Молдовският в. 'Тимпул' сензационно: Шпионски самолет от Литва е причина за политическата криза в България

Забуленият все още в тайнственост полет на литовския “Пайпър” от Литва през Полша, Словакия, Унгария, Сърбия и Румъния до България е причина за политическата криза в България, довела до оттеглянето на една от коалиционните партии от правителството, до освобождаването на председателя на парламента в София и очаквано падане на правителството на Кирил Петков. Такава сензационна версия изказва в понеделник либералният молдовски вестник “Тимпул”, излизащ на румънски език в Кишинев.

Изданието, което преразказва цялата история с полета на “самолета-беглец”, през цялото време по отношение на “Пайпъра” използва определението “шпионски самолет”, като цитира бившия ректор на Военно-техническата академия в Румъния генерала от резерва Кристиан Барбу. Барбу анализира в ефира на “Антена 3” в Румъния полета на самолета от Литва до България през въздушното пространство на натовски държави, като прокарва идеята за руска шпионска мисия.

Според Барбу полетът е внимателно подготвен и планиран, за да се провери работата на системите за предупреждение и да се получат данни за възможностите на радарите по трасето. Маршрутът е включвал фиксирани точки, които са най-интересни от гледна точка на шпионажа като евентуални компоненти на противоракетния щит в Полша и Румъния. На практика щитът в Девеселу никога не би могъл да бъде активиран от неидентифициран самолет, ако идва откъм Запад, например откъм Сърбия както показа полетът на “Пайпъра” на ниска височина между двете кацания Видин до Буховци.

Като се опира на открити източници от медиите, “Тимпул” анализира, че двумоторният самолет е предизвикал голяма политическа криза в България, макар пряката връзка между полета и българската криза да не е конкретно посочена.

Връзката между двете събития звучи преувеличена и за нея няма конкретни доказателства.

“Дали това е гениален шпионски преврат или тайна акция, предприета от военните за да се тества способността на националните системи за въздушно наблюдение? 12 дни след “алармата” започват разследвания в Словакия, Полша, Унгария, Румъния, Сърбия и България. Вместо отговори има все повече въпроси”, пише молдовското издание и извежда онези въпроси, които най-силно се нуждаят от отговори:

- Възможно ли е аматьорски екипаж да тръгне на хаотично пътешествие из Източна Европа в условията на тревоги, предизвикани от конфликта в Украйна?

- Как екипажът на самолета успя без план на полета да намери налични писти, в изолирани летища, без комуникация със земята?

- Защо никой не успя да реагира за приземяването на самолета и идентифицирането на екипажа при кацанията в Унгария и България?

- Защо Полша и България не вдигнаха военни самолети от земята, за да наблюдават и придружават мистериозния самолет?

Шпионският самолет, който направи две кацания в България, бързо стана обект на политически спорове, пишат авторите на “Тимпул”. Събитието на 8 юни съвпадна с напрежението в управляващата коалиция и го засили. Министърът на отбраната беше изслушан в парламента, който потърси обяснения за липсата на реакция на българските ВВС, които не вдигнаха самолетите за прихващане, както направиха унгарците и румънците. 

В допълнение към развиващата се политическа криза, пише “Тимпул”, в българския парламент беше внесен доклад за състоянието на българската отбрана и армията. Докладът е публичен и отбелязва в частност, че сухопътните войски са изправени пред сериозен недостиг на личен състав, а и резервистите също са недостатъчни. Поради тази причина има големи забавяния в създаването на тежка механизирана бригада според изискванията на НАТО. 

Ракетните системи и радарните станции са в края на жизнения си цикъл и се нуждаят от спешен ремонт. Те работят при остър недостиг на резервни части и консумативи, поради недостатъчно финансиране и зависимост от доставките в Руската федерация. В доклада се подчертава, че зависимостта от Русия при ремонта и поддръжката на съветската техника е въпрос на национална сигурност. 2021 г. беше оценена като "най-критичния период за последните десет години" за ВВС, които направиха едва 7,5% от планираните полети. Станаха 43 инцидента, включително самолетна катастрофа и 5 тежки инцидента. Корабите са имали средно 29 дни в морето, или само 27 процента от изискваните по стандартите на НАТО.

Следете новините ни в GoogleNews