На 89-годишна възраст почина Олег Попцов, журналист, заслужил деятел на изкуството на Руската федерация, първият председател на Всерусийската държавна телевизионна и радиокомпания (ВГТРК). Причините за смъртта му все още не са оповестени. Според приятелите му Попцов е починал днес, съобщи Би Би Си.

Човекът, създал руската телевизия от нулата, никога преди това не е работил в телевизията. На позиция, равна на тази на министър, той е останал свободен агент. Дори е изненадващо, че успява да се задържи в политическата кухня толкова дълго време.

Всерусийската държавна телевизионна и радиоразпръсквателна компания (ВГТРК) е създадена на 14 юли 1990 г. Скоро след това Радио Русия започва да излъчва, но съветските власти отлагат създаването на канала с почти година, като се позовават на технически трудности. Тъй като председателят на руския Върховен съвет е Борис Елцин, беше ясно, че каналът ще бъде опозиционен.

Тъй като РСФСР заема 70% от територията на СССР и има население, по-голямо от останалите 14 републики, взети заедно, висшето ръководство на страната винаги се е опасявало, че превръщането ѝ в пълноправен субект на Съюза ще създаде паралелен център на властта и няма да има какво да я управлява.

Първият председател на ВГТРК, назначен в деня на основаването му, е Олег Попцов. Спомня си, че тогава казал на Борис Елцин: "Поне ми дадоха маузер и кожено яке", а последният се пошегувал: "Няма маузер, но ще помисля за яке".

Попцов казва, че е трябвало да създаде компанията посред нищото. Той поемаше всички организационни, политически и административни тежести.

Роден е на 28 май 1934 г. в Ленинград. Завършва Лесотехническата академия, работи за кратко в Красноярския край, а след това се присъединява към комсомола. Според него той първо се занимава с журналистика, като редактира стенния вестник на факултета.

Работи в Ленинградския областен комитет и в Централния комитет на Комсомола. През 1968 г., вероятно с оглед на основната си специалност, е назначен за главен редактор на списание "Селска младеж", което ръководи в продължение на 22 г.

Попцов успява да направи образователното издание на бранша популярно не само в селото, но и в града. В него се печата много научна фантастика и интервюта с видни личности.

През 70-те години редакцията организира експедицията "Жива вода" - първото екологично движение в СССР. По-късно Попцов описва как е заобикалял цензурата, като е "подплащал" чувствителните материали с епиграфи от речите на Леонид Брежнев.

По време на неговото ръководство тиражът на списанието "Селска младеж" нараства от 37 000 на 2,5 милиона екземпляра.

Всичко това дава на Попцов репутацията на креативен човек.

По времето на Горбачов се присъединява към демократите, а след отмяната на член 6 от Конституцията за ръководната роля на Комунистическата партия на Съветския съюз се опитва да основе Селската партия заедно с Юрий Черниченко, известен публицист и критик на колхозната система.

През март 1990 г. става заместник-главен редактор на "Московские новости", флагманът на перестроечната преса. Същевременно е избран за народен депутат на РСФСР и влиза в състава на Комитета по медиите на Върховния съвет.

Попцов твърди: "По онова време бях добре известен и направих много за избирането на Елцин, първо като председател на Върховния съвет на Русия, а след това и като президент".

Телевизионният канал "Россия" се излъчва за първи път в 17:00 ч. на 13 май 1991 г. Всички смятат това за огромна победа на Елцин и демократите и за отстъпка на Горбачов.

Първото 10-минутно издание на "Вести", водено от Светлана Сорокина, е последвано от поздравления от политици и интелектуалци. Актьорът Олег Борисов призова журналистите да ценят преди всичко свободата и достойнството и рецитира стихотворението на Пушкин "От Пиндемонти": "Да служиш на царя, да служиш на народа - едно и също ли е!"

Попцов е подпомаган от първокласни професионалисти: Анатолий Лисенко, създател на легендарния "Взгляд", Олег Добродеев, настоящ ръководител на ВГТРК, и Евгений Киселев, генерален директор на "старата" НТВ.

Попцов е в Белия дом по време на августовския пуч и организира излъчване от резервно студио по време на въоръжената конфронтация през октомври 1993 г., когато Останкино е нападнато от бойците на Алберт Макашов.

След идването на власт на Борис Елцин алтернативният канал става официален.

Попцов подкрепя курса на президента, но не желае да се подчинява и да се съгласява, когато не е съгласен с нещо. Той формулира своето разбиране за отношенията с шефовете си в едно от интервютата си:

"Недопустимо е ръководител на медия да е в позиция да удря по властите. Всеки творчески труд трябва да бъде подкрепян по всички възможни начини. Това е нашето правителство, ние го избрахме, то има нужда от рамо, на което да се опре. Но в същото време трябва да забелязваме грешките и да говорим за тях на глас. Това често не се харесва на властите, но е единственият начин властите - ако са разумни - да не умрат. Ласкателството никога не е лек, ласкателството винаги е отрова".

Попцов не крие симпатиите си към Григорий Явлински, не одобрява войната в Чечня и смята, че президентът не трябва да се кандидатира за втори мандат през 1996 г.

Той е особено недолюбван от блока "Коржаков" в Кремъл. "Елцин никога не се намеси, но камарилата беше безкрайна", спомня си Попцов. Той разказа, че Виктор Илюшин, помощник на държавния глава, редовно му съобщавал по телефона, че "отново се опитва да се скара с президента", и го съветвал да се държи по-внимателно.

През 1995 г. Попцов издава книга, озаглавена "Хроники от времето на цар Борис". Това не се харесва на Кремъл, особено след като се знае, че истинският цар Борис е завършил зле.

Въпреки че Елцин не е автократ и е доста толерантен към критиките, натрупаното недоволство от Попцов води до уволнението му на 15 февруари 1996 г. Започва предизборна кампания, а Попцов очевидно не е смятан за достатъчно лоялен.

През февруари 2000 г. кметът на Москва Юрий Лужков предлага на ветерана журналист да оглави столичния телевизионен канал "Центр-ТВ". При поемането на поста Попцов разшифрова абревиатурата TVC като "телевизия на вечните ценности" и обещава да обърне голямо внимание на социалните проблеми.

За пет години той успява да разшири зоната на излъчване на канала и да го превърне от градски във федерален.

През декември 2005 г. правителството на Москва не подновява договора на Попцов.

Малко преди това TVC излъчва статия за Владимир Путин, озаглавена "Ваше височество", чието основно послание е, че обкръжението на президента крие от него истината за проблемите на страната и живота на хората.

Макар и пенсионер, Попцов охотно коментира в интервюта актуалната политика, най-вече в духа на това, че сегашната епоха има недостатъци, но е исторически неизбежен период на следреволюционна авторитарна стабилизация.

"Намираме се в страна, която през последните 85 години преживя първо скок от капитализъм към социализъм, а след това отново към капитализъм. През всичките тези години ние бяхме и все още сме в период на преход. Ако президентът Путин успее да завърши преходния период, това вече ще бъде голям успех", каза той.

Попцов подкрепя анексирането на Крим и твърди, че "не е имало анексиране - имало е обединение".