Конституционният съд: Заповедите за защитена зона не подлежат на обжалване

OFFNews Последна промяна на 12 октомври 2021 в 19:55 1440 0

Заповедите, с които дадена територия се обявява за защитена зона, не подлежат на съдебен контрол и това не противоречи на Конституцията. Това реши днес единодушно Конституционният съд (КС). 

КС отказа да „отмени“ чл. 12, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). КС беше сезиран от състав на Върховния административен съд (ВАС), който разглежда казус на собственици на имоти в защитената зона „Калиакра“. Виждането на върховните съдии беше, че забраната да се обжалват заповедите на екоминистъра за обявяване на дадена територия за защитена напълно ограничава защитата на правото на собственост. Тезата им беше, че така не може да се прецени дали наложените ограничителни мерки за конкретната зона противоречат на принципа за пропорционалност.

Началото на процедурата по проучване дали дадена зона да бъде обявен за защитена зона се обявява публично от МОСВ на сайта му и в пресата. Екоминистеврството прави списък предложение за определени територии, което се разглежда от Националния съвет по биологично разнообразие. След като съветът го разгледа, списъкът с всички особени мнения по него се внася в Министерския съвет. Той се произнася с решение. То се обнародва в Държавен вестник и подлежи на обжалване. Междувременно списъкът с потенциалните защитени зони се изпраща за одобрение на Европейската комисия. Едва след това министърът на околната среда изготвя проект на заповедта за обявяване определени територии за защитени зони. Той отново се публикува и започва обществено обсъждане, при което становища и възражения могат да дадат всички заинтересовани, включително и собствениците на имоти в дадената местност. Едва след това се издава заповедта.

Именно на правото ЕС стъпва и Конституционният съд в решението си, тъй като със ЗБР у нас са транспонирани двете директиви – за местообитанията и за птиците.

„Като национален правен инструмент за транспониране на директивите на ЕС в областта на биоразнообразието, които конкретизират целите на Съюза в тази област и дефинират резултатите, обвързващи държавите членки при известна свобода на преценка за конкретните мерки в ЗЗ от мрежата Натура 2000, ЗБР е акт на националния законодател, основаван на правото на ЕС. Това поставя ЗБР, част от който е и оспорената разпоредба на чл.12, ал.7, в приложното поле на съюзното право с всички произтичащи от това последици за органите на държавна власт при прилагането му, включително и за всички национални съдилища“, посочва КС подчертава, че двете директиви са приети на основание на Дофовора за функционирането на ЕС.

КС изтъква, че Директивата относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда предвижда, че „само наложителна причина от по-важен обществен интерес, а не частен такъв (дори и при частен характер на проекта), и поради липса на алтернативно решение, може да оправдае даден план или проект, засягащ защитена зона, да бъде осъществен, при оценка за съществено негативно въздействие върху местообитанията и видовете на нейната територията“.

„Същественото е, че наложителните причини трябва да са от приоритетен публичен интерес, от социален или икономически характер – т.е. само значими обществени интереси могат да бъдат съпоставяни с целите на опазването на естествените местообитания, на дивата флора и фауна, посочени в директивата“, заявяват конституционните съдии.

И допълват: „В действителност, от никой частноправен субект не може да бъде отнето нещо, което по своето естество не би могло да бъде обект на частно притежание – природата и биоразнообразието винаги са били и трябва да останат за настоящите и бъдещите поколения общодостъпно благо“.

КС пише, че Съдът на ЕС е отхвърлял аргументите на държавите членки, когато се обосновават с изключения по икономически съображения. И обяснява, че разпоредби на националното право, които ограничават възможността за приемането на защитни мерки, за да не се пречи на оторизирано икономическо ползване на засегнатите територии, е принципно несъвместимо с директивата за местообитанията.

Що се отнася до тезата, че с необжалваемостта на заповедите за определяне на дадена територия за защитена зона, се засяга неприкосновеността на частната собствена КС напомня, че неприкосновеността не е равнозначана на забрана за налагане на всякакви ограничения. „Самата Конституция предвижда приоритетна закрила, свързана и с ограничаването на собствеността, за установени в нея висши ценности като например опазване и възпроизводство на околната среда (чл. 15), съхраняване на обработваемата земя за земеделски цели (чл. 21), опазване на националното историческо и културно наследство (чл.23). По естеството си забраните или ограниченията на дейности, противоречащи на целите за опазване на „съответната“ ЗЗ, са законово закрепен инструмент за провеждане на тези конституционни повели“, се посочва в решението, цитирано от news.lex.bg

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови