В края на юни Анатолий Березиков, 40-годишен музикант и антивоенен активист, е погребан в гробището на село Болшие Сали, близо до Ростов на Дон, в тесен кръг от роднини. Мъжът умира в център за задържане, където е държан близо месец - по негови думи е бил измъчван и заплашван. В деня след погребението на Березиков правоприлагащите органи претърсват адвоката и правозащитника, които се занимават с делото му - в резултат на това и двамата напускат страната, съобщава Би Би Си.

"Поминете го без алкохол, той не беше пияница", предаде молбата на майката на Березиков правозащитничката Татяна Споришева, която се опитала да му помогне по време на ареста.

Березиков беше разпознаваем в Ростов на Дон: музикантът обикаляше града с велосипед по къси панталони по всяко време на годината. Според приятелите му той не пиел и не пушел, а използвал насаи (тютюнево изделие за непушачи).

Рисувал и продавал картини, правел татуировки и машинки за татуировки, увличал се по рок музика и пътувал по рок фестивали. По-късно Березиков открива ново хоби - експериментална музика с шум (Noise).

В музикалните среди Березиков нарича себе си Анатолий Рик, а музикалния си проект - Ryk-synth. Той не само свири на синтезатори, но и сам ги сглобява и продава. Изказва се и срещу войната и действията на властите. Правозащитници свързват преследването му с това, че е разлепил листовки на украинския проект "Искам да живея", в които призовава руските военни да се предадат.

Преди войната, през 2017 г., той е бил доброволец в щаба на опозиционния политик Алексей Навални (през 2021 г. руските власти признават щаба на Навални и други структури за екстремистки организации и забраняват дейността им в Русия).

Акаунтите му в социалните мрежи не съдържат антивоенни призиви, но пък има много критики към властите. През 2018 г. например той изрази недоволство от продажбата на дървесина на китайци и пенсионната реформа. През 2020 г., по време на пандемията, Березиков публикува своя снимка, на която носи маска с надпис, обиждащ руския президент.

През 2023 г. Березиков умира в специален център за задържане - полицията твърди, че се е самоубил.

Надяваме се повече да не видим

В 8:30 сутринта на 22 юни, ден след погребението на Березиков, Татяна Споришева се събужда от блъскане по входната врата. Зад вратата се представили за служители на ФСБ.

"Удряха толкова силно, че мазилката падаше от стените. Вратата беше леко изкривена, гледах я по-късно. Удряха като с ковашки чук, така че я отворих почти веднага", спомня си тя.

В апартамента влезли около 10 души: някои от тях били в цивилни дрехи, поне четирима носели маски и камуфлажни униформи.

Казали й, че търсят екстремистки материали, които според тях правозащитникът разпространявал в социалните мрежи. Те извършили двучасов обиск, иззели оборудване и няколко часа по-късно освободили самата Споришева. "Надяваме се, че повече няма да ви видим", казал ѝ един от оперативните работници. На 3 юли Споришева заминава за Грузия.

"Не мисля, че мога да се върна. Мисля, че срещу мен беше образувано оперативно дело (органите на държавната сигурност водят такива дела в рамките на оперативно-издирвателните дела - бел. ред.), проверяваха ме на границата почти четири часа", казва правозащитничката.

Адвокатът на Березиков Ирина Гак е посетена от служители на реда на 15 юни. Подробности за това какво се е случвало при нея все още не са известни, няма никакви документи, а самата тя не разговаря с журналисти.

Правозащитният проект "Първа дивизия" предполага, че обискът е извършен по наказателно дело за подбуждане към самоубийство (чл. 110 от Наказателния кодекс), което е образувано след смъртта на Березиков. Максималното наказание по този член е 15 г. затвор. На 26 юни Гак също напуска Русия.

Излязох през вратата на специалния арест на улицата и веднага бях задържан

Случаят на самия Березиков започва на 11 май: шестима служители на сигурността с черни качулки нахлуват в двустайния му апартамент под наем.

Изритали го, преобърнали всичките му вещи, взели оборудването му, а след това го отвели в Шесто РПУ в Ростов на Дон за съставяне на протокол по чл. 19.3 от Кодекса за административните нарушения, пише по-късно той в бележка, която успява да предаде на правозащитници.

След това е арестуван за 10 дни. На 21 май обаче той не излиза на свобода.

"Излязох през вратата на специалния приемен център на улицата и веднага ме задържаха с белезници, качиха ме в полицейски УАЗ и веднага ме закараха в полицейския участък на улица "Будьоновски". След това ме отведоха в Ленинския съд с белезници и придружен от двама картечари", пише Березиков в същата бележка.

Съставен му е протокол и той е върнат в специалния център за задържане за "нарушаване на обществения ред" за 10 дни.

В продължение на две седмици близките на Березиков не знаят къде се намира: телефонът му е конфискуван и не му е позволено да се обажда. Човекът просто изчезнал. От специалния арест той няколко пъти се опитва да предаде бележки. Те стигат до получателите едва в края на втория десетдневен период на задържане.

На 31 май правозащитници отиват да се срещнат с Анатол Березиков в центъра за задържане. Но полицейските служители казат, че той е напуснал. Споришева си спомня, че са видели и подозрителен мъж в цивилни дрехи пред центъра за задържане - тогава тя е помислила, че това е служител на ФСБ.

Този ден Березиков не успява да излезе на свобода - той веднага е задържан за "дребно хулиганство".

Според доклада, с който разполага Би Би Си, Березиков е бил задържан в центъра на града на улица "Семашко" за това, че "използвал нецензурни изрази по адрес на минувачите, размахвал ръце и се хванал за дрехите, предизвикал бой и се държал агресивно".

Мъжът отново бил отведен в Ленинския съд - никой не казал за това на правозащитниците. Но Гак и Споришева решили да проверят за всеки случай дали е отведен там и отишли в съда.

Страхувах се, че ще го изведат и никой няма да го намери

На видеото от съда, заснето от Споришева, Березиков седи спокойно в коридора, а между охранителя и правозащитниците има разправия: Гак моли полицая да спре да оказва натиск върху Березиков и да не го кара да се отказва от адвоката.

Там Гак и Споришева също успяват да разговарят с Березиков - докато чакат изслушването и в присъствието на полицейски служители.

"Той каза на съда, че се страхува, че ще изчезне. Страхуваше се, че ще го отведат някъде и никой няма да го намери. Да, страхуваше се, че няма да оживее", спомня си Споришева.

Березиков показа на жените белезите на гърба си: разказа, че в специалния арест е бил измъчван с електрошокова палка, която е счупила ребрата му.

По думите на мъжа при него дошъл следовател от ФСБ и го заплашил с наказателно дело за държавна измяна. Описанието на мъжа прилича на това на човека, когото правозащитниците виждат в полицейския участък.

Защитата на Березиков разказва на съдията за изтезанията, но съдия Лада Евангеловска не обръща внимание на това и изпраща музиканта в специален център за задържане до 15 юни.

След процеса правозащитниците проследяват полицаите, които отвеждат Березиков някъде. Споришева записва разговора им на видео.

- Къде го водите? - питат Гак и Споришева.

- В специалния център за задържане - отговаря един от полицаите.

- Те са няколко, кой от тях? Между другото, портмонето, къде е портмонето с парите? - казва Споришева.

- Излязох от ареста с портмонето [на 31 май], в полицейския участък [ме върнаха] вече без портмонето - казва Березиков.

- Колко пари е имало в него? - пита Гак.

- 15 350 рубли", отговаря той.

Березиков също така казва на Споришева, че е имал карта "Сбер" с 800 000 рубли в нея. По думите му още на 21 май от полицейския участък са изчезнали ключовете му и чанта с вещи.

Въртележката от измислени административни арести преди задържане в центрове за предварително задържане по наказателни дела е обичайна практика на руските служби за сигурност. След нахлуването в Украйна тя се използва все по-често.

Първоначално тази схема беше използвана за вкарване в затвора на опозиционерите Иля Яшин и Владимир Кара-Мурза (и двамата признати за "чуждестранни агенти" в Русия). И двамата бяха обвинени в неподчинение на полицията. Според полицията Яшин "използвал груб език", а Кара-Мурза "рязко променил траекторията си при вида на полицаите". Съдът осъжда и двамата на 15 дни затвор за подобни "нарушения", но те така и не са освободени от ареста - отведени са в център за предварително задържане по наказателни дела.

По-късно по същия начин зад решетките попадат и по-малко известни лица, замесени в шпионски дела. Случаят на Березиков е сходен с историите на Савелий Фролов и Ления Умерова - и двамата са били задържани няколко пъти, когато са били освободени от ареста и поставени под административен арест. И двамата се оказват замесени в дела за шпионаж.

