Тричленен състав на Върховния касационен съд отмени окончателно решението на Софийския апелативен съд за ремонта на Националния дворец на културата в частта му за освобождаването на Валентин Кръстев и връща делото за ново разглеждане от друг състав. 

Делото е образувано по жалба на Кръстев срещу решението на САС, с което е потвърдена присъдата на Софийския градски съд. С нея Мирослав Боршош е признат за невинен, че като изпълнителен директор на НДК се е разпоредил с 3 431 146,06 лв. не по предназначението им; умишлено не е положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, като от това са настъпили значителни щети за НДК в особено големи размери и случаят е особено тежък; съзнателно сключил неизгодни сделки, от това са произлезли значителни вреди за НДК и случаят е особено тежък; присвоил поверени му за управление чужди пари в особено големи размери – 3 971 999,52 лв.

С присъдата Валентин Кръстев е признат за виновен в това, че на 5 октомври 2016 г. като председател на борда на директорите на НДК чрез заплашване с уволнение принудил Иван Б. и Даниела И. – членове на комисията за провеждане на обществена поръчка за адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на българското председателство на Съвета на ЕС, противно на волята им да занижат оценката на "Главболгарстрой" АД и да завишат тази на "Галчев Инженеринг" ЕООД. Кръстев е осъден условно на 3 г. затвор. Признат е обаче за невинен в това чрез заплашване с уволнение да е принудил Александър Б. – член на комисията, да занижи оценката на "Главболгарстрой" АД и да завиши тази на "Галчев Инженеринг" ЕООД.

​Върховните магистрати сочат в мотивите си, че предходните инстанции еднозначно са приели доказателствата за оказан натиск Иван Б. и Даниела И. Упражненото психическо въздействие довело и до обективния съставомерен резултат – изпълнението, противно на волята им, на устното разпореждане, което според предходните инстанции кореспондира с механизма на престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК.

ВКС не споделя тези правни изводи, тъй като при принудата чрез сплашване деецът противозаконно въздейства върху психиката на пострадалия. Под заплашване съобразно разпоредбата на чл. 198, ал. 2 от НК следва да се разбира заплаха, която излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на застрашения, без да е необходимо да бъде установено, че деецът има обективна възможност да осъществи заплашването.

В обвинителния акт е посочено, че Валентин Кръстев употребил заплаха, като с груб тон казал на тримата свидетели, че ако не намалят оценката на „Главболгарстрой“ АД, ще бъдат уволнени. В решението на ВКС се подчертава, че така конкретизираната заплаха като форма на въздействие не сочи да е реализирана по предвидения в чл. 198, ал. 2 от НК начин.

Същевременно в чл. 143, ал. 1 от НК противоправното мотивиране на пострадалия към поведение, което той не желае, освен чрез сила и заплашване, може да се реализира и чрез злоупотреба с власт, т. е. като се внуши на служебно подчинения на дееца страх от бъдещи неблагоприятни за него последици. Това обаче е останало извън вниманието на инстанциите.

Според върховните съдии въззивният съд е следвало да изпълни предоставената му процесуална възможност да приведе отразените в обвинителния акт и възприети от инстанциите по същество фактически обстоятелства, по които подсъдимият се е защитавал, под същата правна квалификация, т. е. да приложи закон за същото наказуемо престъпление, като промени единствено действително осъществената форма на въздействие. За това не е било необходимо изрично изявление на прокурора, тъй като е налице само несъществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.

В решението на ВКС се посочва, че визираното нарушение може да бъде отстранено единствено чрез връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.