Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се произнесе с решение по делото "Анатолий Маринов срещу България", което засяга правото му да участва в гласуването на изборите през 2017 г. заради психично разстройство. Поради това Маринов е поставен под ограничено запрещение от 2000 г.

Съгласно чл. 42, ал. 1 от Конституцията той е лишен от правото да упражни вота си за държавни и местни органи и при референдуми. През 2015 г. Маринов и попечителя му упълномощават адвокат за предприемане на действия по отмяна на запрещението, но делото се бави заради обжалване. Две години по-късно се провеждат избори за Народно събрание. Мъжът подава нова молба за отмяна на запрещението, а няколко месеца по-късно съдът уважава молбата му.

Пред ЕСПЧ Маринов се оплаква, че автоматичното му лишаване от право на глас поради поставянето му под запрещение нарушава избирателното му право по чл. 3 от Протокол № 1 на ЕКПЧ.

По това дело българското правителство се защитава, че запрещението на жалбоподателя е могло да се отмени още през 2015 г., но само по искане от органа по попечителство, докато Маринов е опитал да инициира лично отмяната. През 2017 г. заради друго осъдително решение на ЕСПЧ – по делото "Станев срещу България", и с промяна на ГПК е дадено право запретеното лице също да иска отмяната на запрещението си, което е довело и до положителното решение на съда при повторното дело.

ЕСПЧ обаче намира, че лишаването на жалбоподателя от избирателно право е безогледно, автоматично следващо от факта на поставянето му под запрещение, и че едно производство за отмяната на запрещението не би разгледало отделно въпроса с правото му да гласува. В решението се обяснява, че при отхвърляне на искането за отмяна на запрещението ограничението би останало, без да се изследва капацитетът на жалбоподателя да прави съзнателни избори при упражняване на правото си на глас. Ето защо производството по отмяна на запрещение по Глава 28 на Гражданския процесуален кодекс не е ефективна като средство за защита.

Съдът в Страсбург отбелязва, че законодателят би могъл да остави на преценката на националните съдилища във всеки отделен случай дали дадено лице, което отговаря на критериите за поставяне под запрещение, разполага с капацитет да гласува или не; съответно да се прецени дали това негово право трябва да се ограничи или не, независимо от решението за запрещението като цяло. Съгласно българското законодателство ограничението е автоматично и бланкетно – само по силата на поставянето под запрещение.

"Съдът (обръща внимание), че третирането на всички лица с интелектуални или психиатрични увреждания като еднородна група е спорно и ограничаването на техните права трябва да подлежи на строг контрол. Поради това съдът заключава, че безразборното отнемане на избирателните права на жалбоподателя – без индивидуализиран съдебен контрол и единствено въз основа на факта, че психичното му увреждане е налагало поставянето му под ограничено запрещение, не може да се смята за пропорционално на легитимната цел на ограничаването на правото на глас", пише в решението на ЕСПЧ.

Съдът присъжда на жалбоподателя 3000 евро за неимуществени вреди и 1926 евро за разноски за процесуално представителство.

"Запрещението в България е с уредба от 19 век. Тя приравнява дееспособността на лицето под запрещение с тази на малолетните, а поставянето под пълно запрещение е равносилно на гражданска смърт", коментира председателят на БХК, който е и процесуален представител на Маринов по делото.