Д-р Христан Рогелов практикува инвазивна кардиология в университетската болница CHUV в Лозана над 20 години. Упражнява професията си в лечебно заведение с годишен бюджет 1.6 млрд. евро. Болницата редовно попада сред водещите 15 в света. Според проучване на американското списание "Нюзуик", миналата година е класирана на 9-о място.

Това е специалист с достатъчно адекватен поглед върху най-съвременните методи на лечение на сърдечносъдови заболявания и точно той казва, че българските специалисти са конкурентни на колегите си където и да било по света. Какво е нужно, за да се използва този потенциал у нас? Не пари, а много пари. 

Д-р Рогелов беше един от лекторите на 10-ия юбилеен конгрес по интервенционална кардиология в Бургас - възможност, от която OFFNews се възползва, за да му зададе въпросите си.

Разкажете какъв беше пътят Ви до университетската болница в Лозана?

Завърших медицина в София през 1989 г. През 1990 г. спечелих стипендия по инвазивна кардиология в Париж и през 1993 г. започнах работа като асистент в Националната кардиологична болница (3-та градска), в интензивно кардиологично отделение. По-късно през 1997 г. спечелих едногодишна стипендия на швейцарска фондация и така започнах специализацията си по инвазивна кардиология в Лозана. След финала на специализацията, бях помолен от настоящия си шеф проф. Ерик Екхаут да остана и да му помагам в катетаризационната лаборатория, на която той наскоро беше станал завеждащ.

От 2000 г. основно пребивавам в университетската болница CHUV, в Лозана, Швейцария, където практикувам като инвазивен кардиолог вече над 20 години. От януари тази година разделям времето си между университетската болница в Лозана и Интеркантоналната болница в Рена - HRC, където оглавявам катетаризационната лаборатория.

Освен с дилатации и лечение на исхемична болест на сърцето, се занимавам и с поставянето на сърдечни клапи при случаи на тежка аортна стеноза на пациенти с висок, среден, понякога и нисък риск. Поставянето на клапи се прави и в България, но в значително по-малък обем на интервенциите по обясними причини. С поставянето на сърдечни клапи се занимавам от 2008 г., когато бе поставена и първата клапа в болницата в Лозана. Проследяването на тези пациенти след интервенциите е много голям дял от нашата работа. Успоредно с лечението, като университетска болница извършваме и научна дейност и обучения на студенти, клинична работа и дежурства.

Как функционира една университетска болница в Швейцария, какво е финансирането ѝ, колко студенти и специализанти обучава годишно?

Университетската болница обслужва кантон Во с около 820 000 жители и си партнира с 11 други болници в този регион. Като такава тя има три основни цели. Първата е да се лекуват пациентите. Втората да обучаваме студентите и, не на последно място, научната работа. Болницата е на 19 етажа, седем от които са подземни, с общо 1500 легла. 75 500 тежки случаи са преминали през нея миналата година, а хоспитализирани са били около 48 000 души. Работят 12 000 служители от 107 националности. Много ми е трудно да посоча брой специализанти и студенти, защото, разбирате, мащабът е много голям. С тези размери болницата е като град в града. Оттам и бюджетът на болницата възлиза на сумата от 1.8 млрд. франка, което е около 1.6 млрд. евро. Отделно се получават пари по линия на застрахователните компании, тъй като тук всеки жител е задължен да има застраховка, ако пребивава повече от 1 месец в страната. Самата застраховка в Швейцария е висока като стойност. 

В Интеркантоналната болница в Рена се занимаваме основно с лечебна дейност.

Имате ли впечатления от нивото на интервенционалната кардиология у нас, в какво трябва да догонваме Швейцария?

Няма абсолютно никаква разлика, това го потвърди и моят шеф, който също присъства на конференцията, проф. Ерик Екхаут. Той също беше впечатлен от научните презентации и от клиничните случаи, които бяха представени на юбилейния конгрес по интервенционална кардиология в Бургас. Колегите в България са на световно ниво и демонстрират изключително високи умения.

Единственото, което трябва да се догонва, ако може да се каже така, е финансирането, осигуряването на материали. За съжаление, медицина не се прави с пари, а с много пари. В Швейцария всички плащаме здравни застраховки и те са едно много голямо перо в бюджета. Но всеки гражданин разчита след това на качеството на лечението, което получава. Университетската болницата в Лозана редовно попада сред водещите 15 болнични заведения в света в проучването на американското списание "Нюзуик". Тази година бяхме класирани на 9-то място, в конкуренция с болници от САЩ, Германия, Израел, Франция.

