51% от здравнооигурените българи са против доплащането за лечение, а 37,6% смятат здравните вноски за високи. Това показва изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ по поръчка на "Здравен барометър".
„Здравен барометър“ е гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието, развитието, ефективността и устойчивостта на системата на здравеопазване в България. Проектът се осъществява от екипа на Центъра за правни инициативи, подпомаган от здравни експерти, юристи и икономисти.
Какви са общите констатации
Моделът на финансиране на здравеопазването създава тревожност у гражданите. Доверието в Националната здравноосигурителна каса е ниско. Осезаем е делът на смущаващите финансови практики. Все още значима част от гражданите не са наясно с правата си на здравноосигурени, солидна част от тях пропускат профилактичните си прегледи.
Размерът на здравните осигуровки
37,3% от внасящите здравни осигуровки у нас ги намират за високи, 42,5% ги определят като нормални, а 3,8% – като ниски. Разбираемо, хората с по-високи доходи в по-голяма степен намират размера за нормален. Резултатите са очаквани на фона на общите нива на недоволство, но над една трета намиращи вноската за здраве за висока е индиректен индикатор и за недоверието в модела на финансиране у нас, констатират авторите на проучването.
Това се потвърждава и от декларираната готовност за плащане повече – ако това ще осигури по-добра здравна услуга, само 38,3% от работещите са готови, като сред тях преобладават основно респонденти с по-високи доходи. Повечето, 50,9%, не засвидетелстват такава готовност. Останалите не могат да отговорят.
Здравноосигурителните права
53,0% от анкетираните декларират, че са наясно със здравноосигурителните си права, но 37,6% признават, че не знаят. Прави впечатление, че сред определящите се като запознати в най-голяма степен се открояват хората в по-активен начин на живот и по-добри перспективи за неговото качество. Само 20,2% пък признават, че не знаят какъв е размерът на здравната осигуровка, която плащат, като най-висок е този дял сред най-младите участници в проучването. 71,5% свидетелстват, че знаят този размер. Така, размерът се оказва доста по-познат от съдържанието.
Профилактика
42,1% от осигурените лица у нас признават, че пропускат профилактични прегледи, които им се полагат. Оказва се, че мъжете в по-голяма степен са склонни да пропускат прегледи за профилактика. Крехко декларативно мнозинство от 50,6% все пак твърдят обратното. Може само да се предполага нивото на искреност. 70,7% от здравноосигурените не плащат сами профилактични прегледи, при 24,2% които го правят. 45,5% от наетите лица твърдят, че ходят на профилактични прегледи, които работодателят им организира. 49,9% не го правят или не разполагат с такава възможност.
Достъп до специалисти
Мнозинство от 56,2% от осигурените споделя, че в последните три години, например, не му се е случвало да потърси контакт директно със специалист, без личен лекар. И ако този показател зависи и от здравния статус, то доверието към личния лекар зависи и от самия пациентски избор и е огромно на фона на различни познати стойности у нас – 75,2% от осигурените пациенти в пълнолетна възраст казват, че имат доверие на личния си лекар.
За сравнение, доверието в Националната здравноосигурителна каса е 29,3%, при недоверие от 53,6%. Потвърждава се правилото в социологията за повече позитивно отношение към личните измерения на въпросите, и повече инерционен скептицизъм към обществените. На въпрос, например, кое е най-добре: лични вноски или солидарно осигуряване, естествените настроения клонят ясно към личното – в 60,2% от отговорите на всички респонденти, срещу 19,6% съгласни със солидарния принцип и 20,2% неуспяващи да определят. Прави впечатление, че най-възрастните респонденти реагират най-отворено към солидарния модел.
Примерът на личното се усеща и в огромното мнозинство доверяващи си на личен контакт и/или връзки при посещение на лекар (69,6% от осигурените). Разбира се, по отношение на здравеопазването тези нива на търсене на личното са очаквани. Те показват и къде е едно от потенциалните „тесни места“ в системата – личното отношение.
Нерегламентирано доплащане
Обратната страна на личното и зависимото от връзки са нерегламентираното и рушветът. 15,7% от всички респонденти в изследването твърдят, че в последните няколко години им се е случвало да им поискат рушвет. 19,4% казват, че им се е наложило да платят в болницата нещо, което намират за излишно. 9% свидетелстват лично за практика в болниците да се пише нещо, а да се прави друго, т.е. когато се стигне и до откровеност от страна на самия пациент, нивата на откровеност взаимно спадат. Посочените няколко дяла са и косвен индикатор за нивата на смущаващи финансови практики спрямо пациенти в последните няколко години.
Данните са на „Галъп интернешънъл болкан“ за Здравен барометър. Изследването е проведено между 7 и 14 ноември 2023 г. сред 806 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 55 хиляди души.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
1027
1
13.12 2023 в 13:07
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара