Чечения събира доброволци за фронта от цяла Русия. Бойците на Кадиров вървят след тях и... снимат

В края на февруари, когато започва инвазията в Украйна, той се опитва да се запише доброволец чрез Министерството на отбраната - но войната тъкмо е започнала, все още не се знае какво да се прави с такива хора, не се предлагат краткосрочни договори. Но той открива, че Чечения изпраща доброволци в Украйна.

Доброволците са записани в кметството на Грозни. Офицерите не се интересуват от боен опит (такъв липсва) или физическа подготовка. По някаква причина го питат само дали родителите му знаят, че е решил да замине за Украйна. Той лъже, че знаят.

Обучението продължило ден и половина - показали му как се стреля с картечница. След това той и още около 200 доброволци са отведени в Луганск. Там им дават оръжия, каски и бронежилетки няма.

Той не е подписал никакви документи преди пътуването. Вече в Украйна получава договора си с Министерството на отбраната по... WhatsApp. В него се посочва, че е бил регистриран във военната служба в Грозни и на 14 февруари, преди войната, е подал заявление за постъпване на служба по договор. Твърди се, че на 7 март е преминал успешно селекционната комисия и през април е зачислен като войник на договор във военно поделение в Ростовска област.

Така той става един от хилядите доброволци, които влизат в Украйна през Чечения.

Репортерите на руския разследващ сайт "Важни истории" разговарят с 15 такива доброволци. Някои от тях сега са в Украйна, други вече са се върнали в Русия, след като договорите им са изтекли.

Доброволци

През май Службата за военно разузнаване на Украйна публикува списък с имената на хора, които са дошли да се бият в страната от Чеченската република. В него са почти 2500 души, всички обозначени като "доброволци". Украинското министерство на отбраната ги нарича "кадировци".

Но половината от хората в списъка всъщност не са от Чечения, а от други региони на Русия. В началото на войната Чечения е единственото място, където всеки може да се запише като доброволец за войната в Украйна. По онова време, в самото начало на пълномащабното нахлуване, все още не е възможно да се подпише краткосрочен договор с руското министерство на отбраната - за три до шест месеца - и регионалните власти все още не са започнали да набират доброволчески батальони.

"През март отидох в службата за военна регистрация и записване и казах: Искам да отида доброволец в Украйна. Казаха ми: "Изчакай, докато съберем 20 души, и ще те изпратим в учебния център, а след това може би в Украйна, а може би просто във военна част". Но аз нямах търпение да стигна до фронта. Видях съобщение от Кадиров канала му в Телеграм, че набират хора, че плащат 300 000 веднага - не повярвах!", казва един от доброволците.

Друг войник също първоначално се опитва да се запише чрез Министерството на отбраната. Мотивът: "Не бях безразличен" към съдбата на Донбас. "После разбрах, че това е невъзможно. Започнах да търся изход. Никой не вярваше на Чечения - говореше се, че сега ще отидем там, а после за 15 г. ще се озовем в някоя фабрика за тухли. Но ни казаха: Елате, ще ви платим билетите, ще ви обучим, ще ви изпратим, всичко е ясно. Е, аз не повярвах, но нямахме други възможности".

"Не искам да се забърквам със службата на педерастите", казва друг доброволец, обяснявайки защо е решил да се запише в Грозни.

Друг се опитва да си намери работа като войник по договор в Министерството на отбраната, но не успява да премине медицинския преглед при психиатър. А в Чечения такива проблеми няма. И е взет.

Кого вземат

"Идваш в Грозни, в кабинета на кмета. Казваш: "Аз съм доброволец", и това е всичко. Отвеждат те в руския университет за специални сили (в Гудермес). Обучението продължава седем дни: стрелба, тактика, първа помощ. А след това отиваш на специална операция, в зона на военни действия", казва Александър Воложанин.

Почти не се чува - по това време в Грозни мюезинът призовава за вечерна молитва. Самият Воложанин е участвал в боевете. Сега той е вербовчик: редовно в канала си "Свят без фашизъм" призовава хората да се присъединят към чеченските части, които се бият в Украйна: "Патриот ли си? Искате ли да помогнете на родината си? Можете да помогнете на страната си. Готови ли сте? Елате!"

Руският университет на специалните сили в Гудермес (РУС) не е университет, а "клуб по стрелба", основан с участието на бившия зам.-ръководител на чеченската Росгвардия Даниил Мартинов, бивш служител на "Алфа" и помощник на Кадиров. Преди това в РУС се преподават различни бойни умения за пари, но когато войната започна, той се превръща в удобно място за обучение на новобранци за войната с Украйна. Те стигат дотам чрез кметството в Грозни, където е създаден "мобилизационен пункт".

