Върви шестият месец на руската т.нар. специална военна операция в Украйна. Кремъл не спира да повтаря, че всичко върви по план и че ще приключи, тогава, когато бъдат постигнати всичките ѝ цели. Но много често се случва така, че онова, което „Москва казва и показва“ и това, което в действителност се случва, са, както обичат да казват в Одеса, две големи разлики. И тази „специална военна операция“ изобщо не е изключение.

Наскоро, участвайки в каспийската среща на върха, Владимир Путин за пореден път заяви, че неговата "специална операция" в Украйна върви по план и, че що се отнася до нейното протичане, той вярва на професионалистите. „Работим спокойно, войските се движат, достигат рубежите, които са поставени като задачи. Всичко върви по план“, увери руският президент.

В същото време руският министър на отбраната Сергей Шойгу добавя, че днес един от основните приоритети за руските въоръжени сили е „запазването на живота и здравето на подчинения ѝ личен състав“. Обаче, ако направим някаква ретроспекция на тази „спецоперация“ от нейното начало до днешния ден, ще видим, че тя, меко казано, не отговаря на това, което говори за нея руското държавно и военно ръководство. Тоест или „спецоперацията” не върви точно по план, или все пак върви по план, но по такъв, който отстрани изглежда доста странен.

Ето, например, ако вярвате на Путин и Шойгу, се оказва, че унищожаването край Гостомел на още втория ден от „спецоперацията“ на руските елитни парашутисти от 45-та отделна гвардейска бригада на специалните сили на ВДВ (въздушно-десатнти войски, б. р.), която е специализирана в превземането на летища - това е част от плана им. В същия ден, апропо, колоните на комбинирания отряд на СОБР и ОМОН от района на Кемерово, които настъпиха от територията на Беларус, за да щурмуват Киев, бяха напълно унищожени.

Превземането на Киев беше основната цел на "специалната операция" на Путин: да свали правителството в столицата и да го замени с контролирани от Москва марионетки. Украинските отбранителни сили обаче успяха не само да спрат стремителното настъпление на руската армия към столицата, но да й нанесат болезнени поражения. След провалената атака срещу Киев и за да избегне пълното унищожаване на остатъците от настъпващите части, руското военно командване решава да ги изтегли обратно на територията на Беларус. В Кремъл нарекоха това "жест на добра воля за подобряване на атмосферата и ситуацията по време на преговорите с украинската делегация в Истанбул". Вероятно, също по план.

В началото на март по пътя край Харков бяха победени части на едно от елитните формирования на руската армия - 1-ва гвардейска танкова червенознаменна армия, както и отряд на Владимирския СОБР. Украинските военни взеха в плен командирите на танковия батальон, заместник-командира на полка и други висши офицери. Точно по същото време близо до Вознесенск, по време на опит за намиране на брод през Южен Буг, частите на 126-та отделна гвардейска червенознаменна бригада за брегова отбрана бяха разгромени. По-късно, в резултат на контраатака на украинските войски в района, руските войски бяха отблъснати на 120 километра югоизточно от града.

В първите седмици на пълномащабната война и, вероятно, по план беше унищожена ведно с военната техника Батальонно-тактическа група (БТГР) от състава 20-та самостоятелна гвардейска червенознаменна мотострелкова бригада, както и 38-ма отделна гвардейска мотострелкова Витебска бригада. Заради това се наложи руските генерали да изтеглят останките от последната на територията на Русия. От своя страна 150-та Идрицко-Берлинска мотострелкова дивизия загуби най-малко седем от своите бронетранспортьори в Украйна за десет дни на „военната специална операция“.

Още към края на март бяха унищожени значителен брой руски бойни самолети и хеликоптери, а полето на действие на руската военна авиация беше рязко ограничено, а също така бяха потопени или повредени няколко руски военни кораба, включително такъв еднрокалибрен като големия десантен кораб "Саратов". Фактическото доминиране на руския флот в Черно море се оказа до голяма степен изравнено и той не успя да извърши повечето от планираните атаки и десанти.

През април, категорично по плана на „специалната операция“, украинските противокорабни ракети „Нептун“ удариха и потопиха флагмана и гордостта на руския Черноморски флот – ракетния крайцер „Москва“. Според различни оценки само 58 военнослужещи от 510 на борда са били спасени от наводнения крайцер. През същия този април беше унищожена бронирана група на едно от подразделенията на 21-ва отделна гвардейска червенознаменна мотострелкова бригада.

Интересното е, че именно подразделения на тази част постоянно участваха в международни военни учения, където спечелваха призови места.

Унищожаването на руския батальон, който се опитваше да форсира река Северски Донец при Белогоровка през май, беше една от най-големите загуби на Русия от началото на войната, наред с потъването на „Москва“. Според някои сведения от 550 войници в 74 самостоятелна гвардейска мотострелкова бригада, хвърлени да пресекат реката, убити или ранени са докъм 485. Загубата на техника възлиза на повече от 80 единици.

През втората половина на юни украинските военни проведоха специална операция за освобождаване на превзетия от руската армия Змийски остров. Освен загубите в личен състав и военна техника, руската армия, вероятно в съответствие с плана, загуби толкова важния въздушен контрол над акваторията на Черно море в близост до бреговете на Одеска област, без който извършването на морски десантът в този район е просто невъзможно.

Като се започне от юни, с помощта на няколко артилерийски системи HIMARS, предоставени на Украйна от международни партньори, руската армия „по план“ се лиши от повече от 30 свои складове за боеприпаси, командни пунктове и други важни съоръжения.

Отделно трябва да се споменат многократните опити на руските войски да се закрепят на военното летище Чернобаевка, което се намира близо до Херсон. Името на селото се превърна в интернет меме, което говори за некомпетентност на руското командване, за повтаряне на грешки, както и за място, където се влиза лесно и се излиза трудно. До днес са известни над 20 подобни опита на руснаците, завършили за тях по един и същ начин: големи загуби на въоръжение, военна техника и личен състав, включително команден. Сред тях, по украински данни, са и двама командващи армии.

Като цяло, по данни на украинския генерален щаб, към днешна дата Русия в своята „специална военна операция“, която според Путин върви по план, вече е загубила около 40 хиляди военнослужещи, от които 10 генерали, повече от 1700 танка, над 3900 бойни бронирани машини, над 2800 автомобила, над 100 системи за противовъздушна отбрана, над 200 самолета, над 180 хеликоптера, над 700 оперативно-тактически безпилотни апарата и 15 кораба/катера. В резултат на това, а вероятно и „по план“, след петте месеца „специална операция“ Русия е принудена да вади остарелите оръжия от складовете и да ги изпраща в Украйна, да поиска военна помощ от Иран и Китай, да провежда скрита доброзорна мобилизация и открита и недоброволна на окупираните от нея украински територии, да търси наемници в Африка и Близкия Изток, да отстранява от командването висши военни чинове и да образува наказателни производства по отношение на ръководни лица в специалните служби, а също така всячески да крие истинските мащаби на военните загуби в УКрайна.

Цялата т. н. специална военна операция, от страховитите заявления за „демилитаризация“ и „денацификация“ на цяла Украйна, направени в навечерието на нейното начало, се сведе дотам, че след изтичането на пет месеца „втората армия на света“ с големи трудности и загуби продължава опитите да завземе малки райони от Луганска и Донецка области.

И ако всичко това е, както казва Путин, част от плана, тогава някакъв такъв странен план се получава…

Игор Федик е ръководител на секция Югоизточна Европа в New Geopolitics Research Network. Има магистърска степен по международно право от Украинския държавен университет по финанси и международна търговия. Работил е като заместник-главен редактор на англоезичното списание „The Ukrainian Defence Review“. Научните му интереси са насочени към политическите, икономическите и социалните аспекти на развитието на балканските страни, а след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари анализира процесите и случващото се в Украйна и Русия. Автор е на редица статии и анализи в различни украински и чуждестранни медии.

Превод: Красимир Крумов