Кардиологията е специалност, в която лечението е много скъпо, като едни от най-големите разходи са тези за устройствата (балони, стентове, клапи и т.н.), които се използват в кардиологичните интервенции. Цената на използваните консумативи е много висока, поради факта, че Швейцария не е член на Европейския съюз.

Нивото на лекарите в България е изключително добро. Стига да имат достъп до материали, биха могли да направят много повече, от това което постигат в момента.

Какво представихте на конгреса през този уикенд в Бургас?

За мен форумът в България е повод да се срещна и с по-младите си колеги, тъй като, предвид работата ми в Швейцария, се познавам повече с по-възрастните специалисти у нас. Но тук е мястото да се срещам и с бъдещи специализанти, които впоследствие идват да специализират в болницата в Лозана. На всеки специализант, дори и в Швейцария, се препоръчва да отиде да специализира в друга страна за поне една година.

Презентацията ми в юбилейното издание беше на тема "Неоперативно лечението на аортна стеноза чрез перкутанна клапа TAVI при пациенти над 75 г." или, казано на по-достъпен език, имплантиране на сърдечна клапа, инвазивно, на базата на препоръките от Европейското кардиологично дружество. То дава две много важни условия като препоръка за добра лекарска практика. Едното е да установим добра колегиална атмосфера, т.е. да не сме в противоборство с колегите хирурзи, а напротив – да сме един „сърдечен отбор“ (бел. ред. „heart team”). И задължително да се допитваме до мнението на пациента и да му дадем възможност да избере между предлаганите му възможности за лечение.

Как се отрази COVID кризата на работата в лечебното заведение? У нас се отчита по-висока смъртност от сърдечно-съдови заболявания заради ограничения достъп на пациентите в първите месеци на пандемията. Имаше ли такъв период и при вас?

В нашето интензивно отделение в болницата в Лозана и към момента има 30 легла за пациенти с COVID. В пика на COVID кризата, по време на първата и втората вълна, стигнахме до 80 пациента. Трябва да спомена, че в отделението по вътрешни болести, където се приемаха по-леките случаи, се увеличи броят на леглата със 150. Обслужването на COVID болни и на интубирани пациенти е изключително трудно. За обръщането на един човек по корем, в интубирано положение, както изисква заболяването, са нужни поне 6 души.

Факт е, че плановите операции бях много ограничени. При нас специално хоспитализирането по т.н. „fast track” – т.е. "бърза писта" за прием на пациенти с инфаркт на миокарда, не е спирало. Но много от пациентите, виждайки каква е общата картина, се въздържаха да се обаждат и да посещават болнични заведения. Със сигурност мога да кажа, че намаля броят на лекуваните с инфаркт на миокарда. И то до такава степен, че в телевизионно интервю, шефът на клиниката по кардиология призова хората, в случай че имат оплаквания, да не се страхуват и да не отлагат идването си в болница. Защото успехът на лечението на острия миокарден инфаркт зависи много от бързото приемане на пациента в специализирана болница, където да се осигури отваряне на запушената артерия.

Налага ли се да лекувате хора, които имат увреждания след преболедувана коронавирусна инфекция, какви поражения нанася вирусът на сърцето?

Нивото на ваксинация в Швейцария е много високо. По-специално в кантона, в който аз живея и работя, е до момента, мисля, че са ваксинирани около 520 000 души, от 815 000 жители общо. Хората са доста стриктни по отношение на препоръките на властите. В болницата почти всички са ваксинирани, а тези, които не са, се изследват два пъти в седмицата.

Все по-често се сблъскваме с т.н. „дълъг COVID“, като неговият произход не е много ясен. Има, разбира се, случаи на миокардити, т.е. възпаления на сърцето, но не са често срещани. Повечето последствия при „дълъг COVID“ са свързани с възпалителни процеси в организма и белодробни проблеми, както и хронична умора, хронично главоболие.

Имат ли преимущества българските кардиологични клиники и лечението на сърдечносъдови заболявания у нас, ако сте запознат?

Клиниките в България имат всички преимущества, защото разполагат с най-големия ресурс – специалистите. А те са на същото ниво като специалистите в чужбина. Имплантирането на сърдечни клапи стартира в България почти по същото време, както и в другите страни по света. Пак ще припомня, важно е да има финансиране.