"Посрещнаха ни, платиха ни билетите, провериха ни паспорта и това е всичко", описва процедурата по набиране на персонал един от интервюираните. Вярно е, че на всички доброволци се плащат билетите до чеченската столица (при условие че бъдат приети на служба).

"Всички са приети", спомня си друг от мъжете. Дори училищното образование не е задължително за прием в "университета" - става ясно от телефонен разговор в обява за доброволци. Младостта не е пречка - в списъка, публикуван от украинците, е включен например войник, който е бил само на 18 г., когато е бил изпратен в Украйна. Съдебното минало също не е пречка.

"Тестовете се провеждаха само ако някой не е във форма или е в напреднала възраст. Пробягайте разстояние от един километър. Веднага, преди "Газелата", която ги докара от кметството, да си тръгне, за да ги върне обратно, ако има нещо", спомня си един от доброволците.

Парите

"От джоба на Рамзан Ахматич ни бяха дадени 300 000 (рубли - бел. ред.). Останалата част е от Министерството на отбраната", казва един от доброволците. Той заминава да се бие през април - тогава на доброволците се плащали по 300 000 рубли, преди да отидат на фронта. Сега еднократната сума е намалена на 50 000. Те се изплащат в брой в деня на отпътуването.

Останалата част от парите на доброволците изглежда са плащани от Министерството на отбраната (сумите, посочени в обявата за набиране на доброволци, са същите като тези, предлагани от министерството): около 50 рубли на ден за пътни разходи, плюс 8000 рубли дневно за участие в бойни действия, плюс двойна заплата - около 50 000 рубли на месец. Плащане с картата Mir.

"Плащат 300 000 наведнъж - изпратих ги на жена ми. В общи линии не очаквахме нищо друго. Но се оказа, че и на нас ни плащат от Министерството на отбраната и получаваме бойно възнаграждение, а то е много голямо", хвали се един от мъжете.

Липсата на каквито и да било изисквания по отношение на наемниците, съчетана с 300 000 рубли, преди да бъдат изпратени на война, и фактът, че им се плаща за билетите, означава, че на фронта от Чечения се изпращат до 200 души седмично - цифрата, която Кадиров цитира.

Как се обучават

Обучението на доброволците в РУС трае една седмица и включва пожарна и тактическа подготовка, както и "уникална медицинска програма, която свежда до минимум жертвите сред личния състав", заявява Кадиров.

Доброволците твърдят, че това не е така. Един от събеседниците, който няма никакъв боен опит, отива на фронта след еднодневно обучение. "Седяхме там три дни и си тръгнахме", спомня си друг. "Там не е имало обучение. Четири дни глупости. Изстреляхме по 12 патрона и си тръгнахме", разказва трети. Друг отишъл на фронта в същия ден - имал опит, служил в Росгвардия.

С кого е сключен договорът

В обявите за набиране на хора се посочва, че всички доброволци са наети от Министерството на отбраната. "Това е Министерството на отбраната", казва Александър Воложанин, "само че с добри боеприпаси, професионално обучение и други бонуси от Кадиров".

Първоначално, през пролетта, на доброволците не са били обещавани никакви договори - обещавали са им 300 000 в брой и е трябвало само да се бият. Но след това започват да се сключват договори с Министерството на отбраната и други агенции за сигурност. Често без знанието на изпълнителите.

Един от доброволците разказа: "Разбрах, че съм сключил договор и съм зачислен към отделение, когато вече бях в болницата. Друг е разпределен в 141-и полк от специалните сили, наречен "Север" (Чеченската червена гвардия): "Те сключиха договора без мое участие, аз самият не съм подписвал нищо. "Лекувах се вкъщи от усложненията на шока от снаряда. И тогава се оказа, че съм назначен в подразделение в Шали (Шали е град в Чечения) и трябваше да отида там, защото иначе щяха да ме обявят за дезертьор. Интересно е, нали? Заминах като доброволец, но в крайна сметка се оказах военнослужещ на договор", спомня си трети мъж.

Всички интервюирани разказват, че са били разпределени в различни части: "Бяхме разпръснати - някой във Волгоград, в Самара, в Омск. Озовах се в Крим, а дори не съм виждал тази част".

Кой е командирът

"Прехвърлиха ни там, в Луганска област, по-близо до Попасна. Някои момчета - в автобуси, други в бронирани коли - се движеха... Пристигна Мартинов, а с него и двама служители на "Алфа". Разказаха ни за ситуацията на фронта, как действаме, на кого се подчиняваме, какво можем да правим и какво не можем", спомня си един от събеседниците.

