Как политици и посланици си представят съдебната реформа

Владислава Тричкова Последна промяна на 14 май 2015 в 14:39 3196 3

Снимка БГНЕС/Боби Тошев

За съдебната реформа се говори често и много. Като че ли обаче са малко хората, които могат да си отговорят на въпроса какво всъщност предвижда тя. 

Днес по време на конференция за "Съдебната реформа в България и алтернативно разрешаване на споровете" се събраха десетки юристи, членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), министърът на правосъдието Христо Иванов, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, председателят на Съюза на съдиите в България Борислав Белазелков, посланиците на САЩ, Италия и Франция, както и други гости. По време на срещата, продължила повече от 4 часа, се обсъдиха различните проблеми в съдебната система на България -  корупцията, магистратите, съдилищата в страната ни и дори се постави въпросът за юридическото образование. 

Така, например, според посланика на Франция в България Ксавие Лапер дьо Кабан независимостта на магистратите е основна цел на съдебната реформа. "Магистратите са хора, а хората са слаби срещу натиск, идващ отвън или от ръководството."  Той даде още няколко свои препоръки за реформата.

"Това са само мои лични идеи, с които не ангажирам никого, но понякога е добре да се чуят предложения от външен човек", заяви дьо Кабан.

"Първо, би било добре да си зададете въпроса за целесъобразността на парламентарната квота във ВСС. Не мисля, че съществуването ѝ е по-демократично, защото в основата на демокрацията е разделението на властите, а с нея се стига до смесване на властите. Ако все пак решите да я запазите, нека тя да няма определящо значение."

Френският посланик призова и да се позволи на магистратите да избират пряко своите представители във ВСС. "Така ще им дадете свобода", заяви той. 

Според посланика на Италия Емануеле Полио колкото по-решителни бъдат реформите, толкова повече справедливост, сигурност и инвестиции ще има в страната ни. 

"България трябва да посрещне заедно с другите европейски страни необходимостта от съдебна реформа, няма нищо страшно", каза вицепремиерът Меглена Кунева, като даде за пример не толкова далечната Франция, направила своята реформа през 2013 г. и "достигнала едно високо ниво". 

"Съдебната реформа си я представям като няколко фронта", заяви правосъдният министър Христо Иванов. Първо, задължително трябва да се направят промени в управленският модел на системата. Също така ще трябва да се модернизират и мерките, които да водят до ефективността на системата. Въвеждането на електронното правосъдие също е важен въпрос, който следва да се реши, заяви министърът.

Проблемите в съдебната система обаче трябва да се изкоренят, а за да стане това се започва от най-ниското стъпало, защото "няма как да доведем юристи отвън, трябва ние да ги създадем". Затова и не по-маловажен е въпросът с образованието. Лозан Панов даде идея как според него може се реши този проблем. Панов призна, че може би предложението му е малко крайно, но пък належащо и трябва да се обсъди. Той предложи изпитът за всички юридически факултети в страната да е общ. "Така няма да има съмнения, че 4-ка в едно висше учебно заведение е 6-ца в друго." Председателят на ВКС сподели и че според него би било правилно изпитът за придобиване на юридическа правоспособност бъде изключително труден, за да може "това да бъде цедката", защото "кадрите са тези, които определят нивото". 

Панов се присъедини към вижданията на Христо Иванов относно какви трябва да бъдат промените в съдебната реформа, но допълни, че "адвокатурата не трябва да бъде пропускана в реформата", както и че се налагат промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Наказателно-процесуален кодекс (НПК), но те трябва да стават паралелно. 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!