Адвокатите обясняват използването на подобни административни "заобиколни пътища" с факта, че регионалните следователи на ФСБ се нуждаят от време, за да започнат наказателно дело по "шпионския член", и то трябва да бъде съгласувано с централното управление на ФСБ в Москва. Ето защо те протакат с административни арести, смятат адвокатите от Първа дивизия - общност от адвокати и правозащитници, която помага на обвинените в държавна измяна.

Това не е самоубийство

На 14 юни, ден преди Березиков да бъде освободен от специалния център за задържане, Ирина Гак идва при него, за да състави нотариално пълномощно. Тогава тя разбира, че той е починал, и казва това на Татяна Споришева.

По-късно органите на реда заявяват, че мъжът се е обесил в килията си на 14 юни, около 9:57 ч. Причината за смъртта е "механична асфиксия".

"Дори да приемем, че в резултат на изтезания, заплахи и психологически натиск Анатолий е решил да се самоубие, не мога да разбера как технически се е случило това. В килиите има видеокамери, осветлението е постоянно включено, полицаите наблюдават и подслушват всичко, което се случва в килиите", твърди Споришева.

Адвокатът на Първо отделение Евгений Смирнов също е убеден, че не става дума за самоубийство.

"Когато едно лице е задържано, държавата носи отговорност за него. И те се опитват да не позволят човек да умре, защото това би било събитие с висок обществен интерес, което ще бъде разследвано. Ние сме напълно сигурни, че не е било самоубийство", каза Смирнов.

На въпроса какво ще се случи с правоохранителните органи, които са измъчвали Березиков и са изфабрикували делото срещу него, Смирнов отговаря: "Това са хората, които са го убили: "Нищо".

Търсеният радиотехник

Последните постове на Березиков в социалните мрежи са за концерти в памет на поп Срапа, музикант от Ростов, Едуард Срапионов, известен експериментатор в областта на шумовата музика в тесните кръгове в Ростов. Срапионов умира в навечерието на военното нахлуване на Русия в Украйна.

Березиков е негов ученик през последните 7 г. и продава синтезаторите, които татко Страпионов е направил "от нищото", казват техни познати. Березиков бил обсебен от идеята да запази спомена за своя учител. Дори искал да създаде виртуален музей за него.

След смъртта на Срапионов Березиков, или Рик, започнал сам да прави синтезатори и да ги продава на Avito за много малко пари - от 6 до 12 хиляди рубли.

Неговият приятел Валентин Сохарев, също шумов музикант, разказва, че Рик е бил по-скоро известен като търсен майстор на радиоапарати и се е издържал от това.

Вярно е, че Березиков е бил канен да изнесе концерти в различни руски градове, последно в Москва на фестивала "Шум и ярост". Но заради арестите си той така и не успява да стигне дотам.

"Мисля, че организаторите на фестивала, когато са го поканили да свири, са се интересували повече от това той да дойде и да поправи нещо. Може би той тъкмо е започнал да се превръща в търсен шумов музикант", казва Сохорев.

"Някога всички знаехме, че принадлежността към неофициална и маргинална култура в Русия е повод за неприятности. Такава е цената на контракултурата. Но случаят с Анатолий Рик ни информира, че сега това е допълнителен знак за силите за сигурност - можеш да бъдеш убит и нищо няма да се случи", пише художникът и музикант Иван Напренеко след смъртта на Березиков.

Раздаване на 1000 листовки седмично

Березиков е бил страстен любител не само на музиката, но и на политиката. През 2017 г. той се присъедини към щаба на Алексей Навални, спомня си Вадим Кобзев, бивш активист на щаба в Ростов.

"Участваше в митинги, раздаваше листовки, наблюдаваше избори, глобяваха го за раздаване на листовки. След това, през 2021 г., той участва в януарските митинги в подкрепа на Навални. Бил е пребит, когато е бил арестуван, и е получил административен арест. Така че той е човек с такова минало", казва Кобзеев.

Той казва, че Березиков е бил енергичен човек, разпространявал е много листовки - по хиляда всяка седмица, много повече от останалите активисти. Разпространявал листовки с велосипед, който бил взет от служителите на реда по време на обиските.

Но не всички приятели на Березиков-Рик споделят политическите му възгледи.

"Веднага му казах, че е по-добре да не ми говори по никакви политически въпроси", спомня си музикантът Сохорев. - Видях с очите си щурма на Белия дом и имам абсолютно ясна представа за това каква е политиката в Русия в момента. Затова се опитах да му обясня следното: ако размахваш голия си задник пред гнездо на оси, бъди готов да бъдеш ухапан, и то смъртоносно. Той или беше готов за това, или не го вярваше.