От 10 до 16 март отбелязваме Световната седмица за борба с глаукомата, която е втората причина за слепота в световен мащаб след катарактата (перде на окото) и първа сред по-възрастните хора. Борбата с хроничното очно заболяване е дълга и невинаги успешна. За това докъде е стигнала съвременната медицина в овладяването на глаукомата и дали има някаква светлина в тунела, разговаряме с офталмолога д-р Ралица Кермедчиева.

Д-р Кермедчиева, изненадайте ни с някоя хубава новина за глаукомата. Например, че сентенцията „Каквото вземе – не връща“ вече не се отнася за нея.

Хубавата новина е, че все по-рядко ѝ позволяваме "да вземе", но все още тази сентенция важи в пълна сила за глаукомата. Нашата цел е да не ѝ позволяваме да взема, разполагайки с все по-богат арсенал от иновативни диагностични възможности и терапевтични методи водещи до по-добро менажиране на заболяването. Разбира се, този процес изисква общи усилия и добра колаборация между лекар и пациент, тъй като глаукомата е хронично заболяване.

Какви са основните рискови фактори за развитие на заболяването?

Глаукомата е сред водещите причини за слепота в световен мащаб. Глобалното разпространение на откритоъгълна глаукома (OAG) е 3,5% при 40-80-годишните, а на закритоъгълна глаукома (ACG) 0,50%. Броят на хората с глаукома се оценява на 76 милиона през 2020 г. и се очаква да нарасне до 112 милиона до 2040 г.
Към основните рискови фактори спадат: възраст над 50 години, повишено вътреочно налягане (ВОН), фамилна обремененост, късогледство, съдови заболявания (артериална хипертония), захарен диабет и др.

Може ли заболяването да остане скрито за дълго време?

Липсата на ранна симптоматика е основната причина за късното диагностициране на заболяването, когато загубата на зрение е значителна и необратима. Затова е изключително важна профилактиката – провеждането на обстойни очни прегледи, особено при пациенти с фамилна обремененост или при наличието на някои от рисковите фактори.

Повишеното вътреочно налягане има ли връзка с високото кръвно налягане и съответно хора, които са с хипертония по-застрашени ли са да развият глаукома?

Съдовите заболявания спадат към рисковите фактори, но сами по себе си не водят до развитие на глаукома. При проучвания не е доказана пряка причинно-следствена връзка между глаукомата и артериалната хипертония, но комбинацията от двете утежнява прогнозата. С въвеждането на оптичната кохерентна томография ангио (ОСТ- А) в последните няколко години, имаме възможност да изследваме и кръвоснабдяването на зрителния нерв, освен дебелината на слоя на нервните клетки в очното дъно, който всъщност се засяга при глаукомния процес. Тази нова технология ни разкри, че при голяма част от пациентите с глаукома има и понижена перфузия (кръвоснабдяване) на диска на зрителния нерв, давайки ни възможност да разширим терапевтичните подходи при заболяването.

Как се поставя диагнозата?

За да поставим диагноза глаукома, освен рутинните очни изследвания – изследване на зрението, измерване на вътреочното налягане, оглед на преден очен сегмент и очни дъна и изследване и оценка на иридокорнеалния ъгъл е необходимо да се проведат и някои високо-специализирани диагностични методи. Такива са оптичната кохерентна томография (т. нар. очен скенер), която е обективно изследване с висока информативна стойност за анатомичните изменения в очите при глаукома и компютърната периметрия, която дава информация за функционалните нарушения – дефекти и отпадания в зрителното поле (периферното зрение). След анализа на резултатите от всички тези изследвания можем да поставим точна диагноза.

Има ли медицинско обяснения за това, че жените боледуват по-често от мъжете?

Проучванията не отчитат пола, като рисков фактор при развитието на глаукома. Повечето проучвания се провеждат върху популацията над 40-годишна възраст и известна диспропорция в половото разпределение е в следствие на по-голямата продължителност на живот при женският пол. 

Знае се, че глаукомата засяга предимно възрастните хора, но може ли да се прояви и при младите? Това утежнява ли прогнозата за изхода от заболяването?

Макар че първичната откритоъгълна глаукома е най-често срещаната, има и други видове глаукома - вродена, ювенилна (в детска възраст), закритоъгълна, вторична - след травми, след съдови инциденти в окото - неоваскуларна, при напреднала катаракта и др. Разбира се, видът на глаукомата определя и терапевтичния подход. Разполагаме с богата гама от апаратура и средства за диагностика и лечение на различните видове глаукома – лазерно лечение при закрито и откритоъгълна глаукома, както и при много напреднала вторична глаукома с болка, хирургично лечение с импланти при изчерпване ефекта на медикаментозната терапия. Навременната диагностика и лечение са определящи при прогнозата и изхода от заболяването.

Болницата, в която работите, беше първата и ако не се лъжа все още е единствената, която преди 2 години въведе нов имплант, на който се възлагаха големи надежди в борбата с един от видовете глаукома. Оправдаха ли се те?

Точно така. Очна болница „Пентаграм“ и в частност Д-р Веселин Даскалов е пионер във въвеждането на импланта в страната. Имплантът оправда големите надежди не само с високата си ефективност при понижението на вътреочното налягане, а и с минималната инвазивност в хирургичната интервенция, бърз възстановителен период и минимални постоперативни усложнения. Наскоро публикувахме и резултатите от проследяването на нашите пациенти за този двугодишен период, които показват категоричен успех при въвеждането на метода.

Поема ли се тази интервенция от НЗОК?

Към момента НЗОК покрива хирургичната интервенция по амбулаторна процедура, но не поема стойността на импланта.

Д-р Ралица Кермедчиева се дипломира като лекар през 2007г. в Медицински Университет гр. Пловдив. Специализира в Университетска очна клиника в УМБАЛ “Св. Георги” ЕАД и придобива специалност по Очни болести през 2014г в Катедра по Очни болести към Медицински Университет гр. Пловдив. През 2021г придобива своята образователна и научна степен „Доктор“ към МУ Пловдив.
Работила е като офталмолог в Университетска очна клиника в УМБАЛ “Св. Георги” ЕАД гр. Пловдив, в МЦ “Димед“ гр. Пловдив, МБАЛ и МЦ “Тримонциум” гр. Пловдив.
От 2020 г. е част от екипа на Специализирана очна болница „Пентаграм“, София. Завършила е редица допълнителни квалификационни курсове, сред които „Микроинвазивна глаукомна хирургия с импланти“, „Оптична кохерентна томография на преден и заден очен сегмент – роговица, макула и глаукома“, „Ехография на око“, „Конфокална микроскопия на предна очна повърхност“, „Трансплантация на амниотична мембрана“ и др. Член е на Българско дружество по офталмология (БДО), Национална глаукомна асоциация (НГА), European Society of Cataract and Refractive Surgeons (ESCRS).