"Кредиторите изискват от Гърция насилствена българизация"

OFFNews Последна промяна на 09 юли 2015 в 12:42 14572 26

Снимка alexismitropoulos.com

Първият заместник-председател на гръция парламент и депутат от СИРИЗА Алексис Митропулос направи мрачно описание на ситуацията в Гърция, като взе за пример България.

В излявление пред телевизия "Мега" той каза, че кризата в южната ни съседка е причинена от исканията на кредиторите, които той определи като "жестоки".

"Ние сме в трагична ситуация... дилемата, която кредиторите, за жалост, са сложили на масата е или насилствена българизация на гръцкото общество, или излизане или прекратяване на отношенията с нас", казва той за телевизията.

Митропулос заяви, че не подкрепя излизането на Гърция от еврозоната, дори и в състояние на фалит.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

13.07 2015 в 11:11

Докато чакате гърците да почнат да гладуват всеки ден в България има по 2-3 самоубийство, по 2 тежки пътни катастрофи с отнети живот, а българските пенсионери продължават да живеят оп линията на мизерия с най-ниските пенсии! По-ниски дори от пенсиите в Македония и Албания!

10.07 2015 в 05:00

Българизация? Глупости, българинът е трудолюбив! Дори мързулките ни са такива ;)

Погледнете, какво става! Гърците скоро се очаква да гладуват, а Спирта и ДирникЪ заработват ли заработват на техен гръб :)))

Абе, пара да пада. Копейка, рубла, все е нещо;)

09.07 2015 в 16:39


Tака наречените кризи на капитализма ''бизнес кризи'' са просто кражба през банки ,инфлация и т.н. ''методи''



Структурирани облигационни емисии – „СОЕ“, на английски CDO. Ценни книжа, които се търгуват на борсата. СОЕ комбинират всякакви заеми в едно: например заеми за купуване на коли, ипотеки върху жилища, заеми по кредитни карти и т.н. Купувайки тези ценни книжа, вие никога не знаете какви заеми са включени в тях и дали длъжниците по тях ще се изплатят на банката. Банката може да ви продаде тези книжа, като по този начин рискът за изплащането на заемите преминава във вашите ръце. Тоест банката ви продава СОЕ и така си връща парите, които е дала като заеми. А ако заемите не бъдат върнати, стойността на вашите СОЕ ще падне и така само вие ще изгубите парите си.
Рейтингови агенции: частни фирми, които оценяват сигурността на ценните книжа. Те ви казват: заемите, включени в СОЕ например, ще бъдат върнати, защото длъжниците са сигурни. Играчите на борсата винаги следят рейтингите, дадени от агенциите, за да знаят дали ценните книжа са рискови. Сигурността на книжата се определя с английски букви – А, B, C. ААА са най-сигурните книжа. Във филма ще видите, че рейтинговите агенции са платени от същите банки, които издават книжата. Затова и до последно те заявяват, че заемите, които банките знаят, че никога няма да бъдат върнати, са всъщност изключително сигурни.
Деривати: ценни книжа, които се търгуват на борсата. Стойността им определя цената на даден продукт на международния пазар.
Суапове: вид застраховка. Тя казва, че ако някакви ценни книжа загубят стойността си на борсата, тя ще ви изплати първоначалната им стойност. Ужасяващото е, че суаповете могат да бъдат закупувани и от хора, които не притежават ценните книжа, по този начин всъщност се превръщат в залагания.

Друго не ви е нужно да знаете, за да разберете икономическите игри, довели света до най-голямата криза в историята.
Филмът е наистина ценен, защото обяснява тези неща много опростено. Нека икономистите спрат да ни говорят, че икономиката била сложна работа. Елементарна е, колкото и да се опитват да ни объркат. Просто се опитват да ни уплашат, за да не се взираме много в техните игрички.

https://www.youtube.com/watch?v=-FRvpsBL6Vs&feature=youtu.be
http://www.amazon.com/Inside-Job-Matt-Damon/dp/B0041KKYBA

09.07 2015 в 16:29

Да продължим да ограмотяваме простаците в този форум. Знам, че ефект няма да има, но поне ще си остана с чувството за изпълнен дълг:

Стиглиц: Ще бъде ли Grexit следващият "Лемън Брадърс"

/Поглед.инфо/ Лидерите на Европейския съюз продължават да играят рискова политика с гръцкото правителство. Гърция е изпълнила далеч повече от половината изисквания на своите кредитори. Но Германия и други гръцки кредитори продължават да настояват за програма, която доказано е провал, а само няколко икономисти някога са мислили, че тя би могла, би трябвало и е редно да бъде приложена.

