Д-р Атанас Атанасов: Диагнозата на Александровска болница е ''тежко, но лечимо заболяване''

Десетки милиони загуби и отдаване под наем на гаражни клетки за 10 лв. - това са само малка част от стъписващите факти, които установи мениджърската проверка в най-голямата университетска болница

Янка Петкова Последна промяна на 23 август 2021 в 09:30 6341 0

Снимка УМБАЛ "Александровска"

Десетки милиони лева загуби и отдаване под наем на гаражни клетки срещу 10 лв.; сгради, в които не би трябвало да има живи хора, и заблатен теч, в който никне папур; добре оборудвани клиники, които трупат загуби и други, които плачат за ремонт, но средствата от обществената поръчка са усвоени, без намек за строителна дейност; счетоводни трикове за прикриване на просрочени задължения и трупане на нови – това са част от констатациите на новия директор на болницата д-р Атанас Атанасов. За едно обаче той е категоричен – големият капитал на УМБАЛ „Александровска“ са нейните специалисти.

Д-р Атанасов, „Александровска“ не е първата задлъжняла болница, която ръководите. Кое е по-различното при нея?

Това, което прави много силно впечатление, е амортизираната инфраструктура и лошото състояние на част от сградите, което наистина в много малко болници е в такава степен. Има клиники, в които не би трябвало да има живи хора, камо ли да се провеждат диагностика и лечение. В момента има три аварии на водопроводната и канализационната мрежа. Това съоръжение изисква цялостна подмяна. Има едно блато, което се е образувало от теч отпреди година и половина. До такава степен е застояла водата там, че е поникнал папур.

Друг проблем е павилионният тип, на който е изградена болницата. Това са над 20 сгради, от които поне 11-12 се използват за диагностика и лечение или за дейности, които съпътстват основните. Това е много голям проблем - в комуникациите, в поддържката, във всичко и води до финансови загуби.

Има и хубави неща, които правят впечатление, например наличието на голям брой лекари със специалност, макар че има неправилно разпределение на ресурсите. Голямата драма на тази болница обаче е, че тя е лидер по задлъжнялост.

Като заговорихме за дългове, в публикувана наскоро обяснителна записка на здравното министерство са описани задълженията на болниците. Единственото споменато поименно лечебно заведение е Александровска болница. Какви са цифрите зад този факт?

От 2013 г. (когато управлението поема проф. Костадин Ангелов, б. р.) болницата генерира всяка година текущи загуби между 4 и 6 млн. лв., които с натрупване, към края на миналата година, са станали близо 68 млн. лв. Капиталът на дружеството е малко над 74 млн. лв. Към 30 юни 2021 г. загубата вече надхвърля 70 млн. лв., което означава пълна декапитализация.

Другият голям проблем е високата степен на задлъжнялост. Задълженията към доставчици са 42 млн. лв. към края на юни, а общите задължения са около 53 млн. лв. В същото време годишният оборот на болницата е 70 млн. лв.

Просрочията към юни тази година са в размер на 34 млн. лв. Това са основно задължения към 4-5 фирми.

Преди време споменахте за шокиращо нарастване на просрочените задължения за първите 6 месеца на тази година в размер на 20 млн. лв. В интервю за „24 часа“ обаче предшественикът Ви проф. Богов твърди, че това са задължения, които се предоговарят и просрочията всъщност не са толкова фрапиращи. Прав ли е?

Проф. Богов или не е наясно какво се случва при това предоговаряне, или умишлено изопачава истината.

В годишния финансов отчет за 2020 г. е записано, че просрочията са 8 млн. и 400 хил лв., а към 30 юни 2021 г. са 34 млн. лв., от които за малко над 6 млн. има сключени допълнителни споразумения за отсрочване на падежите. Тоест те излизат от графата „просрочени“, но не са платени. Същото е било направено към края на 2020 г.

Така към шестмесечието на 2021 г. 28 млн. лв. остават без предоговаряне. Затова казвам, че просрочените задължения са нараснали с 20 млн. лв. Реално, тези просрочия ги е имало и към края на годината, но тогава са били сключени споразумения, с които падежите са отложени и е направено ново разсрочване на просрочията.

