Откривателят на ебола: Никога не съм си представял, че ще стане толкова зле

Последна промяна на 09 октомври 2014 в 12:12 40780 11

Питър Пайът

Професор Питър Пайът е директор на Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина и е един от откривателите на смъртоносния вирус ебола през 1976 година. Пред германското издание "Шпигел" той разказва за откритието, което направил със своя екип като млад учен.

Всичко започнало през септември 1976 година, когато Пайът получил писмо от столицата на сегашен Конго Киншаса, придружено със син термос. Писмото било от пилот на авиокомпанията "Сабена", който описал, че в термоса има кръвна проба от белгийска монахиня, болна от непозната болест.

Молбата е била кръвта да се изследва за жълта треска.

В този момент Пайът и неговият екип не са знаели пред какво се изправят и, за разлика от днес, когато за ебола се изследва в лаборатории при максимална степен на сигурност, те тествали кръвната проба екипирани единствено с обикновени лабораторни ръкавици и престилки.

Една от епруветките в термоса била счупена и по вече размразената вода плували кръв и стъкла. Пайът извадил останалите проби и ги изследвал по стандартните за времето методи.

След тестовете лекарите не открили нито жълта треска, нито треска от Ласа, нито нещо познато на учените. Последвало инжектиране на вируса върху мишки и други лабораторни обекти, но през следващите няколко дни нямало никакви симптоми на заболяване върху техните организми. Малко по-късно животните започнали да измират едно по едно. Тогава Пайът осъзнал, че пред себе си има един крайно смъртоносен патоген.

В неговата лаборатория пристигнали още проби от вече мъртвата белгийска монахиня. Тогава екипът получил известие от Световната здравна организация, че иска всички резултати и проби да бъдат изпратени в Лондон, вече в строго охранявани лаборатории.

Тогавашният шеф на Пайът обаче искал те първи да имат заключение по непознатия вирус, като грабнал една епруветка за изследване. Ръцете му обаче треперили и той изпуснал пробата, която се счупила върху крака на един от колегите на Пайът. "По дяволите", си казал уплашеният учен. Благодарение на бързата реакция и дезинфекцията, нямало никакви негативни последствия.

В края на тестовете Пайът и екипът му успели да поставят вируса под електронен микроскоп и да добият представа за неговия вид.

Той бил голям, дълъг и подобен на червей. "Какво, по дяволите, е това", помислил си Пайът. Вирусът не приличал на нищо познато до момента. Изображението наподобявало на вируса марбург, който, подобно на ебола, причинява хеморагична треска и е убил немски лабораторен екип в Мюнхен през 1960 година.

Пайът прекарал дни в изследване на вируса марбург, за да добие повече представа за новооткрития ебола. След това отлетял за Ямбуку, Заир (днес Демократична Република Конго, бел.ред.) като доброволец, пратен от белгийското правителство.

Питър Пайът тогава бил на 27 г. Разказва, че се чувствал като герой, който е на път да открие нещо ново и невероятно.

"На всички ни беше ясно, че сме изправени пред една от най-смъртностите заплахи. Страх имаше единствено защото не знаехме как се предава болестта. В Киншаса вече носехме предпазни костюми и ръкавици, като дори си бях взел специални очила. Тях обаче нямаше как да нося в жегата на джунглата", спомня си Пайът.

Докато младият лекар вземал проби от болни пациенти, се заразил, но без да знае с какво. В следващите дни получил симптомите на ебола - главоболие, температура и диария. Прекарал няколко дни в изолирана среда, мислейки си най-лошото. След седмица започнал да се чувства по-добре и се оказало, че е бил болен от обикновена чревна инфекция.

"Това беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Погледнах смъртта в очите, но оцелях. Това промени начина ми на живот и погледа ми върху него", разказва Пайът.

Освен откривател, Пайът е и кръстник на вируса. Името ебола дошло една вечер в Зайре, когато той и екипът му изпили по няколко чашки алкохол и обсъждали вируса.

"Искахме да му дадем име, но не искахме да бъде Ямбуку, защото това щеше да заклейми селото завинаги. Погледнахме на картата и видяхме, че най-близката река в местността се казва Ебола", разказва ученият.

В последствие става ясно, че картата е неточна и реката изобщо не е близо до Ямбуку. Но името остава.

Пайът разказва, че белгийските монахини, заразени с вируса от своята мъртва сестра, тогава били сред основните разпространители на вируса. Без да знаят, че са опасно заразни, те поставяли инжекции на бременни жени с нестерелизирани игли. Така са дали силен тласък на развитието и разпространението на болестта в района.

Близо 40 години по-късно Пайът описва епидемията в Африка като "перфектната буря". Ученият отдава разпространението на болестта на това, че много от държавите, където сега умират хора от ебола, се възстановяват от войни и липсва грижа за здравето на хората.

"Винаги съм бил оптимист и сега смятам, че трябва да направим всичко по силите си, за да овладеем вируса. Радвам се, че големи държави като САЩ най-сетне се решиха да помогнат. Белгия и Германия обаче трябва да направят много повече. Трябва да ни бъде ясно, че това не е епидемия. Това е хуманитарна катастрофа. Не ни трябва обикновен персонал, а експерти, камиони, джипове и храна. Подобна зараза може да дестабилизира цели региони. Можем само да се надяваме всичко да остане под контрол. Никога не съм си представял, че може да стане толкова зле", сподели Пайът.

По негови думи светът е далеч от това да обяви победа над ебола.

"Всеки ден виждам как пациентите в Ямбуку умират в бараките си и не можем да направим нищо, освен да ги оставим да умрат. Това е страшно депресиращо, но, в същото време, ме мотивира да направя нещо. Обичам живота. И заради това правя и ще направя всичко по силите си, за да накарам силните държави да пратят помощ в Западна Африка. Веднага!"

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

13.10 2014 в 00:20

Димитар, чудя се дали може да бъдете и по - черноглед от това дето сте написал? Господинът, се опитва да
вдъхне кураж и надежда, вие бухате хората по главите с био тероризъм. Бати малоумието, извинявам се речника.

11.10 2014 в 00:31

Добре избухнала пак нова епидемия от Ебола , а скоро не се беше чувало за каквато и да е епидемия ! интересно ми е и на мен какъв ще бъде отговора на въпроса който е задал Putorius , а замисляли сте се , че може да е умишлено всичко това и някой или някоя страна да има огромна изгода от тази епидемия? защо все там в Африканските страни страдат най много ? (тоест защо все те обират парсата) и аз имам един въпрос на който се надявам да получа отговор някога : възможно ли е да сме свидетели на нов вид тероризъм, на невиждан досега и напълно променен начин на действие вместо да се гърмят с разни пушки,танкове,ракети и т.н да използват най страшното оръжие което е познато на човечеството био оръжие вирустите, или по точно казано дали това не е БИО ТЕРОРИЗЪМ !!!?

10.10 2014 в 14:23

Предвид на това, че вирусът мутира не може да се каже със сигурност дали е възможно разпространението по въздушно-капков път.

10.10 2014 в 10:20

До F1
никъде до момнета не се казва че болестта се разпространява по въздушно-капков път. Не преувеличавайте, моля.

09.10 2014 в 20:49

През 76 ебола имаше само в едно село. Цялото село беше изгорено с напалм.
Следващото появяване на заразата беше след десет години. Тогава изгориха няколко села.
Следващите появявания на заразата бяха все по-чести, огнищата все повече, заразените и умрелите все повече и повече. Преди две години, през лятото в столицата на Конго ходеха с маски и ръкавици заради еболата.
Вирусът е страшен, защото мутира много бързо, всяка епидемия е предизвиквана от нов, по-опасен щам. Заразяването е по всички възможни начини - чрез контакт с болен , контакт с телесни течности от виросоносител, който все още не е развил признаците на болестта, и най-страшното - въздушно-капков път . Инкубационният период е до двадесет дни, виросоносителят няма признаци на заболяването но е заразоопасен. Първите признаци са като настинка или грип. Смъртността е 90%
Болестта е изпусната. След три месеца ще е страшно.

09.10 2014 в 20:33

@kashpirovska
След точка или запетая и преди следващата дума трябва да има интервал. Не е зле да спазвате правилата, още повече ако обвинявате някой за неграмотност ..

09.10 2014 в 14:55

Офффф,пише се термОс! Драги ми журналисти,изобщо не прочетох надолу статията,след като виждам,че на няколко пъти пишете думата грешно! Даже мисля,че си губя времето да ви чета,защото ми прави впечатление,че медията ви от ден на ден става все по-жълта и неграмотна.Нищо,все ще намерим какво друго да четем..

09.10 2014 в 13:49

От какво да ги е срам като не го осъзнават?

09.10 2014 в 13:49

Добре де, как е била овладяна епидемията през 70-те, та да избухне отново чак сега?

09.10 2014 в 13:03

Потресаваща неграмотност тресе българските "журналисти"... не ви ли е срам бе...