, без да са посетили и един път пренатална консултация или АГ кабинет, защото не са здравноосигурени. В резултат голяма част от тях раждат недоносени бебета, заради напълно предотвратими фетални заболявания или банални инфекции.

Парадоксът е, че Министерството на здравеопазването предоставя безплатни прегледи на неосигурените бременни по Наредба №26, като тази година броят им дори беше увеличен. Условията обаче изглеждат непривлекателни за акушер-гинеколозите и твърде малка част от тях работят по наредбата. Оказва се, че неосигурените бременни имат право на безплатни прегледи, но нямат къде да ги осъществят.
В същото време броят на преждевременно родените деца в България непрекъснато расте, увеличавайки нуждата от специализирани грижи и съвременна апаратура, с каквито системата не разполага. А обществото продължава да събира пластмасови капачки за кувьози, за болници, в които няма неонатолози, а понякога и акушери...

„Грижите за едно недоносено дете за периода, в който то се отглежда в неонатална клиника, не са евтини и разходите могат да достигнат до 64 000 лв. Ако ние само с 5% намалим тези разходи, ще можем да покрием сумата, необходима за всички неосигурени бременни, за да имат всички здравноосигурителни права и да могат да посещават лекар, както всяка една жена, която си плаща здравните осигуровки“, предлага решение д-р Андреева.

Отдавна е ясно, че „профилактиката на хартия“ не отглежда здраво поколение. Заради подобни проблеми страшно много деца от бедни семейства не получават адекватни здравни грижи. Абсолютно пренебрегнати са и малчуганите със специфични здравословни проблеми или увреждания, които трябва да бъдат обезпечавани от социалната система до края на живота им.

„Всъщност, най-ощетени от здравната система са децата с увреждания, защото тя не ги припознава като пациенти. Затова родителите плащат изключително висока цена за рехабилитация, престой в болница, специални храни и помощни средства. Типичният пример са ентералните храни, които все още не се покриват от здравната каса и родителите се превръщат в същински контрабандисти, за да си я набавят от чужбина“, допълва картинката д-р Андреева.

За съжаление тук опираме до друг проблем – недостигът на кадри. По последни данни педиатрите в страната са около 2800, от които само 800 имат договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), като специалисти в доболничната помощ и реално проследяват здрави деца. Останалите работят в самостоятелни частни практики, в детски отделения или други здравни заведения.

Губещата педиатрия

Детските отделения днес са „трън в петата“ на всяка болница. Грижите за най-малките естествено са най-големи, изискват най-много ресурс и генерират най-солидните разходи. Клиничните пътеки обаче от години са недофинансирани и всички детски клиники у нас са губещи. Персоналът е демотивиран, защото получава основна заплата в диапазона 800-1200 лв. бруто с минимално или никакво допълнително материално стимулиране. Професията става все по-непривлекателна за младите, а недостигът на кадри допълнително влошава нещата.
Надеждата на всички е в бъдещите специализанти, решили да се посветят на педиатрията. Те обаче трябва да извървят истинска „Голгота“, преди да стигнат до практиката и заветната заплата от 1000 лв. Причината отново е в нормативната и административна бъркотия на родното здравеопазване.

За да завършат „Педиатрия“, специализантите са длъжни да минат през 15 модула на обучение по всички основни медицински специалности, в това число детска, хирургия, детска гастроентерология, детска пулмология, ревматология и прочие. За целта всеки обучаващ се трябва да прекара между 15 дни и 6 месеца във всяка от специализираните детски клиники в страната. Проблемът е, че по-голямата част от тях се намират в София и освен това са разпръснати в 14 лечебни заведения.

Понастоящем Медицински университети има в София, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Варна, а детските университетски педиатрии са в столичните болници ИСУЛ, Александровска, Пирогов, Инфекциозна болница, Специализираната болница по детски болести, Пулмологията, Трета градска болница, детската ортопедия и детската кожна клиника. Това означава, че един студент от провинцията не само прекарва по-голямата част от обучените си в София, но и сменя местоработата си през няколко месеца. Тази разпокъсаност допълнително усложнява специализацията и не позволява на младите лекари да усвоят комплексния подход към лечението на детските заболявания.