Да обаче, повечето от договорите, по които са сключени такива споразумения, включват допълнителни лихви т. е. освен наказателната, заради забавеното плащане има и допълнителни лихви при предоговарянето, върху остатъка от просрочието. Какво се получава - вместо да решаваме проблема, ние го задълбочаваме, защото увеличаваме финансовата тежест от лихви с новите споразумения.

Единственото, което се решава, е че към края на миналата година отчетът показва намаляване просрочието. Това е направено заради един финансов стандарт, въведен с наредба от Кирил Ананиев, според който просрочието не може да е по-голямо от това за същия период на предходната година. Това са счетоводни трикове. Но тези счетоводни трикове не просто прикриват просрочените задължения. Те влошават финансовото състояние на дружеството, защото носят допълнителни разходи за лихви.

Конкретни примери от проверката, която извършихме:

Към фирма за доставка на храна, за пациентите и дежурните екипи, освен лихвата за забавяне по договора, се начисляват допълнително 12,5% върху неплатената част от задълженията. Към друг доставчик е поето задължение за изплащане на 30 000 лв. при всяко просрочено плащане. При трета фирма освен 10% за забавяне, се начисляват допълнително 10% върху непогасената част на разсроченото плащане. В споразумението с друга компания освен основния процент са предоговорени още 15 пункта на годишна база за всеки ден просрочие. В друг случай лихвите за просрочие са между 17 и 23% в зависимост от размера на остатъка на разсрочването.

На база тези допълнителни споразумения, за 2019 г. финансовата тежест е нараснала с 1 млн. и 75 хиляди лв. В момента текат преговори с абсолютно всички доставчици, защото, ако запазим същия темп на предоговаряне, ще увеличим неимоверно финансовата тежест от лихвите.

Има ли полезен ход в тази ситуация?

Ще направим погасителен план, според това, което можем да плащаме месечно. С тези фирми, които се съгласят с нашето предложение, ще сключим споразумение, при условие, че не ни начисляват допълнителни лихви за забавяне. С тези, които не са съгласни, си остава споразумението, което вече е подписано. Освен това ще изтеглим кредит с лихва 3% вместо да плащаме тези 10-15-20%. Така ще намалим финансовата тежест.

Има фирми, които се съгласяват не само да премахнат лихвите, но и да намалят цените. С тях правим погасителен план и подписваме споразумение с нови условия. Всичко това според мен ще доведе до минимум 2 млн. лв. икономии от наказателни лихви, възможно е и повече.

От публикуваните данни на МЗ става ясно и че болницата е едно от двете лечебни заведения с финансова помощ от министерството, отпусната през тази година. При това „Александровска“ е получила лъвския пай - 687 037 от общо 797 222 лева. От министерството уточняват, че средствата са за погасяване на заем. За какъв заем става дума и как ще бъде погасяван занапред?

Става дума за 5 млн. и 300 хиляди лв. безлихвен заем от държавата, изтеглен през 2015 г. за закупуване на циклотрон. Това е апаратура, която произвежда изотопи. Преди да бъде закупен, тези изотопи са доставяни от други държави. Този заем от 5 млн. и 300 хиляди лв. е разсрочен с 6-месечен гратисен период, след който болницата е задължена да започне да изплаща по 49 хил. лв. месечни вноски и за последното шестмесечие от януари до юни тази година е трябвало да изплати над 700 000 лв., вместо това са изплатени 687 000 и вече има три просрочени вноски към държавата. Това е истината за този заем, който е с краен срок 2023 г. В момента той също „виси“ като задължение.

Циклотронът не е ли добра инвестиция всъщност?

Клиниката, която работи с циклотрона, е лидер по финансов резултат с печалба от около 4 млн. лв. за миналата година. Този циклотрон обаче ползва консумативи, доставяни само от една фирма в страната и към този доставчик болницата има много сериозни просрочени задължения.

Заявихте по-рано, че ще направите проверки във всички клиники на болницата. Какво установихте? Кои са отличниците и кои са най-зле?

