Вижте защо МОН скри резултатите на частните училища (класация от изпитите след VII клас)

Последна промяна на 16 юни 2013 в 14:02 41790 73

Министърът на образованието проф. Анелия Клисарова на пресконференцията за резултатите от изпитите след VII и XII клас. До нея е Неда Кристанова, директор на ЦКОКО. Снимка: БГНЕС
Министърът на образованието проф. Анелия Клисарова на пресконференцията за резултатите от изпитите след VII и XII клас. До нея е Неда Кристанова, директор на ЦКОКО. Снимка: БГНЕС

 

Преди по-малко от седмица на пресконференция образователното министерство обяви обобщените резултати от националните изпити след VII. Тогава сред многото слайдове от презентацията на експертите липсваше един много важен - за резултатите поотделно в частните, държавните и общинските училища. Репортерът на OFFNews попитах защо и какъв е успехът в частните училища. 

Интересът ни бе провокиран от думи на министърката на образованието Анелия Клисарова, която още в първите дни от встъпването си в длъжност постави под въпрос качеството на образованието в частните училища, защото там, по думите й, контролът бил занижен.

Отговор не получихме. Експертката Евгения Костадинова отклони въпроса на репортера на OFFNews с думите, че частните училища били....различни по вид (профилирани, професионални, и т.н.) - нещо, което прекрасно знаем и всъщност съвсем не питаме. 

Решихме да изчакаме: щом министерството публикува класацията по училища на база резултатите, ще стане ясно наистина ли има проблем и ако да, той в частните училища ли е.

МОН обаче реши тази година да не публикува класацията. Тя бе изпратена от анонимен подател до журналиста Йорданка Бонева-Благоева, която я публикува списъка в блога си Danybon. Официално потвърждение от МОН, че това са истинските резултати няма (очакваме го в понеделник), но вътрешното ни убеждение е, че именно това е тазгодишната класация. От нея ни става ясно и защо МОН скри успеха на частните училища: от първите 10 училища по резултат в София 8 са частни, само едно е общинско (СМГ, на второ място по резултат в общата класация) и едно е към Министерството на културата (Италианският лицей в Горна баня). В Топ 20 13 от училищата са частни, 7 са държавни или общински.

Второто общинско училище (след СМГ) в класацията е на 12-а позиция (38 основно училище "Васил Априлов"), а третото общинско е 14-о в общото подреждане (107 ОУ, което е филиал на НПМГ).

В последните 40-45 училища с най-слаб успех няма нито едно частно. От общо 195-те софийски училища последното частно в класацията е "Орфей" (149-о място), в което само двама ученици са се явили на изпитите след 7-и клас и статистиката е на база техните резултати.

 

Ето пълния списък:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 1213

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

10.06 2014 в 19:38

Не знам какво е нивото на частните училища в София, но за Варна със сигурност мога да твърдя, че нивото е изключително ниско. Моята дъщеря беше приета в МГ Варна от 5 клас. Резултатите на 2-та класа от НВО (във Варна има 2 паралелки в МГ от 5 клас) са над 5,60 по БЕЛ и над 5,80 по МАТ (цитирам по памет). Няма сила на света, която да ме накара да запиша детето си в частно училище тук, за да направят детето ми идиотче, че и да си плащам за това удоволствие. Може в София и да има добри частни, въпреки че детето на моя близка учеше в едно подобно и изобщо не беше доволна. В крайна сметка премести детето си в държавно училище. Моето мнение е, че частното образование в България едвам прохожда и ще му трябва доста време, за да достигне частното. Преимуществото му е, че децата учат в по-приятна обстановка. Във връзка с някои коментари, които прочетох, че по-малкият брой деца, учещи в частни училища, се отразявал по-благоприятно върху формирането на средния резултат на училището - моля преговорете си какво е това процент, преди да се излагате с глупави коментари :) И другата ми забележка е, че училищата трябва да се сравняват само на база на оценките от НВО по БЕЛ и МАТ - едва ли някой се съмнява, какво преписване пада по останалите предмети, когато квесторите са от същото училище като децата.

02.07 2013 в 11:16

Защо никой, не говори за "държавното" частно образование? Има ли дете, на което родителите мислят за бъдещето му, да не са го водили на частни уроци, за да успее да влезе в добро у-ще или университет.

25.06 2013 в 17:39

Извинявайте, но един въпрос: Какви са родителите на съучениците Ви от частното училище?

Просто реализацията на човек зависи от подготовката и от "гърбът".

Ако човек не е пълен некадърник спокойно се справя с много широк кръг управленчески задачи. Просто достигането за 10 години след завършването на училище (това някак значи 5 години след завършването на университета) на високи постове показва здрав "гръб", да не кажа "яка ракета носител". Имал съм такива началници - от студентската скамейка, с лъскавата диплома направо я член на УС, я на директорския борд. Такива "лидери" са, че не ми се говори. Интелект под средния, добър чужд език, много добри обноски с висшестоящите и "хортуват гладко" с равните си. С "низшите" се държат високомерно и назидателно. Не ходят в чужбина, защото тук са им осигурени местата, а там ще трябва да се доказват срещу местните за там връзкарчета.

