Върховният касационен съд оправда напълно и окончателно бившата съдийка от СГС Румяна Ченалова, става ясно от негово решение.

На практика ВКС остави в сила оправдателната присъда, постановена от Софийския апелативен съд. Преди това тя бе призната за виновна от закрития вече спецсъд само по обвинение за документно престъпление.

Тя бе предадена на съд от Специализираното звено "Антикорупция" при Софийската градска прокуратура на 2 декември 2016 г. по обвинение за длъжностно и документно престъпление. Обвинението за престъплението по служба бе за това, че от 19 юли 2013 г. до 22 януари 2015 г. като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия от СГС, докладчик по търговско дело, образувано по молба на "ОЕТ - Обединени Енергийни търговци" ООД, при условията на продължавано престъпление, с 14 отделни деяния е нарушила и не е изпълнила служебните си задължения, визирани в Закона за съдебната власт и Гражданския процесуален кодекс, за да облагодетелства търговското дружество.

Допълнително облаците над главата на Ченалова се сгъстиха, когато бившият френски посланик в София Ксавие дьо Кабан заговори за "гнилите ябълки в съдебната система" и обвини бившата съдийка в корупция покрай дело за несъстоятелност на две дружества на френския дистрибутор "Белведере". По-късно разследването бе прекратено, а Ченалова успя да осъди, макар и неокончателно, прокуратурата заради обвиненията в престъпления по служба, които ѝ бяха повдигнати във връзка с делата "Белведере" и "Соло".

Сега ВКС установява, че самата конструкция на обвинението за длъжностно престъпление е неиздържана - в обвинителния акт няма факти за връзката между действия на Ченалова и допуснати нарушения и неизпълнени задължения. Прокуратурата първо твърди, че съдийката е поела ангажимент да реши делото в полза на ОЕТ, а след това, че целта ѝ е била да набави облага на дружеството, като то не плати таксите по исковата и допълнителната към нея молба.

Върховните магистрати приемат, че държавната такса по първоначалния иск всъщност е била внесена от ищеца, а по допълнителната искова молба Ченалова е установила, че не е внесена и е дала указание на фирмата да го направи. 

"След като подсъдимата Ченалова е могла да даде ход на делото и без внесена държавна такса по първоначалния иск, на още по-голямо основание е могла да го разгледа и без такава по допълнителната искова молба. Нещо повече, по делото не са налице безспорни доказателства, че тя е допуснала изменение на иска", се казва в решението на ВКС.

Накрая върховните съдии отбелязват, че макар и да са били допуснати някои нарушения в процедурата по поправка и допълване на съдебен протокол, няма умисъл. Според тях поправките на протокол не са изключение в дейността на съда.

ВКС не намира и никакви нарушения в констатираната от апелативния съд несъставомерност на документното престъпление.