Светите братя Кирил и Методий били съвременници на иконоборството в заключителната му фаза, когато причините от социално-икономически и политически характер били вече отпаднали. Останали само тези от религиозен характер, но и те били до голяма степен притъпени, защото ревностни защитници на иконите (патриарх Герман, св. Йоан Дамаскин, папите Григорий II и Григорий III, св. Теодор Студит и др.) разкрили богословската същност на иконопочитанието и доказали, че последното не е идолослужение.

Още като ученик в Магнаурската школа Константин Философ ще да е изградил и оформил на богословска основа своето отрицателно отношение към залязващото вече иконоборство. Във втората половина на 847 г. той водил диспут със сваления в 843 г. Константинополски патриарх-иконоборец Йоан Граматик относно иконите и постигнал завиден успех. По време на мисията на двамата братя при хазарите Константин водил спор с тамошните юдеи и по въпроса за иконите. В спора юдеите обвинявали християните в идолопоклонство. Позовавайки се на места от Стария Завет, Константин Философ убедително показал, че иконопочитателите правят разлика между икона и идол, и че на иконата те отдават само подобаваща почит, но не и служение.

Възгледите на двамата братя относно мястото и значението на иконите са разкрити по-пълно във вероизповедната формула, известна под името "Изложение на правата вяра" (Написание о правей вере). Макар и в схематична форма, както бива при всяка вероизповед, в нея са засегнати важни моменти, отразяващи православното учение за иконите. В основата й лежат вероопределението на Седмия вселенски събор и мисли на изтъкнати източни църковни писатели, защитници на иконопочитанието. И тук, както при диспута с юдеите, се прави строго разграничение между почитта, отдавана на образите, и служението, отдавано само на Бога. Почитта към иконите е насочена към първообраза им. Отдава се дължимата почит най-напред към иконите, изобразяващи Иисуса Христа, след това към тези на света Богородица, на ангелите, апостолите, мъчениците и на всички други светии, които чрез личния си живот са достигнали до степен на съвършенство и святост.

Тази вероизповед изключва напълно мисълта, че иконопочитанието е идолопоклонство. Изключва и всякакви злоупотреби с иконите, каквито преди са се правели.

Проф. Тотю Коев

pravoslavieto.com