Швейцария предлага 50 000 франка за план за почистване на езерата й от стари боеприпаси

Туристите, които се възхищават на картички с езерата край Люцерн, Тун или Ньошател, ще се изненадат да научат какво се крие под тази идилична водна повърхност.

Години наред швейцарските военни са използвали езерата като депа за стари боеприпаси, вярвайки, че по този начин те могат да бъдат безопасно унищожени, съобщава Би Би Си.

Само в езерото на Люцерн има около 3300 тона боеприпаси, а във водите на езерото в Ньошател, където швейцарските военновъздушни сили тренират бомбардировки до 2021 г., - 4500 тона.

Някои от боеприпасите се намират на дълбочина от 150 до 220 метра, докато други са само на шест-седем метра под повърхността на водата.

Сега швейцарското военно ведомство предлага 50 000 франка (около 58 000 щатски долара) за идея как да ги извадим оттам. Паричната награда ще бъде разпределена между трите най-добри проекта.

Очаква се самата операция да струва милиарди.

Изхвърлянето на големи количества боеприпаси в швейцарските езера - край Люцерн, Нойшател, Тун, Бринц - е известно от десетилетия, но едва наскоро бяха повдигнати въпроси за безопасността на този метод на обезвреждане.

Маркос Бусер, пенсиониран швейцарски геолог, който съветва правителството по въпроса, пише научна статия преди десетилетие, в която предупреждава за опасностите от подобни депа.

Според него боеприпасите в езерата са опасни по две причини. Първо, въпреки че са под вода, вероятността за експлозия не е нулева, тъй като в много случаи армията не е отстранила предпазителите, преди да зарови боеприпасите.

Освен това има голяма вероятност силно токсичният тротил да отрови водата, тинята и почвата.

Швейцарските власти са наясно, че поради редица фактори, включително лошата видимост и теглото на отделните боеприпаси, може да се окаже трудно те да бъдат премахнати по екологосъобразен начин.

Извършената през 2005 г. оценка на възможните методи показа, че всички предложени решения представляват сериозен риск за чувствителните езерни екосистеми.

Това не е единственият пример за небрежното отношение на швейцарските военни към боеприпасите.

През 1947 г. алпийското село Митолц преживява огромна експлозия: 3000 тона боеприпаси избухват в склад в планината над селото.

Загиват девет души, а селото е разрушено. Експлозията е била чута чак в Цюрих, на 160 км.

Преди три години военните заявиха, че 3500-те тона боеприпаси, които не са се взривили и са останали заровени в недрата на планината, представляват заплаха и ще бъдат премахнати.

За жителите на Митхолц това означаваше, че ще трябва да напуснат домовете си за едно десетилетие, докато там се извършват дейности по почистването.

В миналото са възниквали скандали във връзка с отбранителната стратегия на неутрална Швейцария по време на Студената война. Тази стратегия включваше минирани мостове и тунели в случай на вражеско нашествие.

Някои мостове трябваше да бъдат разминирани, тъй като съвременните тежкотоварни автомобили можеха да предизвикат експлозия.

През 2001 г. 11 души загинаха в тунела Готард, един от ключовите транспортни маршрути в Европа, когато два камиона се сблъскаха и избухнаха в пламъци.

Голямо количество взривни вещества са били съхранявани в склад в близост до входа на тунела. Катастрофата в тунела не го е засегнала, но след като пожарникарите потушили огъня, на място пристигнали военни сапьори.

Тази седмица армията призна, че съобщенията от цивилни граждани, които са намерили невзривени боеприпаси в швейцарската провинция, са се увеличили с 12% през 2023 г. в сравнение с 2022 г.

Дори на някои ледници, които се топят поради изменението на климата, сега често се срещат боеприпаси, останали от високопланински тренировъчни учения, които са се провеждали там преди десетилетия.

Това са последиците от швейцарската военна доктрина, която изисква поддържането на голяма армия от наборници и резервисти (всички швейцарци са задължени да отбиват военна служба): тази армия трябва да провежда учения почти изключително в гъсто населената си страна.

Процесът на извличане на боеприпаси от швейцарските езера се очертава да бъде дълъг и сложен. Но първо трябва да се разработи реалистичен план за действие.

Някои швейцарци казват, че армията е трябвало да помисли за това, когато е заравяла боеприпасите, но военните могат да се позоват на геолозите, които от десетилетия ги съветват, че тази практика е безопасна.

Швейцарското министерство на отбраната очаква проектите за изваждане на боеприпасите от езерата до февруари следващата година. След това те ще бъдат оценени от експертна комисия.

Тримата победители ще бъдат обявени през април следващата година.

"Не планираме да започнем незабавно да изпълняваме представените идеи, но те могат да послужат като основа за по-нататъшно проучване на въпроса или за стартиране на изследователски проекти", заяви швейцарското правителство.

Следете новините ни в GoogleNews