С най-добър финансов резултат е Клиниката по нуклеарна медицина, която отчита печалба от над 4 млн. и 700 хиляди лв. за 2020 г. На второ място е Клинична имунология, която е с печалба над 1 млн. и 700 хил. лв.
Следва Клиниката по нервни болести – с печалба от 1 млн. 121 хиляди лв.

На дъното е Спешното отделение – по обясними причини - през 2020 г. то рязко увеличава загубата си заради пандемията с повече от 1 млн. лв. Причината е, че на всички пациенти, които минават оттам, им се правят изследвания и за диагностика на COVID-19, което е много сериозен разход.

Клиниката по кардиология, може би, е единствената кардиологична клиника в страната, която е на загуба. Проблемите там са организационни: недостатъчен обем на дейност, разходи за скъпи медицински изделия в по-големи количества от нужните и т. н. На загуба са и клиниките по образна диагностика, кожни болести, двете хирургии.

Това не се ли обяснява със спирането на плановата дейност заради пандемията?

Донякъде се обяснява. Но през 2017 г. не е имало пандемия. Загубите на двете хирургии са съответно 812 хил. лв. и 621 хиляди лв. През 2019 г., когато също не е имало пандемия, едната хирургична клиника е със загуба над 400 хил. лв., а другата с над 200 хил. лв. През 2020, когато спират плановите операции, загубата в едната клиника намалява до 178 хил. лв., а другата дори излиза на печалба.

А защо има две хирургии?

Това е структура, която съществува след преобразуването на болницата в търговско дружество. Тогава, на базата на Първа и Втора хирургия, които са съществували в бившата Медицинска академия, се създават две клиники. И в момента са две, въпреки че използваемостта на капацитета и на двете е нисък.

На практика болницата има 4 хирургични клиники – Първа и Втора, които са на загуба, Пластично-възстановителната, която също е на загуба и Лицево-челюстната, която е единствената на печалба. Първите три могат да бъдат преструктурирани в една обща с обособяване на съответните отделения по направления. Това ще доведе до оптимизиране на леглата, използваемостта им няма да е 40%, а 80% и до преструктуриране на персонала. Лицево-челюстната няма как да бъде слята с тях, защото специалистите, които работят в нея, са и стоматолози.

Това вероятно са част от оздравителните мерки, които заявихте като намерение. Какво друго предвиждате?

Преструктуриране не означава само сливане и редуциране, а и включване на нови дейности. Това, което възнамеряваме, е към Клиниката по кардиология да се създаде отделение по периферна ангиология, което е перспективно и би могло да ѝ носи доста сериозни приходи.

В по-далечна перспектива предвиждаме да се създаде клиника по онкология, с химио- и лъчетерапия. Всички сателитни структури, които са необходими за една такава клиника, ги има в „Александровска“. Една такава клиника може да бъде „влекач“ на сателитните структури, включително и на хирургичните. Това е инвестиция, която при добър бизнес план, може да „издърпа“ болницата напред.

Какво още трябва да се свърши в най-кратки срокове и какво предвиждате в перспектива?

Крактосрочните цели са мерките, които вземаме в момента. Разделянето на просрочията на такива, които носят наказателни лихви, и на такива, които не носят, за да определим размера на евентуален банков кредит и да елиминираме финансовата тежест от наказателни лихви.

Дългосрочен план е инвестиционната програма, която включва от една страна инвестиционни, а от друга страна – ремонтни и строителни дейности, подновяване на канализацията, саниране на сградата на Клиниката по пропедевтика, която е паметник на културата.

Тази сграда е много особена. Проектирана и строена е преди близо век и половина. В момента се използва за лечение на пациенти. На практика много по-евтино би било да се построи нова, но в момента няма ресурс. Започнато е било строителство преди време, но е останало на ниво скелет.

Сега сме издействали капиталови средства от Министерството на здравеопазването за цялостен ремонт и реконструкция на тази сграда

Другото, за което е осигурен ресурс, е изграждането на детска градина в района на болницата. Това е идея на по-предишното ръководство. Тази детска градина ще бъде общинска. Ще се строи на мястото на недовършена сграда.

