На 12 април сайтът Юкрейн уепън тракър публикува видеоматериал, за който експертите считат, че е първият случай в открити източници да се отразява бойното използване на баражиращия боеприпас Суитчблейд 600 от украинската армия.

Материалът показва как руски военнослужещи обсъждат останките на летателен апарат, от които ясно може да се потвърди, че това е Суитчблейд 600.

Системата е разработена и се произвежда от американската компания Аеро Вайръмент, при обща стойност на проекта 700 милиона долара. На въоръжение в американската армия е приета през 2011 година.

Няколко седмици сред началото на руското нахлуване в Украйна президентът Байдън официално обяви, че на Украйна ще бъдат доставени камикадзе дронове Суитчблейд, без да уточнява за коя модификация става дума.

И действително, през май миналата година в открити източници това беше потвърдено, но в случая се отнасяше за Суитчблейд 300. По-късно в специализирания военен печат се появиха коментари, че бойните възможности на този тип дронове са ограничени и не се предвиждат масови доставки.

Суитчблейд 600 представлява мобилна система с баражиращ боеприпас, способна да поразява широк спектър от цели, в това число бронирани обекти в тактическата дълбочина на противниковото разположение. Мощната й бойна част е аналогична на управляемия противотанков снаряд „Джевелин“ и включва два тандемно разположени кумулативни заряди, способни да пробиват фронтално компактна броня с дебелина 900 милиметра, в това число и усилената с реактивна защита, броня на всички руски танкове.

Системата е изключително компактна, състои се от безпилотен баражиращ боеприпас, стартова тръба и пулт за пуск и за бойно управление. Общото им тегло е 54 килограма, а дължината на дрона е само едно цяло и три метра.

Двигателят на системата е електрически с батерия.

Доставката на Суитчблейд 600 за украинската армия беше обявено от Пентагона още в края на миналата година, но потвърждението в открити източници за наличието му на въоръжение, постъпват едва сега.

Причина е, че произвежданите количества все още са ограничени. По някои данни, по време на първоначалния период на мисията в Афганистан американската армия е разполагала с едва 75 системи от този тип. Според открити източници, първото й бойно използване срещу талибаните е от януари 2013 година. А годишното производство на тази система за две хиляди двадесет и трета година се очаква да включва общо 2000 бройки.

Суитчблейд 600 и неговият предшественик Суитчблейд 300 представляват тактически безпилотни летателни апарати, предназначени за пряко използване от малките подразделения на предния край.

Версията 600 обаче има значително по-високи бойно-тактически характеристики. Теглото на дрона е десетократно по-голямо - 23 килограма, спрямо два и половина килограма и съответно неговата бойна част, която е идентична с бойната глава на противотанковия ракетен комплекс „Джевелин“ е способна ефективно да поразява всички бронетанкови средства на въоръжение в руската армия. При вариантът 300 бойната част е с тегло едва 400 грама и е предназначена за поразяване на жива сила, но само разположена извън укрития.

Вариантът 600 превъзхожда предишния модел и по такъв важен показател като далекобойност и време, в което може да баражира над бойното поле.

Суитчблейд 300 е способен да действа на отдалечение от оператора не по-голямо от 10 километра и да се намира в полет 10 минути, а вариантът 600 има радиус на действие 40 километра, а общото време, в което той е в състояние да изпълнява бойни задачи е 40 минути.
Това покрива цялата дълбочина на построението на бойния ред не само на първо ешелонните съединения на противника, но и на разположените в дълбочина резерви, и което е особено важно – може ефективно да бъде използван срещу ключови обекти от логистичната система на противника, срещу командни и свързочни пунктове от оперативен характер, в това число и срещу средства за радиоелектронна борба и за противовъздушна отбрана на противниковите войски.

За повишаване на неуязвимостта на Суитчблейд 600 неговата максимална скорост в заключителната част на полета му достига 185 километра в час. При наличието на допълнително преносимо устройство – на модул за цифрово предаване на данни, дистанцията на която системата може да бъде управлявана скрито и надеждно от оператора може да надхвърли 80 километра. Това я превръща в средство не само от тактически, но и от оперативен характер.

Особено важно е, че системата е напълно мобилна, компактна и способна за развръщане в кратки срокове, което гарантира нейната неуязвимост и скритост при бойното й използване. Не за подценяване е и сравнително ниската цена на Суитчблейд 600, около 10 000 долара за пуск, което е кратно по-малко от цената на пуска на снаряд от реактивната система за залпов огън Хаймарс. А стойността на един противотанков комплекс „Джевелин“, който има аналогични поразяващи свойства, но само за цели на дълбочина до 8 километра - е 78 000 долара. И, което е най-важно – операторът на Switchblade 600 е в значително по-безопасно положение в сравнение с оператора на „Джевелин“.

Може да се предполага, че независимо от наличния към момента брой на системата Суитчблейд 600 на въоръжение в украинската армия, регистрираното вече нейно бойно използване ще окаже пряко въздействие в хода на предстоящото украинско настъпление. Това ще принуди руското военно командване да разработи допълнителни способи за противодействие и защита на собствените войски и да заделя съответни сили и средства.

Защото Суитчблейд 600 представлява високо ефективна разузнавателно-ударна система от нов тип със значителни поразяващи възможности.

Абонирайте се за YouTube канала на OFFNews за още клипове!