Клатушкането във фискалната позиция на Гърция от голям първичен дефицит до излишък беше почти безпрецедентно, но настояването страната да постигне първичен излишък от 4,5% от БВП е безотговорно. За съжаление, когато "тройката" - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, за първи път включи това безотговорно желание във финансовата програма за Гърция, властите в страната нямаха друг избор, освен да се съгласят.

Безумието продължи да преследва тази програма. Това е особено ясно сега, предвид спада от 25% на БВП в Гърция от началото на кризата. "Тройката" оцени зле макроикономическите ефекти на програмата, която наложи. Според техните публикувани прогнози, те вярваха, че чрез намаляване на заплатите и приемане на още мерки за строги икономии, гръцкият износ ще се увеличи и икономиката бързо ще се върне към растеж. Те също така смятаха, че първото преструктуриране на дълга ще доведе до устойчивост на дълга.

Прогнозите на тройката бяха погрешни на няколко пъти. И не с малко, а в по-голямата си част. Избирателите в Гърция бяха прави да искат промяна в курса, а тяхното правителство има право да откаже да подпише дълбоко погрешна програма.

Все пак има място за сделка. Гърция ясно изрази желанието си да участва в продължаването на реформите и приветства европейската помощ за прилагането на някои от тях. Доза реализъм от страна на кредиторите на Гърция за това какво е постижимо, какви могат да бъдат макроикономическите последици от различните фискални и структурни реформи, може да послужи за основа на споразумение, което е така важно не само за Гърция, но и за Европа.

Някои в Европа, особено в Германия, изглежда са равнодушни за излизането на Гърция от еврозоната. Пазарът изглежда вече определи цената на тази раздяла. Някои дори предполагат, че би било добре за паричния съюз.

Аз смятам, че подобни становища значително подценяват и настоящите, и бъдещите рискове. Подобна степен на удовлетвореност беше очевидна в САЩ преди колапса на "Лемън Брадърс" през септември 2008 г. Уязвимостта на американските банки беше известна много преди това, поне от банкрута на "Беър Стърнс" през март. И все пак, като се има предвид липсата на прозрачност (отчасти поради слабата регулация), както пазарите, така и политици не оценяват напълно връзките между финансовите институции.

Наистина, финансовата система в света все още усеща вторични трусове от колапса на "Лемън Брадърс". Банките продължават да са непрозрачни и по този начин изложени на риск. Ние все още не знаем пълния размер на връзките между финансовите институции, включително и тези, произтичащи от непрозрачни деривати и суапове за кредитно неизпълнение.

В Европа ние вече може да видим някои от последствията от недостатъчното регулиране и недостатъците в дизайна на самата еврозона. Ние знаем, че структурата на еврозоната насърчава дивергенция, не конвергенция: когато капиталът и талантливите хора напускат засегнатите от кризата икономики, тези страни все по-малко са в състояние да изплащат задълженията по дълга си. Когато пазарите проумеят, че порочната низходяща спирала е вградена в еврото, последствията за следващата криза ще бъдат по-дълбоки. А следващата криза е неизбежна – тя е в самата природа на капитализма.

Трикът с увереността на президента на ЕЦБ Марио Драги, че паричните власти "ще направят каквото е необходимо", за да запазят еврото, работеше досега. Но мисълта, че еврото не е спойката между неговите членове ще направи този трик по-малко работещ следващия път. Доходността на облигациите може би ще бъде разклатена и никакви уверения на европейските лидери няма да бъдат достатъчни, защото светът вече ще знае, че те "няма да направят каквото е необходимо". Както показва примерът с Гърция, те ще направят само това, което политиците поискат.

Най-важната последица, страхувам се, е отслабването на европейската солидарност. Еврото трябваше да я укрепи. Вместо това, то имаше обратен ефект.