Споменахте за търсене на средства и икономии, но стана известно, че в периода на пандемията болницата е получила дарения в размер на 15 млн. лв., като 11 млн. от тях не са свързани с лечението на COVID пациенти. За какви дарения става дума?

Това проучваме в момента. Даренията за периода от края на 2019 до началото на 2021 г. възлизат общо на над 15 млн. лв. 11 450 000 са под формата на медикаменти за лечение на редки болести в Клиниката по неврология. Което ме изненада. Не сме проучили детайлно как стои въпросът. Тези лекарства са част от материалните запаси в момента. Това ще ни занимава доста време, защото искам да направим инвентаризация. Останалите средства са изразходвани за лекарства за лечение на COVID, ремдесивир, респиратори, бързи тестове.

Проф. Богов спомена още, че са били осигурени 5 млн. за ремонт на сграда, която да бъде преобразувана в инфекциозна клиника, но впоследствие парите са били оттеглени. Какво се случи с този проект?

Това, което е било предвидено от предишното ръководство, е бившата сграда на Алергологията, която е в изключително тежко конструктивно състояние и е неизползваема, да бъде преобразувана в клиника по инфекциозни болести.

Анализът, който ние направихме, показа, че ако не сме в пика на пандемична вълна, използваемостта на такава структура ще е изключително ниска и това ще донесе допълнителна финансова тежест на болницата. В близост до „Александровска“ има инфекциозна болница, в други съседни болници има инфекциозни отделения и създаването на такава структура до друга подобна се обезсмисля.

Затова тези 5 млн. лв. сме поискали да бъдат пренасочени за ремонт на Клиниката по пропедевтика, в която има лежащо болни. Там се обучават и студенти, има специализанти, докторанти, има изключителни специалисти, но условията са брутални.

Ще понесе ли някой отговорност за това „брутално“ състояние на болницата?

Отговорността се носи от ръководството, което е управлявало. Друг въпрос за каква отговорност става дума - административна или наказателна. За някои от нещата, които ни се струват на границата на престъпление, сме подали сигнал в прокуратурата.

За какви сигнали става дума?

Има например сключен договор за ремонт на Клиниката по пропедевтика, по който е платено авансово, но не е започнала никаква дейност. Има договори за отдаване под наем на паркинги, срещу 10 лв. за гаражна клетка. Има договори за доставка на храна за наши пациенти, а във фактурата фигурира и старчески дом. Друг въпрос е как ще реагира прокуратурата.

След всичко видяно и проверено каква е диагнозата Ви за „Александровска“?

Тежко заболяване, но не е нелечимо, защото има много голям потенциал от специалисти със солиден опит и експертиза. От гледна точка на финансовото състояние предизвикателството е голямо, но има механизми, вътрешни и външни, с които можем да се справим.

Няма да е бърз процес, защото е пропусната критичната точка, в която нещата са били обратими на ниво лечебно заведение. Сега финансово стабилизиране може да се постигне в рамките на 2-3 години. Няма как да се случи по-рано.

Д-р Атанас Атанасов е завършил медицина в МУ Варна. Специализира хирургия в МУ София. Има специалност "Здравен мениджмънт" от Икономически университет Варна. Сертифициран експерт е по акредитация на лечебни заведения; магистър "Обществено здраве и здравен мениджмънт" във ФОЗ, МУ-София. Професионалния си път започва като лекар-ординатор в Хирургично отделение, УМБАЛ "Д-р Добри Беров" ЕООД, в Нови Пазар. Бил е директор на РЗИ Шумен, управител на УМБАЛ "Д-р Добри Беров" ЕООД, гр. Нови Пазар, изпълнителен директор на УМБАЛ - Шумен и прокурист на УМБАЛ "Проф. д-р Параскев Стоянов" АД, гр. Ловеч. През юни 2021 г. бе назначен за временно изпълняващ длъжността директор на УМБАЛ "Александровска", а след спечелен конкурс бе избран за изпълнителен директор на лечебното заведение.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови