В навечерието на руското нахлуване първата дама на Украйна Олена Зеленска си легна късно. Децата отдавна спяха в президентската резиденция на Юг от Киев, огромно имение от жълт камък, което семейството винаги е смятало за твърде грандиозно, граничещо с показност. (…)

Президентът Володимир Зеленски беше видял докладите на разузнаването – сателитните снимки, прихванатите телефонни разговори и
радиотрафика, показващи, че руснаците се готвят да нападнат. Но не вярваше, че ще се решат на това и дори не предупреди жена си, да е готова за всеки случай. Когато на 23 февруари двамата си легнали, както казва Олена Зеленска, тя не си представяла, че това ще е последният път за месеци напред, когато заспиват един до друг.

Така започва разказа си за украинската война през очите на първата дама на Украйна Олена Зеленска американското списание „Тайм“. Олена е и корица на последния брой под заглавие „Нейната лична война.“ В интервю за изданието съпругата на украинския президент за първи път разказва как е трябвало да бяга с децата си от зоната на активни бойни действия.

Десет седмици след 24 февруари Олена Зеленска за първи път излезе от укритието си и откри за самата себе гласа си на военен лидер от малко по-друг тип. Докато мъжът й се фокусира върху осигуряването на въоръжение и подкрепа от Запада, Първата дама се посвети на това да помага на страната си в справянето с травмите – личните и колективните. През май тя стартира правителствена инициатива за предоставяне на психологическа подкрепа на всеки украинец.

Преживяното от близо 700 хиляди души военен персонал и от цивилното население ще донесе сериозни психически проблеми на мнозина от засегнатите. „Може да има огромни последици за страната ако се окажем с посттравматичен стрес, който не се лекува след войната.“ – казва Олена Зеленска пред репортер на „Тайм“ на 20 юни в президентската резиденция в Киев.

За самата Оля травмата започнала, когато я събудил тътенът на екзплозиите на 24 февруари. Станала отлеглото и открила съпруга си в съседната стая, вече облечен в работен костюм.

„Емоционално беше като опъната струна на китара. Опъната, до точката на скъсване. Но на лицето му нямаше страх или объркване, спомня си тя. Той беше напълно събран, съсредоточен.“

Двамата разговаряли само няколко мига. Зеленски казал, че войната е започнала. „Той нямаше какво друго да ми каже, а аз не знаех какво да попитам.“ – спомня си този момент Зеленска. Когато президентът се втурнал към вратата, децата вече били будни и разбрали какво се случва. 9-годишният Кирило послушно си събрал малката раничка с малко неща, а 17-годишната Александра се опитвала да се свърже по социалните мрежи с приятели, за да разбере от тях какво се случва навън.

Само на 160 километра на север руската армия вече е била нахлула през украинската граница с намерение да обкръжи Киев и да свали правителството на Зеленски. Парашутисти се спускат към Киев в опит да превземат летищата. В момента, в който Първата дама стояла до прозорците на президентската резиденция изтребител разкъсал небето на ниска височина , достатъчно ниско, за да усети с гърдите си тътена. Заради опасност от бомбардировки охраната наредила на семейството да слезе в укритията.

Олена и децата не искали да бягат. Когато Володимир позвънил, тя му казала, че се чувства по-добре у дома, отколкото някъде на тайно място, където трябва да се крие, а и не искала да оставя сами домашните любимци – две кучета, котка и невротичния папагал Кеша. Нямало смисъл да спори, защото адресът на семейството се оказал публикуван в съобщения в медиите. С един приготвен куфар най-близките хора на Зеленски отишли да се сбогуват с президента.

Президентът бил решил твърдо да остане в Киев. Екипът му бил зает със създаването на команден център в офиса му и в Ситуационната зала на втория етаж. Раздялата била несантиментална. Прегърнали се в коридора, разменили няколко думи набързо, докато край тях минавали сътрудници. „Беше спокоен разговор на тръгване.“ спомня си Олена. И двамата с Володимир се опитали да се преструват пред децата, да ги накарат да повярват, че няма причина за паника. Но и двамата били наясно за опасността. Западните служби предупредили президента, че целта на руснаците е да го убият или заловят. Както самият Зеленски обяви при обръщението си на втория ден от войната – за мишена номер 1 Кремъл определя него. Номер 2 – семейството му.

В интревюто за „Тайм“ Олена Зеленска разказва как е трябвало да напусне резиденцията без телефон. За да сведат до минимум риска от убийство и тя, и децата трябвало да се изключат от мрежата и да оставят телефоните си, за да не бъдат проследени. Преди да тръгне, написала последното съобщение във фейсбук:

„Днес няма да се паникьосвам и да плача. Ще бъда спокойна и уверена. Децата ми ме гледат.“ – написала Зеленска, в опит да даде кураж на самата себе си.

Приятели в Европа предложили да бъдат домакини на президентското семейство по време на войната. Но Зеленска и децата й не напускат Украйна, нито пък се заключват в таен подземен бункер. Остават в страната, принудени да се местят, за да изпреварват заплахите за сигурността им. Несигурността породила навика да се възползват максимално от удобствата на местата, на които оставали всеки пореде път, „защото не знаеш кога друг път ще имаш време и кога следващия път ще стигнеш до нормален душ. ”.

Седмици наред Олена и децата виждат Зеленски само по телевизията. От съображения за сигурност не можело да провеждат видеоконферентни връзки, разговаряли само по защитени телефонни линии, които трябвало да бъдат уговаряни предварително. Въпреки сложността на темите, които Зеленски излагал в ежедневните си обръщения, вечерните изяви били утеха за децата му. „Можеха да видят, че татко е на работа и изглежда добре. В това имаше известна стабилност.“ – казва съпругата на президента.

Все пак на втората седмица от войната семейството влязло в рутина. Кирил започнал да учи и прекарвал часове в рисуване. Някои от снимките му тревожели майка му. Вместо обичайните скици на Батман и Спайдърмен, започнал да рисува сцени на война и разрушения. Александра, която в семейството наричат Саша, следяла новините и помагала в готвенето. Оказало се, че пристрастяването и към телефона преди войната не било толкова силно, и можела и без социалните мрежи.

На 8 май, Деня на майката , Зеленска излиза за първи път публично от скривалището си, за да се срещне с Джил Байдън, американската първа дама, в училище в Западна Украйна, което беше превърнато в приют за разселени семейства.

Появата постави началото на ново амплоа на Зеленска.

Оттогава тя се превърна в глас и видим защитник на защитата на Украйна на международната сцена. Голяма част от нейната работа е фокусирана върху овластяване на организации, които са специализирани в лечението на травми и свързването им с държавни институции, като Министерството на здравеопазването, които могат да улеснят грижите за хората, които се нуждаят от тях.

Дните на Първата дама са пълни с речи, срещи, панелни дискусии и интервюта. Нейни колежки от цял свят предложиха помощ. Първата дама на Израел Михал Херцог помогна на Зеленска да създаде обучителни програми за украински психолоци. Първата дама на Полша Агата Корнхаузер-Дуда работи в тясно сътрудничество със Зеленска за подпомагане на украинските бежанци. „Този наш клуб беше голяма помощ“, казва Зеленска. "Ние се разбираме помежду си."

Олена и съпругът й все още живеят разделени и Зеленска разбира, че семейството й няма голяма надежда да се върне към нормалността, докато войната бушува. Когато се събрали отново за кратко през май, децата се вкопчили в Зеленски, наслаждавайки се на възможността да го прегърнат за първи път от месеци. „Беше трогателно“, казва Първата дама. — Но не мога да кажа нищо повече от това“. Тя признава само, че все още виждат Зеленски най-често по телевизията и не са успели да се върнат към семейните си навици на гледане на филми и съвместни вечери или обяди.