Въвеждането в Плана за възстановяне и устойчивост на мерки, свързани със съдебна реформа, е по изричното настояване на служебното правителство, а не на Европейската комисия. 

Ръководството на Прокуратурата на Република България категорично се противопоставя на опитите за обвързване на неуспехите на законодателната и изпълнителната власт с функциите на прокуратурата и фигурата на главния прокурор.

Това се казва в позиция на ръководството на прокуратурата, представена от заместник-главния прокурор Красимира Филипова. В становището се подчертава, че категорично се противопоставят "на опитите за обвързване на неуспехите на законодателната и изпълнителната власт с функциите на прокуратурата и фигурата на главния прокурор". 

Ежедневно сме свидетели на изказвания на политици, които освен, че не отговарят на обективната действителност, имат за цел да внушат, че развитието и просперитетът на българската държава е в пряка зависимост от личността на главния прокурор. В резултат на този подход, вместо да се търсят, обсъждат и намират решения на реалните проблеми, фокусът на обществото се измества и концентрира върху главния прокурор, се казва още в позицията. 

Истината е, че Планът за възстановяване и устойчивост по никакъв начин не е обвързан с горното и целта на тези изказвания е манипулиране на общественото мнение с цел отстраняване на настоящия главен прокурор и овладяване на прокуратурата, твърдят от ръководството й. 

Твърди се, че България ще загуби милиарди евро заради липсата на средства за отчетност и отговорност на главния прокурор, както и, че европейските институции, за да одобрят Националния план за възстановяване и устойчивост, изискват предвиждане на мерки в тази насока. Задължени сме да обясним на българското общество, че Механизмът за възстановяване и устойчивост е основният стълб на Плана за възстановяване на Европа, който осигурява финансова подкрепа за страните от ЕС за смекчаване на социалните и икономическите последствия на кризата, свързана с COVID-19. Средствата, които се отпускат са на базата на националните планове на държавите – членки за реформи и публични инвестиции, които трябва да отговарят на приоритетите на ЕС, да подкрепят зеления преход, да отразяват специфичните за страната предизвикателства и да укрепват цифровата трансформация. Макар плановете да подлежат на оценка и приемане от Европейската комисия и Съвета на ЕС, европейските институции не могат да поставят изисквания за конкретни мерки и да се вмесват във вътрешно – държавни процеси. В този смисъл, абсолютно несъстоятелни са внушенията за изключителната необходимост от реформи в прокуратурата и в частност, за отчетността на главния прокурор. Очевидно е, че подобни мерки няма как да стоят в основата на социалното и икономическо възстановяване на България, не изискват финансиране и не биха могли да бъдат поставяни като условие от ЕК. Предвид това е ясно, че твърденията на централните органи на изпълнителната власт целят да обслужат единствено и само политически интереси и да генерират негативно отношение към прокуратурата и главния прокурор. Факт е, че коментарите при последното връщане на Плана от 15 октомври 2021г. и допълненията към него от 17-19 ноември 2021г., които са 207 и са в обем от 43 страници, са основно насочени към предложенията, изискващи финансиране, и тези, свързани със здравната реформа. Не европейските ни партньори изискват, а служебното ни правителство е предложило реформи в прокуратурата и фигурата на главния прокурор, продиктувани не от необходимост, а от конкретната личност, заемаща длъжността, обясняват още от ръководството на прокуратурата. 

Пълният текст на позицията тук. 

Настоящата позиция на Прокуратурата на Република България ще бъде изпратена на Европейската комисия, на Европейския парламент, на посолствата на държавите - членки на Европейския съюз, на посолствата на САЩ и на Обединено кралство Великобритания.