Другият проблем е възнаграждението на специализантите. По правило те получават заплата от болницата, в която специализират. За целта имат норматив от задължителни часове практика в отделенията, които трябва да „изработят“. Докато те са на обучение в София обаче, не могат да покриват норматива си и на практика не получават заплата. В същото време сами покриват разходите си за квартира и храна.
„На практика специализантите или стоят без пари, или трябва да работят по 16 часа, за да си покрият квотите. Не рядко се получава така, че за част от периода на обучението дори си плащат, за да могат да учат“, възмущава се д-р Андреева.

На този фон държавата се опитва да намести в здравната си политика изграждането на изцяло нова детска болница, със специализиран персонал и съвременна апаратура, която да гарантира комплексната и качествена грижа за подрастващите.

С надежда за Национална детска болница...

„Надежда за Национална детска болница има и тя е много по-голяма, отколкото преди години. Защото, ако нещо беше постигнато през този период, това е да се идентифицира проблемът и обществото да припознае нуждата от Национална детска болница“, убедена е д-р Андреева.
Истината е, че държавата разполага с разработен проект и предвидени 100 млн. лв. с ДДС за изпълнението му, но то буксува заради неизяснени правни пречки. Истинската сага започна през 2019 г., когато бе предложено новата детска болница да се помещава в двора на Александровска, като се дострои старото скеле, разположено там. В последствие се оказа, че то е планирано за събаряне още през 2011 г. и дори не фигурира в градоустройствения план. Междувременно инженери и архитекти единодушно го обявиха за негодно и опасно.
Допълнително се изясни, че в дъното на проблема стоят 30 млн. лв., преведени в Държавната инвестиционна компания, която е била създадена с единствената цел да управлява парите и изпълнението на грандиозния проект. Общо 9 млн. лв. без ДДС от тази сума са били преведени на консорциума от фирми ДДЗ „Детско здраве“, за да подготви строежа на детската болница. Служебното правителство се опита, но така и не успя да прекрати договора с изпълнителите, а Министерството на здравеопазването не разполага с правен механизъм, за да си възстанови останалите 21 млн. лв. от Държавната инвестиционна компания, независимо от факта, че тя вече няма предмет на дейност. По случая работи дори прокуратурата, но казусът продължава да тъне в мъгла.

„Тези пари никога не са били достатъчни нито за дострояването на скелето, нито за една съвременна болница. В договора за реконструкция всъщност не са предвидени средства за оборудване, а то е най-скъпото нещо в една болница. Вероятно намерението на здравното министерство е било да се ползва наличното оборудване от детските клиники, но дори това вече не е осъществимо, защото апаратурата е морално остаряла или липсваща“, допълва д-р Андреева.

А колко струва всъщност здравето на едно дете?

За родителите, разбира се, то е безценно – те просто дават всичко, което имат, а понякога дори това, което нямат. Но колко струва за държавата? Тук много политици ще скочат с думите „Децата са приоритет по Закон!“ – по-конкретно Законът за здравето. Там действително пише, че държавата осигурява „достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година“. Но всъщност в бюджета на НЗОК, която е основният финансиращ орган у нас, няма предвидено перо „детско здраве“. Нормативната ни база гръмко прокламира „достъпно и качествено здравеопазване“, но не предвижда „безплатно“ такова за най-малките.

Отговорът на въпроса за разходите всъщност е изключително лесен и се подчинява на известния принцип на обратните зависимости: разходите за детско здраве са толкова по-ниски, колкото по-добро е здравето на подрастващите. Здравото дете днес е работоспособен възрастен утре, който плаща данъци и на свой ред създава здраво поколение. За държавата обаче разходите за профилактиката и поддържане на детското здраве са по-скоро непосилен разход в бюджета, отколкото инвестиция. И резултатът е видим. Педиатрите ни са в пенсионна възраст, апаратурата е безкрайно остаряла, детските клиники са разпокъсани, липсва адекватно планиране наредби и клинични пътеки... И това са само част от последствията, които виждаме днес. Утре, уви, отново ще събираме капачки...

Следете новините ни в GoogleNews