Прокуратурата е отговорна за провалените дела за корупция, сочи доклад

Военни прокурори да разследват МВР и ДАНС, предлагат от държавното обвинение

Последна промяна на 14 май 2018 в 13:07 4815 1

Доклад показва, че прокуратурата е отговорна за провалените дела за корупция

Най-връщаните от съда дела през 2017 година са тези за корупционни престъпления. Това показва годишният доклад за работата на прокуратурата, който беше публикуван в понеделник. 

От изнесените данни става ясно, че от общо 4 959 внесени в съда прокурорски актове, върнатите от съда са 73. Това прави относителен дял от 5 % и нарежда делата за корупция на първо място в класацията на върнатите дела. Върнатите дела за всички останали престъпления от Наказателния кодекс е 4.7 %. 

В сравнение с 2016 г. се констатира запазване на относителния дял и увеличаване на абсолютния брой на върнатите дела – 29.3% (58 дела).

Най-много върнати дела за корупция имат Военно-окръжната прокуратура в София - 33.3% (2 върнати дела, спрямо 6 внесени), Специализираната прокуратура – 15.2% (50 върнати дела, спрямо 328 внесени); Софийска градска и Софийска районна прокуратури - по 11.4% (върнати 76 дела, спрямо 665 внесени). Спрямо спецпрокуратурата и военно-окръжната негативната тенденция продължава от предходната година.

От прокуратурата признават, че една от причините за големия брой върнати дела за корупция е именно техен:

Запазеният висок относителен дял на върнати дела, образувани за корупционни престъпления, за организирана престъпност и за наркотици е показател, че не се упражнява достатъчен контрол от страна на наблюдаващия прокурор съобразно изискванията на НПК и не се отстраняват своевременно допуснатите процесуални нарушения в хода на разследването.

В тази връзка се запазва и големият брой оправдани по делата за корупция – 21.4%, срещу 14% за 2016 г. и 25.3% за 2015 г. Този по-висок дял е последица от увеличаване на броя на оправданите лица (78 при 52 за 2016 г.), при запазен брой на осъдените лица с влязъл в сила съдебен акт, поясняват от прокуратурата. Най-много оправдани лица отчитат в СГП – 36 (43 осъдени); ОП Монтана – 9 (5 осъдени); ОП Варна – 8 лица (14 осъдени), ОП Бургас 5 (31 осъдени); 

Едва 25 са ефективните присъди по обвинения за корупционни престъпления. 237 присъди са условни, което е и най-високият дял. 77 присъди са пробация, със 126 е наложена глоба.

Най-голям е обемът на делата за корупция в Софийската градска прокуратура и в спецпрокуратурата, където са наблюдавани и образувани малко над 1/4 от всички дела от особен обществен интерес в страната. Това се дължи най-вече на специфичната компетентност на СГП по делата срещу лица с имунитет, срещу магистрати и др. Тези прокуратури са решили 28.3% от делата, изготвили са 13.4% от прокурорските актове, внесени в съда, осъдени с влязла в сила присъда са 9.8% от всички обвиняеми лица по този тип дела. В същото време в тези прокуратури е най-висок делът на оправданите лица с влязъл в сила съдебен акт по дела от тази категория – 34.9%, както и броят на върнатите дела от съда – 76, които са се увеличили два пъти спрямо 2016 г., когато са били 34.

Внесените в съда прокурорски актове от СГП и СРП за периода са 122 със 159 предадени на съд лица. С влязъл в сила съдебен акт са осъдени 43 лица, а 36 са оправдани. 

Направените от прокуратурата изводи са, че относно корупционните престъпления данните сочат запазване на нивото на внесените актове, на предадените на съд, осъдени и оправдани лица, като по отношение на последните е налице ръст спрямо предходната година. Проблемите по делата за корупционни престъпления са сочени и в предходни годишни доклади. В голямата си част те се характеризират с висока правна и фактическа сложност и изискват продължително разследване във времето за събиране на значителен доказателствен материал.

Един от приоритетите за 2018 г., които прокуратурата си поставя, е активизиране на дейността на наблюдаващите прокурори по разследванията за изпиране на пари, корупционни и данъчни престъпления, като значима част от категорията дела за тежки престъпления и представляващи особен обществен интерес.

В доклада се правят и някои предложения като например военни прокурори да разследват престъпления в МВР, ДАНС и при надзирателите в затворите. През предходните години резултатите показвали неефективност по преписки и дела за престъпления, извършени от тази категория лица, включително забавяне поради отвод на прокурорите, работещи в един съдебен район със съответните служители на МВР.  

Една от слабостите при разследването, които са констатирани в последните няколко години, показва слаба подготовка на разследващите полицаи. За това прокуратурата смята, че са необходими по-високи изисквания за квалификация и специализация на разследващите полицаи и полицейските органи, натоварени с извършване на неотложни действия по разследването.

От прокуратурата разглеждат и възможността за увеличаване на срока за прилагане на СРС на повече от 6 месеца за престъпления за организирана престъпна група и да се даде възможност за внедряване на служители под прикритие до две години.