ВКС ще тълкува противоречията в Търговския закон

ВКС образува тълкувателно дело по въпроси, свързани с приложението на Търговския закон и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съобщиха от Върховния касационен съд.

Това става по предложение на ръководителя ѝ – зам.-председателката на ВКС Дария Проданова. Проданова е изискала данни от всички апелативни съдилища в страната за това какви са противоречията в практиката по отказите за вписване в Търговския регистър в техните райони.

Няма друг начин върховните съдии да научат за различните виждания на апелативните и окръжните съдилища по тези въпроси, тъй като за тези дела не е предвиден касационен контрол.

Формулирани са осем въпроса, на които трябва да се даде отговор:

1. По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?

2. Допустим ли е иск по чл. 74, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) за отмяна на решение на Общо събрание на
съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключване на управителя като съдружник?

3. Приложима ли е санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126,
ал. 3, т. 1 – 3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител или отговорността му може да бъде
реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ?

4. Кой орган на дружеството с ограничена отговорност е легитимиран да получи уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ?

5. Легитимиран ли е напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване в Търговския регистър на прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие на органите на дружеството по приемане на решение за освободените му дялове и вписване на промяната в Търговския регистър?

6. Какви са правомощията на съда при обжалване на отказ по чл. 25, ал. 5 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) в хипотезата на липса на указания от длъжностното лице по регистрацията?

7. Допустимо ли е вписване на разпоредителна сделка с дружествени дялове по реда на чл. 129 ТЗ при наличието на вписан запор или при невписани предходни продажби? Отрицателната предпоставка по чл. 129, ал. 1, предл. 2 ТЗ приложима ли е при прехвърляне на дялове между съдружници?

8. Допустимо ли е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ да бъдат обжалвани други актове на длъжностните лица по регистрацията, отразени в електронните регистри, извън отказите, постановени по подадени заявления за вписване, заличаване и обявяване на актове?

По първия въпрос преди две седмици състав с председател Татяна Върбанова и членове Боян Балевски и Петя Хорозова установи, че в самия ВКС няма единно мнение по въпроса дали в тези случаи прекратяването може да се извърши по искане на прокуратурата, пише Лекс.

Част от колегите им приемат, че при бездействие в продължение на повече от три месеца на наследниците, иск на прокурора за прекратяване на ЕООД е допустим. Други обаче изтъкват, че подобен иск би бил недопустим.

Следващите два въпроса, на които ще отговори Търговската колегия в новото си тълкувателно дело, пък бяха формулирани от друг състав от върховни съдии.

Емилия Василева, Костадинка Недкова и Анна Баева установиха, че във ВКС няма единомислие за това дали може съдружник в ООД, който е и негов управител, да бъде изключен, ако не изпълнява решенията на Общото събрание или действа против интересите на дружеството, или ще носи само имуществена отговорност.

Както и по въпроса дали този съдружник след това може да иска отмяна на решението за освобождаването му като управител, ако преди това вече е бил изключен от дружеството. Според някои върховни съдии подобен иск е недопустим, тъй като решението, с което управителят е освободен като съдружник е породило незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи, и съдружниците. А това означава, че при последвалото го освобождаване на същия човек като управител на фирмата, той вече не е имал качеството на съдружник и не е активно легитимиран да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ.

Други съдии обаче са приели такъв иск за допустим, тъй като обратното становище би обезсмислило интереса от защита срещу решението на Общото събрание срещу самото изключване на съдружника.

Следете новините ни в GoogleNews