Преподобни Исидор Пилусиот

В числото на великите подвижници, които избрали пустинния живот от любов към Христа, Църквата почитa преп. Исидор Пилусиот.

Св. Исидор е живял в V век († 435 г.). Той се родил в Египет от богати родители, получил добро образование и на млади години оставил света, като желаел усамотение. Той бил постриган в монашество, после се заселил в пустинно място близо до град Пилусия в Долни Египет. Тук той живеел в строго въздържание, носел груба дреха и се хранел само с корени. Непрестанно се молел и се издигал с мисъл до Бога.

Слухът за неговия строг и благочестив живот привлякъл към него други подвижници и той бил избран за игумен на манастира. Грижейки се постоянно за душевната полза на братята, той ги ръководел чрез мъдрите си наставления, учел ги чрез слово и пример на смирение, кротост, безкористие, борба против страстите и светските помисли.

"Каква полза - казвал той - да отидеш в пустинята, щом се предаваш на влечението на собствените помисли, щом живееш в пустинята като сред народна тълпа? Когато душата при външна тишина се смущава от лоши помисли и въжделения, то такова състояние и в чувствата произвежда омрачение; то покрива с безславие извършените вече подвизи, помага на страстите да победят духа и прави готовия за битка ратник страхлив беглец".

"Животът на инока - пише още св. Исидор - трябва да бъде чужд на гняв, гордост, сребролюбие, самолюбие. Инокът трябва да бъде свободен от грижи за тялото. Устата на инока трябва да бъдат винаги готови да благодарят на Господа и да се молят за полезното, а за злословие те трябва да бъдат неподвижни."

Не само към иноците и пустинножителите преподобни Исидор обръщал своите поучения. Неговите съчинения съдържат много назидателни неща за човеците от всяко звание. В писмата, от които до нас са стигнали повече от две хиляди, той се обръщал и към управителите, и към епископите с мъдри съвети; той опровергава лъжеученията, излага догмите на вярата, обяснява свещеното писание, тъй че всеки може да почерпи от тях полезна поука.

Като изучавал дълбоко науките и словесността, Исидор разбирал, колко несравнено по-високо от всичко стои християнската мъдрост. Той съветва да се изучава с внимание словото Божие и скърби, че тъй много люде се обръщат "не към оная словесност, която прави човека душевно чист и мъдър, а само към тая, която развлича слушателите; не към оная, която пробужда душата от успиване, а към тая, която ласкае слуха."

Преподобни Исидор търпял гонения заради своите строги изобличения, но той не преставал твърдо и неизменно да стои за истината и да защищава пред управителите невинно гонените. Така той се явява твърд защитник на св. Йоан Златоуст и строго укорява неговия враг - своя родственик Теофил, архиепископ Александрийски, за беззаконните му действия против светителя.

"Аз винаги ще обичам добродетелта - пише св. Исидор, - макар тя да е обременена с присмивки; ще се гнуся от порока, макар той да е увенчан със слава".

Той убедил също свети Кирил Александрийски, наследник на Теофила, да впише името на св. Йоан Златоуст в поменика на Александрийската патриаршия.

Св. мъченик Исидор

През времето на император Декий (249–251 г.) Исидор бил насила взет във войската. От малък той бил християнин и прекарвал живота си пост, молитва и добри дела.

Когато се узнало, че той е християнин, войводата го съветвал да се отрече от Христа и да принесе жертва на идолите. Исидор му отговорил:

- Макар и да убиеш тялото ми, над душата ми нямаш власт. Аз имам истинния и жив Бог Иисуса Христа, Който и сега живее в мене и след смъртта ми бъде с мене; и аз самият съм в Него и ще остана в Него, и няма да престана да изповядвам неговото свято име, докато духът ми е в тялото ми.

Войводата наредил най-напред да бият Исидор с волски жили, а след това му отрязали езика. Но и без език Исидор чрез Божия Дух говорел и изповядвал името Христово. Между това войводата бил постигнат от Божие наказание и той изведнъж онемял, но при все това не се вразумил от това наказание. Той дал знак да отсекат главата на Исидор. Това станало в 251 година.