Предложенията за промени в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс са прибързани и част от тях противоречат на Конституцията.

Това е становището на прокуратурата, изпратено до председателя на парламента и на шефа на правната комисия в 45-ото НС. 

Държавното обвинение категорично възразява срещу премахването на специализираното правосъдие, защото така се накърнява независимостта не само на магистратите, но и интересите на държавата, се посочва в документа.

В мотивите за исканите промени е пропуснат фактът, че Конституционният съд вече се е произнесъл по въпроса за разликите между „специализираните“ и „извънредните“ структури още преди да започнат да функционират специализираните съдилища и прокуратури у нас.

"Твърденията в мотивите на законопроекта за липса на резултатност от функционирането на специализираните структури не са подкрепени с аргументи. Няма позоваване на какъвто и да било анализ, който да почива на конкретни данни за вида и обема дела и резултатността по тях през целия период на съществуването им, включително сравнен с предходни периоди", казват от прокуратурата.

Анализът на данните показвал, че с всяка следваща година резултатите на спецпрокуратурата се подобряват "не само като статистика, но и като качество на работа".

"Тази прокуратура заема ключово място в борбата с организираната престъпност и се определя като най-ефективната структура за наказателно преследване срещу корупцията по високите етажи на властта, както и по досъдебните производства за тероризъм и за шпионаж", се обосновават от държавното обвинение.

И дават за пример делата за шпионаж, довели до обявяването на 8 души с дипломатически имунитет за персона нон грата заради дейността им в разрез с Виенската конвенция. По дело на Специализираната прокуратура е замразено имущество на стойност около 3 млрд. лева, което е "изключителен резултат не само в национален, но и в европейски мащаб".

Друг недъг на промените в ЗСВ е фактът, че те не са съобразени с измененията в НПК, които възлагат на Специализирания наказателен съд разглеждането на делата от компетентността на Европейската прокуратура и биха се отразили отрицателно на взаимодействието с нея. 

Закриването на специализираните съд и прокуратура се поддържат от обвиняеми и подсъдими по наказателни производства, наблюдавани от Специализираната прокуратура и разглеждани от Специализирания наказателен съд. Премахването им не би съответствало на обществения интерес и на очакванията на българските граждани за резултатност по делата за корупционни престъпления и организирана престъпност. Но е в синхрон с интересите на организираната престъпност, се посочва още в становището. 

Прокуратурата изразява отрицателно становище и по отношение на промените, засягащи организацията на работата в ПРБ.

"Въвеждането на задължение за всеки административен ръководител на териториална прокуратура ежегодно да внася в ПК на ВСС доклад по подобие на този, който ежегодно се внася от главния прокурор за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, е в противоречие с единността на ПРБ. Такива доклади на практика се подготвят ежегодно от всяка териториална прокуратура", посочват от прокуратурата.