Република Полша е държавата, която първа подкрепи България в преговорите за изменение на договора, сключен между Европейската комисия и Pfizer/BioNTech, за закупуване на ваксини срещу COVID-19. Позицията ни е категорична – няма да се присъединим към ново предоговаряне на доставки за количества ваксини, които предварително знаем, че ще бъдат бракувани. Настояваме държавата ни сама да определя количеството ваксини, които ще закупуваме, а заплащането да се извършва след доставка.

Това заяви министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев по време на съвместен брифинг с полския си колега Адам Ниеджиелски.

Меджидиев благодари на Ниеджиелски за последователността в отстояването на общата позиция за свръхизлишъка на ваксини, изразена и под формата на декларация на България, Полша, Литва и Унгария в рамките на редовното заседание на Съвета на здравните министри на ЕС, което се проведе на 14 март в Брюксел.

Българският здравен министър обясни, че става въпрос за количества, за които от сега е ясно, че ще подлежат на бракуване. Само през настоящата година България трябва да бракува близо 3 млн. дози, а отделно от тях други 650 000 дози са със срок на годност януари-февруари 2024 г. Полша е изправена пред същите предизвикателства и затова двете държави търсят работещи решения, така че да защитят националните си интереси и тези на гражданите си.

"В момента се правят опити за предоговаряне с въвеждане на такси, които ние трябва да платим – за ваксини, които въобще няма да бъдат произведени. Европейската комисия нарича тази такса гъвкавост, а всъщност говорим за разходването на огромен финансов ресурс. И България, и Полша категорично няма да подпишат документ с такъв текст", заяви Меджидиев.

България и Полша ще изпратят до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен писмо, съдържащо позицията и предложения за работещи решения от страна на двете държави във връзка с казуса.

"Обсъдихме две общи инициативи, едната от които е именно съвместното писмо до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, а другата е изпращането на отворено писмо – апел за солидарност до акционерите в Pfizer/BioNTech, с призив да бъдат взети под внимание както общественото здраве, така и актуалната ситуация, в която България и Полша се намират – променена епидемична обстановка и допълнителна натовареност на здравните ни системи в контекста на войната в Украйна. По този начин бихме искали да призовем ЕК и Pfizer/BioNTech за подновяване на преговорите по изменение на договора", каза Адам Ниеджиелски.

Полският здравен министър благодари на Асен Меджидиев за поканата и възможността за задълбочаване на двустранните отношения в сферата на здравеопазването. Той посочи още, че България и Полша се намират пред сходни предизвикателства както по отношение доставките на ваксини срещу COVID-19, така и за дигитализацията на процесите в здравеопазването и недостига на кадри в системата. В тази връзка предстоят експертни визити – обмяна на опит между двете държави.

"Най-важният акцент от днешната среща е, че България и Полша продължават да са категорични – ние няма да подпишем изменения в договора за ваксините срещу COVID-19, които не са съобразени с националните ни интереси. Не можем да си позволим разходването на финансов ресурс за лекарствени продукти, които обезателно ще бъдат унищожавани. Тези средства могат да бъдат използвани за реализацията на стратегически за здравните ни системи проекти, каквито за България са изграждането на Национална детска болница и въвеждането на спешна медицинска помощ по въздух", отбеляза още министър Меджидиев.

По-рано днес, в рамките на работна среща, предмет на разговор на двамата министри бяха и кандидатурите на Полша и България за членове в Изпълнителния съвет на Световната здравна организация за периода 2024-2027 г. Беше постигнато принципно съгласие за взаимна подкрепа на кандидатурите, с оглед на факта, че Изпълнителният съвет (ИС) е вторият по значимост орган на СЗО. България не е представлявана в него от 1994 г., което поставя страната ни в неравностойно положение спрямо други държави от Европейския регион на Световната здравна организация. Полша също не е имала представител в ИС на СЗО от 90-те години на 20 век.