Иран избира нов президент

Започнаха президентските избори в Иран след смъртта на Ебрахим Раиси в катастрофа с хеликоптер, съобщи Ройтерс.

Кандидатите на вота са четирима. Те са селектирани от строго контролирана група, в която са само лоялни на върховния религиозен лидер. Изборите в Иран се провеждат в момент на нарастващо обществено разочарование, пише агенцията.

Но на фронта се повява канидат-реформатор, бивш кардиохирург и министър на здравеопазването, Масуд Песешкиян, който се съпротивлява срещу действията на иранската нравствена полиция, налагаща строги правила за облеклото на жените. Той също така обещава да се опита да подобри отношенията със Запада и да възобнови преговорите за ядрената програма с надеждата да сложи край на санкциите, които осакатиха иранската икономика.

Песешкиян беше публично подкрепен от двама бивши президенти-реформатори - Хасан Рухани и Мохамед Хатами, както и от бившия външен министър Мохамед Джавад Зариф.
Предизборните му митинги привличат все повече хора в навечерието на изборния ден. В четвъртък двама кандидати отпаднаха от надпреварата в очевиден опит на духовниците да избегнат разделянето на консервативния вот, пише Би Би Си. 

Изборите съвпадат и с нарастващото регионално напрежение, породено от войната между Израел и иранските съюзници "Хамас" в Газа и "Хизбула" в Ливан, както и от засиления натиск на Запада върху Иран заради ускоряващата се ядрена програма.

Макар че вероятността изборите да доведат до съществена промяна в политиката на Ислямската република е малка, резултатите от тях могат да повлияят на наследяването на аятолах Али Хаменей, който вече е 85-годишен и е върховен лидер на Иран от 1989 г.

Хаменей отправя призив за висока избирателна активност, за да се компенсира кризата с легитимността, подхранвана от общественото недоволство от икономическите трудности и ограничаването на политическата и социалната свобода.

През последните четири години избирателната активност е спаднала, тъй като предимно младото население недоволства от политическите и социалните ограничения.

Критиците на клерикалното управление в Иран твърдят, че ниската и намаляваща избирателна активност на последните избори показва, че легитимността на системата е намаляла. Само 48% от избирателите участваха в изборите през 2021 г., които са довели Раиси на власт, а на парламентарните избори преди три месеца избирателната активност е достигнала рекордно ниско ниво от 41%.

Очакванията към следващият президент да внесе съществена промяна в политиката по отношение на ядрената програма на Иран или подкрепата за милиционерските групировки в Близкия изток не са толкова високи, тъй като Хаменей има пълното право на глас по най-важните държавни въпроси.

Въпреки това президентът ръководи правителството ежедневно и може да влияе върху тона на външната и вътрешната политика на Иран.

Следете новините ни в GoogleNews