Доброволците формират отделни батальони. "Веднага знаехме, че ще бъдем разпределени във военни части, но че ще действаме отделно от Министерството на отбраната, без да се присъединяваме към редиците на тези части, това също го знаехме", казва доброволец от батальона "Киборг". - Имахме отделен доброволчески батальон със собствено ръководство. Ами като ЧВК." "По някакъв начин се оказва, че това е ЧВК, само че с договор от Министерството на отбраната", потвърждава друг. "Комбат? Разбира се, чеченец", казва трети. "Командирът ни беше от Грозни, също доброволец", спомня си друг. - Той има опит, ловил е партизани в планините по време на втората чеченска война.

Известно е, че под командването на Кадиров в Чечения са както военните, така и руската служба за охрана. Същото важи и за доброволческите батальони. Събеседникът обяснява, че макар да е бил член на специалната група, не е бил подчинен на нейното командване: "Те нямаха право да ни дават никакви инструкции, ние вървяхме отделно и докладвахме само на собствените си ръководители.

Някои доброволци се оказват във "Вагнер". Един от войниците разказва, че е бил регистриран в чеченската Росгвардия, но той и останалите от наборната му група са били изпратени да се бият за "Вагнер": "Всъщност бяхме разпределени в техните части. "Това се случи, когато започнаха да ни привличат (на фронтовата линия). Имаше училище, в което полицаите почиваха, миеха се и се бръснеха. Там бяхме разделени, половината от моето подразделение остана с ЧВК." Командир на доброволците е Алексей Нагин, по прякор Терек, вагнеровец с опит във войната в Сирия и Либия. Кой е издал такава заповед не знае: "Нашият командир беше много притеснен, когато ни отведоха.

Друг събеседник от "Важные истории" разказва, че членовете на неговия батальон понякога се сражавали с ЧВК - когато имало нужда от подкрепа, вагнеровците се обръщали към командването с молба за доброволци.

Пушечно месо

Интервюираните доброволци са разпределени в различни райони - Мариуполска, Запорожка и Луганска област. Жертвите са много.

"В Камишеваха загубихме трийсет души за осем дни", казва един от "възпитаниците" на РУС. От 200-те мъже, с които напуснал Гудермес, се върнали седем. Друг разказва, че в началото на април от полка, в който е бил разпределен в Запорожие, са останали само 76 души. Самият той, когато се сражава в Мариупол в състава на доброволчески батальон, попада под обстрела на собствените си хора: "Там имахме двама-трима мъже с боен опит, останалите бяха от другаде... Те са уплашени, нищо не разбират - ляво, дясно, фронт. Те не разбират какво се случва. Те виждат мръсен мъж в камуфлаж на 100 метра и започват да стрелят. Украинците обстрелват, а нашите още повече".

Всички проклинат "кадировците". "Не съм виждал чеченци на фронтовата линия. Ние бяхме там, доброволците", казва доброволец, който е бил в Северодонецк, Попасна и Лисичанск. "Завряха ни в задника", разказва доброволец, който е щурмувал Лисичанск и Камишеваха. - Самите чеченци не се бият за нищо. Те излизат след нас и снимат видеоклипове." "Всяко съобщение гласи: "Ахмат е сила, знаеш ли, Дон" - подиграва се трети. Той казва, че основните нападения са извършени от доброволци: "И после онези от ОМОН дойдоха да правят снимки - ето, те ги направиха". "Видях много чеченци на третата линия, прясно облечени... Разхождат се и купуват трофеи от бойците. Седя си аз, намушкан, а те ми казват: имаш ли трофеи? Аз казах - отпред има трофеи", спомня си друг доброволец.

После какво

Неясният статут на доброволците им пречи да получат полагащите им се обезщетения и дори медицинско лечение (което, между другото, не е лесно и в мирно време).

Един от доброволците е получил две рани, но казва, че така и не е успял да получи заплащане за тях от Министерството на отбраната: "Все още от главата ми стърчат два шрапнела". Той казва, че в Луганск му е направена компютърна томография на главата, която е показала наличието на "чужди тела". "Това, което успяха да отстранят, го отстраниха. Качиха ме на хеликоптер и ме изпратиха в Ростов. Когато пристигнах там, повториха компютърната томография и ми казаха, че няма нищо, и ме изпратиха в друг центъра. Казаха ми, че в главата ми има дупка и че съм я отворил. Според него, след като "вдигнал шум", бил "изгонен".

Друг мъж разказва, че негов приятел отишъл на фронта чрез кметството на Грозни и РУС: "Обещаха на семейството 7 млн. за смъртта му, но накрая платиха само 70 000 за погребението, и то от регионалните власти. Те заявиха, че доброволците нямат право на нищо.

Друг си спомня, че е дарил пари за погребението на свой боен другар: "Вдовицата все още не може да измъкне нищо. Въпреки че си тръгна с Ахмат. И ние викахме "Ахмат е сила!" Вече дори не искам да викам".

Следете новините ни в GoogleNews