Това не е в интерес на Европа или на света - да има страна в периферията на Европа, отчуждена от своите съседи, особено сега, когато геополитическата нестабилност вече е толкова очевидна. Съседният Близък изток е в криза, Западът се опитва да води нова агресивна политика срещу Русия. Китай, вече е най-големият световен източник на спестявания, най-голямата страна за търговия, както и най-голямата икономика като цяло (по отношение на паритета на покупателната способност), е изправен пред Запада с нови икономически и стратегически реалности. Сега не е време за европейско разединение.

Когато са създавали еврото, европейските лидери са се приели за визионери. Те са си мислили, че отиват отвъд краткосрочните нужди, които обикновено вълнуват политическите лидери. За съжаление, тяхното разбиране за икономиката е било по-малко от амбициите им, а политиката не е позволила създаването на институционалната рамка, която можеше да позволи на еврото да работи по предназначение. Въпреки че единната валута е трябвало да донесе безпрецедентен просперитет, е трудно да се открие значителен положителен ефект за еврозоната като цяло в периода преди кризата. В периода след нея нежеланите реакции са огромни.

Бъдещето на Европа и еврото вече зависи от това дали политическите лидери на еврозоната могат да постигнат поне малко икономическо разбирателство с поглед в бъдещето и загриженост за европейската солидарност. Вероятно в следващите няколко седмици ще започнем да търсим отговор на този екзистенциален въпрос. /БГНЕС

---------------

Професор Джоузеф Стиглиц, американски икономист и носител на Нобеловата награда. Преподава в Колумбийския университет. Анализът му е публикуван във вестник "Хъфингтън пост".

Вашингтон / САЩ

Прочети цялата статия тук: Стиглиц: Ще бъде ли Grexit следващият "Лемън Брадърс" - Поглед Инфо

09.07 2015 в 16:21

'
ко ши прай ципръц

„Газпром“ разтрогва договора с италианската компания „Сайпем“ за строителството на първата връзка на морския газопровод „Турски поток“ ---“ http://goo.gl/2DFPY1

от къде пари ?

за потоци ли ?

за Крим ли ?

за ракети ли ?

за самолети ли ?

за кое по напред ?

чеша си путлер репата и измисля ...

09.07 2015 в 15:50

А това за стадиона може да го каже само някой дълбоко комплексиран цайсат дебелак, скрит зад компа на баба си в мазето. Смешник.

09.07 2015 в 15:49

Ми той вашият вожд оня ден мрънка на Путин, трихуев.
С какво точно се гордееш, че не става ясно?

Борисов пред ТАСС: Путин имаше основания да се изкаже остро за България
http://www.mediapool.bg/borisov-pred-tass-putin-imashe-osnovaniya-da-se-izkazhe-ostro-za-bulgaria-news236431.html

09.07 2015 в 15:43

Както много пъти сме заявявали, гърците като цяло са не особено интелигентни (меко казано), силно податливи на корупция и с изявена нагласа към мошеничестване. Т.е. много приличащи на населението което в момента е останало в България.
Като се има предвид факта че те нямат развита икономика и че вече никой няма намерение да им дава заеми, мисля че трябва да се радват ако се "българизират". Защото може и по-лошо да им се случи...

09.07 2015 в 15:34

Georgiev ами не виждам нищо ненормално в тези числа - очевидно можещите, кадърни хора изкарват хубави пари. А за да станеш "милионер" както ти се изказваш, с 10 бона на година, трябва бая бая години да събереш първия милион, глупако червен.

И съвсем случайно твоите числа се припокриват с една друга статистика, които дори най-червените и гнойни аналитици изкараха - че образованите, реализираните, младите и работещи хора гласуваха за Герб, а гнойни изгнили в мозъка и гъза подчовешки дегенерати гласуват в червено.

Ще кажеш, съвпадение било... ама много съвпадения ви станаха ;) Гледай с червените съвпадения да не ви наредим на стадиона някой ден, и да отървем България от тази ръждясала котва...

09.07 2015 в 14:50

Георгиев, на това му се вика свободен пазар, умните и работливи хора се издигат, докато мързеливите си тънат в мизерия.