Та хвалбите за частните училища - друг път. Както и колко безпристрастно е външното им оценяване.

25.06 2013 в 16:46

Няма как да се откажа от комунизма като аз не съм го започвал. Просто казвам, че да има логика да вървят парите с ученика (както е в доста други държави) или държавата да не ни взима данъци за това като не искаме да се възползваме, но все пак тук е България и вървенето на парите с ученика ни гарантира, че в един момент ще има прехвърляне на ученици фиктивно към частните училища и пак ще става ни лук ял ни лук мирисал. А за невзимането на данъци – то и аз няма да доживея пенсия и не искам да плащам за това обаче нямам избор. Образователната система е достатъчно зле и в момента и няма пари за училищата (знам каква е борбата за ученици), а като ги резнат още малко за да отделят финанси към частните училища ще е още по зле. Както казах предпочитам да има по качествено държавно образования от което да се възползват всички, отколкото дайте частното пък държавното каквото ще да става. Може би ще подкрепя това даване на пари ако видя частна професионална гимназия (техникум ), а не само такива който са езикови, банкерсво, туризъм и тн. Защото така гарантиране ще доубием малкото останали техникуми, а също и училищата в малките населени места в България и после ще се чудим защо сме бедни, глупави и няма пари.

Какъв човек излиза от училище зависи от родителите, а не от училището.
Не подкрепям тезата всичко що е частно е най-хубавото. Има си неща който трябва да са си държавни, защото така нареченото частно има един единствен смисъл – печеленето на пари, а това не е съвместимо с някой дейностти.

24.06 2013 в 07:30

Последно - не е лошо платените журналя да направя една класация само по предметите с външно оценяване, за да е ясно какво е образованието в държавните и частните училища. Като платените журналя го направят да отговорят и на въпроса за какво плащат абдалите в частните училища. Очевидно, за да могат олигарсите в частните училища да ги заблуждават, че дават добро образование на децата им като при сравнението между СМГ и "УВЕКИНД"

24.06 2013 в 07:23

Относно манипулацията, на която е подложено обществото от страна на определени, очевидно платени журналисти, неотчитащи ОЧЕВАДНИ неща. Да разгледаме частното училище "Увекинд" в сравнение със СМГ. По всички предмети в класацията училището показва много по-добри резултати от СМГ с изключение, разбира се, на тези с външно оценяване. БЕЛ в частното училище 46.65, СМГ 59.99. Математика частното училище 40.35, СМГ 63.06. Кого заблуждаваме като правим подобни класации и защо си позволяваме да внушаваме неверни тези със заглавия като "Защо МО скри резултатите?". Горната "журналистка" вместо да задава подобни въпроси е редно да зададе друг въпрос: "Как и защо мамят частните училища?"

24.06 2013 в 06:54

1. Абсолютно некоректна класация, защото е формирана на базата и на външно, и на вътрешно оценяване. Класация може да има само там, където има еднакви критерии, което важи единствено за външното оценяване, за математика и БЕЛ, с които в крайна сметка децата кандидатстват в ЕГ.
2. По критерии математика и БЕЛ убедително на първо място е държавно училище - СМГ.
3. Като се правят подобни класации не е лошо да се обръща внимание и на това колко са децата в държавните училища и колко в частните. В СМГ са 128 деца, това колко частни училище покрива? В италианския лицей са 80 деца, това колко частни училища покрива?
4. При резултатите следва да се обръща внимание и на още един момент. В процеса на подготовката за кандидатстване за ЕГ не може да се разчита единствено на наученото в клас. ДЕЦАТА ГОДИНА ИЛИ ДВЕ ХОДЯТ НА ЧАСТНИ УРОЦИ, т.е. родителите, които нямат подобна финансова възможност няма как да дадат подобен, често решаващ шанс на децата си. Естествено родителите, които имат възможност да плащат таксата в частни училища, ще имат възможност да плащат и за извънкласно обучение. В ДЪРЖАВНИТЕ УЧИЛИЩА ЗНАЧИТЕЛНА ЧАСТ ОТ РОДИТЕЛИТЕ НЯМАТ ПОДОБНА ВЪЗМОЖНОСТ и това сваля общия бал на тези училища при предметите с външно оценяване.
5. Плащаме здравни осигуровки и за това имаме Здравна каса, финансираща здравеопазването на здравноосигурените. Не знам да плащаме данък за образование, така че и родителите, записващи децата си в частни училища, да претендират държавата да плаща за децата им и да прави по-богати олигарсите в частното образование. Същите като искат по-добро образование да подготвят децата си за СМГ. ТАМ Е НАЙ-ДОБРОТО ОБРАЗОВАНИЕ, което по новия закон за образованието ГЕРБ се опитва да ликвидира. Защо е ясно?

23.06 2013 в 18:46

07 Юни 2013, Петък

За трескавото формиране на нови т. нар. "толерантни ценности" в Западна Европа разказва правозащитничката Ирина Бергсет.

ВЪПРОС: Ирина, разкажете как попаднахте в Норвегия и какво впечатление ви направи тази страна?

