Част от руските военни, разположени по границата с Украйна, се връщат в гарнизоните си. Това съобщават ТАСС и Интерфакс.

Официалното съобщение на руското Министерството на отбраната в Москва е, че те вече са приключили ученията си в района.

"Подразделенията на Южния и Западния военни окръзи, изпълнили задачите, вече пристъпиха към товарене на железопътен и автомобилен транспорт и днес ще започнат движение към своите военни гарнизони", каза говорителят на министерството Игор Конашенков. "Отделни подразделения ще извършат маршове на собствен ход в състава на военни колони", добави той, цитиран от ТАСС.

Този ход може да намали напрежението между Русия и Запада, след като струпването на руски войски до украинските граници породи опасения от възможно нахлуване, отбелязва Ройтерс.

В същото време новината не успокоява властите в Киев.

Русия трябва да изтегли всички останали свои сили от общата граница, каза украинският външен министър Дмитро Кулеба пред Би Би Си и добави:

"Имаме правило: не вярвай на това, което чуваш, вярвай на това, което виждаш. Когато видим оттегляне, ще повярваме, че има деескалация."

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде извънреден брифинг по повод заявката на Москва, че е започнала изтегляне на някои военни части, разположени в близост до границата с Украйна. Според него сигналите, идващи от Русия, "са причина за предпазлив оптимизъм".

Въпреки това той посочи, че НАТО досега "не е видял никаква деескалация на място" или намаляване на руското военно присъствие на украинската граница, добавяйки, че алиансът ще продължи да наблюдава ситуацията.

Столтенберг обясни, че "раздвижването на силите около украинската граница не представлява деескалация“, ако Русия остави там оборудване, което да улесни бързото укрепване на нейните позиции.

Реагира и британският премиер Борис Джонсън.

"Има признаци на дипломатическо отваряне с Русия, но разузнавателните данни, които виждаме днес, не са обнадеждаващи. Имаме готов пакет от санкции, ако Русия избере война. Ние поддържаме, че дипломацията и деескалацията са единственият път напред", написа той в туитър.

Досега Киев няма доказателства за изтегляне на част от руски войски от границата с Украйна и не може да се говори за спад на напрежението.Това каза пред БНР посланикът на Украйна в България Н.Пр. Виталий Москаленко.

Той беше категоричен, че страната му няма да се откаже от намерение за членство в НАТО, за да избегне война с Русия.

"Ситуацията остава доста напрегната. Имаме свидетелства, че броят на руските войски, които се намират по периметъра на Украйна, продължават да се увеличават. Както и на територията на Беларус, така и на руските територии, и в окупирания Крим, в окупирания Донбас, в акваторията на Черно и Азовско море и в Керченския проход. Над 30 кораба продължават да блокират цялото крайбрежие на Украйна", подчерта украинският посланик.

Междувременно днес руският парламент гласува постановление, с което поиска от президента Владимир Путин да признае за независими държави сепаратистките райони около Донецк и Луганск в Украйна. Това на практика би означавало край на Минското споразумение, според което те постепенно трябва да се приобщят обратно към Киев. 

Решението на депутатите в руската Дума бе прието с 351 гласа "за", 16 "против" и един въздържал се.

Вячеслав Володин – говорителят на долната камара в парламента на Русия, каза, че ще поиска от Путин да обяви Донецката народна република и Луганската народна република за суверенни и независими.

„Киев не извършва контрол върху спазването на Минското споразумение. Нашите граждани и поддръжници в Донбас се нуждаят от подкрепата ни“, каза той.

В текста на обръщението към Путин се казва и че "властите в Киев извършват геноцид към собствения си народ".

Със сигурност и този акт на Думата не е в посока на "успокояване на страстите".

Все пак заявката за започнало изтегляне на солдатите бе посрещната позитивно на Московската борса. Там бе отчетено поскъпване на рублата с над 1 процент спрямо долара и еврото. 

Към 11,05 московско време бе съобщено, че подразделенията на Южния и Западния военни окръзи на въоръжените сили на Руската федерация са започнали да се връщат във военните гарнизони след проведените учения.

Минути след това говорителката на руското външно министерство Мария Захарова написа във фейсбук:

"15 февруари 2022 г. ще остане в историята като ден на провала на западната пропагандна война. Посрамени и унищожени без нито един изстрел."

Руският президент Владимир Путин е "готов за преговори" за ситуацията около Украйна и за гаранции за сигурността на Руската федерация, каза говорителят на държавния глава Дмитрий Песков пред CNN.

„Първо, президентът Путин винаги е настоявал за преговори и дипломация. И всъщност той инициира въпроса за гаранциите за сигурност на Руската федерация. Украйна е само част от проблема, тя е част от по-голям проблем с гаранциите за сигурност за Русия и, разбира се, президентът Путин е готов да преговаря", каза говорителят на президента.

По-рано тази сутрин руският външен министър Сергей Лавров каза, че Русия не е готова да води безкрайни разговори със САЩ и НАТО по ключови въпроси на сигурността, които вълнуват Москва, но че има шанс за споразумение.

Днес президентът на Украйна Володимир Зеленски излезе с видеообръщение към украинския народ, в което призовава 16 февруари - денят, в който според информация в международни медии може да се очакват военни действия в Украйна - да бъде "ден на единството".

Зеленски апелира народа на страната да развее знамената и да запее заедно националния химн, предаде Ройтерс.

Представители на украинското правителство подчертаха, че Зеленски не е прогнозирал нападение в сряда, а е реагирал скептично на съобщенията в чуждестранните медии.

"Те ни казват, че 16 февруари ще бъде денят на нападението. Ние ще го направим ден на единството", каза Зеленски във видеообръщението.

"Опитват се да ни сплашат, като за пореден път назовават дата за началото на военните действия, каза Зеленски. - На този ден ще развеем националните си знамена, ще носим жълто-сини знамена и ще покажем на целия свят нашето единство."

Зеленски отдавна твърди, че макар да вярва, че Русия заплашва да нападне страната му, вероятността за предстоящо нахлуване е преувеличена от западните съюзници в отговор на усилията на Москва да сплаши Украйна и да посее паника.