В Анкара отново заговориха за единна армия на тюркските народи

Обсъжданото по време на визитата в Казахстан на турския военен министър Хулуси Акар споразумение за военно сътрудничество е важен етап за създаване на единна армия на тюркските народи. Такъв извод прави от средноазиатското турне на Акар тази седмица вестник Türkiye (Турция).

На 26 октомври Хулуси Акар официално посети Казахстан, където е обсъждано укрепването и разширяването на сътрудничеството на страните във военната област, например инвестиционни проекти в отбранително-промишления комплекс на турски компании.

В Узбекистан беше подписано споразумение за развитие на военното сътрудничество.

Именно на този фон изданието Türkiye решило да оживи идеята за „Туранската армия”, като е обсъждана възможността за създаване на единна пантюркска армия в състав Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизия и Таджикистан.

Привлечените от изданието за дискусия турски експерти са уверени, че тази важна цел може да бъде реализирана. Дори тази армия под ръководството на Турция ще има право на глас във всички глобални и регионални въпроси.

Руски анализатори обаче считат обиколката на Хулуси Акар само за сондажна. И все пак войнствената хиперактивност на Анкара в азиатското постсъветско пространство не може да не безпокои Москва.

Всъщност активизацията на турската политика в Централна Азия не е нова, отбелязва в „Свободная пресса” политологът Аждар Куртов. Подобни воаяжи са правени още след разпадането на Съветския съюз. Тогава Турция възприема образувания вакуум като исторически шанс за възсъздаване на Велик Туран.

Постоянно са провеждани саммити на тюркските държави, където се експлоатира идеята и за военно единство. В началото на 90-те години на такава среща турците демонстративно устроили ритуал, пресъздаващ тюркска легенда, когато всички лидери на новите суверени държави удряли символично по наковалня – ковали оръжие на единството на тюркските страни.

Тогава обаче пълномащабното военнотехническо сътрудничество не беше възможно поради икономическата слабост, както на Турция, така и на новите суверенни държави. Освен това новите държави разполагали с огромни запаси съветско оръжие, а и разногласията между бившите съветски републики все още не били значими.

Сега Турция, според политолога Аждар Куртов, нагледно демонстрира какво става с една страна (напр. Армения), която не се е снабдила със съвременно оръжие (БПЛА). Намекът е ясен.

Турското военно ръководство си поставя за цел създаването на някакво пълноценно тюркско наддържавно обединение. Едно от препятствията е, че постсъветските републики в Централна Азия и досега се намират в зоната на руското влияние, включително във военно и военнотехническо отношение. Някои страни членуват в ОДБК, други получават военна помощ във вид на въоръжение на по изгодни цени. Затова на Турция й е необходимо да изтика Русия като конкурент. Всъщност с това е свързана активността на турската политика в това направление.

Аждар Куртов в обозримо време не вижда реализация на мита за единна тюркска армия. Първо, тя трябва да е под единно командване, за да може да воюва, но за това е нужно създаване на близки отношения между страните.

След опита за преврат в Турция през 2016 г., сега армията фактически я командва президентът. Ердоган ли ще командва еднолично и безконтролно обединената тюркска армия? Това би била прекалено смела и безразсъдна идея.

В добавка в Таджикистан например има значителен не тюркски етнически компонент, там съществува узбекско малцинство. При това таджиките са от ираноезичен етнос, за когото идеите на пантюркизма са съвършено чужди.

Каквото и да говорят турските експерти в Türkiye, прекалено рано е да се обсъжда създаване на обединена армия на тюркските народи в Централна Азия.

Следете новините ни в GoogleNews