Четири преписки и дела са били образувани срещу членове на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет след първото предложение за предсрочно освобождаване на Иван Гешев като главен прокурор на 12 май. Това е уточнила прокуратурата в отговор до ВСС по повод днешното обсъждане на въпроса за оказван натиск и влияние върху членове на съвета, поставен от министъра на правосъдието Атанас Славов.

Проблемът бе поставен от членовете на ВСС, когато се обсъждаше прекратяването на мандата на Гешев. Тогава се разбра, че срещу членове на прокурорската колегия, вносители на предложението за отстраняването на Гешев, са започнали проверки от ВКП.

Заради това правосъдният министър Атанас Славов обяви, че ще свика специално заседание на ВСС, на което да се обсъдят данните за упражнения натиск. Някои от членовете на ПК на ВСС настояха да се изясни и кой е подал сигналите срещу тях, как е започнала проверката и как са избрани прокурорите.

Първата преписка е образувана по докладна записка от Николай Марков от пресцентъра на прокуратурата до обвинител №1 и засяга казаното от Иван Гешев на 15 май пред медии за търговия с влияние и политическа корупция от лица на висши държавни позиции. По нея е направена проверка от Върховната касационна прокуратура в изпълнение на резолюция на Гешев от същия ден 15 май. Прокурорите на ВКП са образували досъдебно производство за две престъпления за опит за принуда срещу магистрат.

Огнян Дамянов обясни, че служител от администрацията на главния прокурор изготвил докладна записка за пресконференцията на главния прокурор, която му е предоставена с резолюция от Гешев за проверка.

"ВКП не е първоинстанционна прокуратура и всяка преписка трябва да бъде изпратена на компетентния орган да се произнесе. Това в случая е Софийската градска прокуратура. Въпреки това, резолюцията на Гешев е да се направи лична проверка от прокурор от ВКП. Аз получих призовка да се явя по време на личния си отпуск, изпратих уведомление, че не мога да отида. Въпреки това се образува досъдебно производство, което е било изпратено на компетентната прокуратура. Компетентната прокуратура можеше да не образува производство, но не може да не разследва вече образувано такова", коментира Дамянов.

Според него са нарушени твърде много нормативни актове, за да се приеме за нормално.

"Аз имам някакъв спомен, че през 2009 г., преди 14 г., беше извършвана проверка точно по този сигнал. Как той изведнъж отново е излязъл и проверяван във ВКП не мога да кажа", допълни Дамянов и уточни, че би искал да пита Борислав Сарафов дали е вярно, че служител от администрацията на Гешев е подавал информация до някои медии, които в последствие са били основание за образуване на досъдебни производства и проверки. 

Втората преписка е по сигнал на организацията "Моя страна България", представлявана от Ивайло Дражев. В него се твърди за действия на членовете на съвета Калина Чапкънова и Георги Кузманов, кмета на Бургас и други представители на общинската администрация. И по нея ВКП прави проверка и на 15 юни материалите са пратени по компетентност на окръжната прокуратура в Бургас.

Чапкънова обясни днес, че е била викана на разпит във ВКП. Тя прочела сигнала в една медия, която не пожела да назове.

"След като получих в деловодството на ВСС две призовки, получих телефонно обаждане от един от прокурорите, че е отпаднала необходимостта да се явя, което е свързано с това, че много бързо преписката е била изпратена по компетентност в СГП", обясни още тя.

Георги Кузманов обясни, че също се явил пред двама свои колеги от ВКП, които му обяснили, че са длъжни да му зададат въпроси по преписката. Въпросите били дали усещанията на Гешев са верни - "че е имало натиск да внесем предложението за предсрочното му отстраняване". Питали го кога е взето решение за искането на отстраняването на Гешев, кога е писано и пр.

Третата преписка засяга Гергана Мутафова. Тя е по сигнал на Петър Зарев от Пловдив, който твърди, че Мутафова е притискала наблюдаващите прокурори по преписка и досъдебни производства, образувани срещу Лъчезар Иванов (бивш депутат от ГЕРБ) и Иван Тотев (бивш кмет на Пловдив от ГЕРБ), да ги спрат. Сигналът е изпратен на СГП.

Последната - четвърта, преписка е по сигнал на Алкин Моллов срещу члена на ПК Огнян Дамянов. Моллов излага твърдения за неправомерни действия от страна на Дамянов, докато е бил окръжен прокурор на Разград във връзка с наказателно дело срещу Гюнай Хюсмен. Тя също е пратена на СГП.

Вероника Имова призова да не се превръща заседанието на Пленума в разследване срещу Гешев.

Членовете на прокурорската колегия обясниха, че не са общували с Гешев и дори не са му вдигали телефона, когато той е правил опити да им звъни, малко след като са внесли искането за предсрочното му отстраняване.

Георги Кузманов каза, че Гешев му звънил от САЩ да го пита "защо правите това нещо сега, кой ти се обажда да го пуснеш (искането), кой ти се обади, какво трябва да направя". По думите на Кузманов бившият обвинител №1 му казал, че ще подаде оставка, но после явно размислил. Същите въпроси Гешев задал и на Светлана Бошнакова.

"Може би политическата кампания е била изначално замисъла на Гешев. Фактите са такива, че той в момента регистрира политическа партия, гражданско сдружение...нещо такова. Усещанията му бяха за сметна на прокуратурата, а Николай Марков услужливо е преобразувал неговите усещания в сигнал, по който бяхме викани във ВКП", каза Кузманов.

И.ф. Борислав Сарафов, който бе извикан от кадровиците, заяви, че проверките са тенденциозни с цел натиск върху членове на ВСС да е откажат и оттеглят искането си.

"За мен е стресиращо, ще го кажа като човек и като магистрат, проверки да се образуват по такъв начин - по сигнали, написани от несъществуващи лица или по статии, изпратени до определени медии, които след това се проверяват", коментира Сарафов.

Той потвърди, че администрацията на Гешев е писала статии, които са били изпращани до две определени медии.

"Те бяха писани от служители на публична комуникация, бяха качвани на сайтовете и след това ставаха повод за образуване на предварителни проверки", обясни Борислав Сарафов.

Олга Керелска веднага го попита като заместник на Иван Гешев дали е реагирал по някакъв начин на тази порочна практика и каква е била реакцията на бившия обвинител №1. Сарафов обясни, че тази практика била въведена след 15 май, когато Гешев ритуално скъса оставката си. И допълни, че е бил директор на НСлС, няма офис в Съдебната палата и е бил зам. главен прокурор по избор.

"Бях единственият, който пусна сигнали срещу Иван Гешев, и изразих мнение срещу неговите порочни практики. Срамувал съм се, че Иван Гешев беше главен прокурор. Последните месеци показаха много дефекти на тази институция, че има хора, които са готови да следват такова управление. Това трябва да се осъзнае и прокуратурата да се очисти от такива практики", каза Сарафов и уточни, че това е била причината да поеме функциите и.ф., което му причинявало дискомфорт в личен план.

Сарафов заяви още, че Гешев е опростачил прокуратурата до незапомнени нива, но "той беше полезен, защото показа какво не трябва да се прави".

Той уточни, че е внесъл два сигнала срещу Гешев - за базата в Боровец и за "Барселонагейт".  

Сарафов обяви, че над 50 висящи и 20 спрени досъдебни производства срещу заемащи висши държавни длъжности се проверяват дали е имало ритмичност в разследването или са били забавяни. Той допълни, че ако се установи неоснователно забавяне, ще предложи Инспекторатът към ВСС да направи проверка и да наложи наказания на нарушилите задълженията си прокурори.

След дискусията Пленумът на ВСС прие за сведение информацията и очаква резултати.