ОТГОВОР: През 2005 г. в Москва се омъжих за гражданин на Норвегия. Тогава синът ми беше на 7 години. Отидохме да живеем там.

Норвегия става независима през 1905 г. Може да се каже, че тази страна едва сега се формира, но всъщност става точно обратното - норвежкото общество морално деградира.

Обаче тогава все още не знаех това - а бях чувала само, че стандартът на живот в Норвегия бил най-висок в света.

Предложиха ми да работя като учителка в селско училище от нов тип - по прогресивен датски образец, наречено "Ридерсанд", т. е. "школа за рицари". В сравнение с нормалната образователна система норвежките училищни програми са като за умствено изостанали. Началното училище е от 1-ви до 7-ми клас. Задачата на държавната учебна програма за това време, до 13-годишна възраст, е децата да научат азбуката и да знаят да смятат, за да разбират ценоразписите в магазините. В клас не се чете на глас, защото това било "срамно". Домашното за една седмица са 5 или 8 думи на английски, в зависимост от това, колко иска детето.

Норвежкото училище е пример за пълна деградация на образованието.

Литература - няма.

История - няма.

Физика - няма.

Химия - няма.

Естествознание - няма.

Има природознание, наричат го "обзор". Децата изучават околния свят само в общи черти. Знаят, че е имало Втора световна война. Всичко останало се смята за насилие над детето и неговата психика.

Най-богатата страна в света не храни децата в детските градини и в училищата. Дават им някакъв буламач, наречен "доматена супа", от тези сухите в пакети, веднъж седмично. Не ме гледайте учудено, да, точно така: и в държавните, и в частните детски градини - храна веднъж седмично.

Моят по-голям син в Русия учеше в обикновено училище. Затова в Норвегия го смятаха за вундеркинд. До 7 клас в норвежкото училище той не учеше нищо - просто нямаше нужда. Там в училищата висят плакати: "Ако родителите ти те карат да си учиш уроците - позвъни ни! Ние ще ти помогнем да се освободиш от такива родители!"

Единственият начин да се тренира паметта на сина ми беше пианото. Предупреждавах го: "Само да не си гъкнал някъде, че майка ти е толкова взискателна..."

Нещастието ни връхлетя на 6-та година след моето пристигане в Норвегия. Тогава не знаех нищо за тяхната система "Барневарн". Живеех си със собствените грижи: работата, домът, семейството... Слабо се интересувах от държавното устройство на страната, в която се бях преселила. Да, чувах, че някъде някому отнемат децата, но нали аз бях нормална майка?

ВЪПРОС: Какво стана с вас и децата след като се разведохте?

ОТГОВОР: Разведох се след 3 години семеен живот. Беше конфликт на култури. Вярно е, че всеки селски дом там има нормална тоалетна и баня - но норвежците по навик ходят да пикаят зад къщата...

Живях сама с децата 3 години. Взех банков кредит, купих жилище, устроих си нормален живот, никога не съм получавала социална помощ: работех, отделях достатъчно време на децата си. Понеже бившият ми мъж, норвежецът, обиждаше сина ми от първия брак, поставих условие да не се виждат. С малкия син обаче трябваше да се среща, такъв е законът.

Стараех се детето да не нощува при баща си - опасявах се да не го бие. Но от детската градина и общинските структури ме принуждаваха да давам детето. Отначало то оставаше при баща си по 2 часа в събота или неделя, но последния път прекара там почти седмица - имало температура, когато го отвел в 30-градусов студ при роднини в Тронхайм.

На 7 март 2011 г. отидох в полицията на селището Бьоркеланген, защото детето ми разказа, че лелички и чичковци, роднини на баща му, му правели болно в устата и дупето. Разказа ми неща, в които отначало не можех да повярвам.

Въпросът е, че в Норвегия има такава народна традиция: роднините на малки деца, момченца и момиченца, да правят секс с тях, а после да ги "пускат" на съседите. Отначало не можех да повярвам на тези умопобъркващи неща. Написах заявление в полицията. На 8 март ни повикаха в службата за защита на децата "Барневарн". Разпитът продължи 6 часа. Бяхме само аз и двете ми деца.

Тяхната система за закрила на децата служи само да демонстрира, че уж се бори с тези педофилски кръвосмешения. Но после ми стана ясно, че задачата на центровете "Барневарн", каквито има във всяко село, е само да открият кое дете се оплаква - а после да го изолират от родителите му, като по този начин го накажат.

От вестниците узнах случай, когато 8-годишно момиченце е било осъдено да плаща съдебните разходи и компенсация на изнасилвача си, задето бил задържан в ареста. Всъщност, в Норвегия на педофилията не се гледа като на престъпление.

На 8 март 2011 г. за пръв път отнеха от мен двете ми деца. Отнемането става така: детето просто не се връща от детската градина или училището. Тоест, практически го отвличат, то изчезва. Това е, защото го крият от вас на секретен адрес.

Тогава ми казаха: "Нали разбирате, вие се оплаквате от насилие над Вашето дете. Затова трябва да Ви прегледа лекар и да каже, че не сте психически болна".

Разбира се, аз не отказах. Поликлиниката се намира на 10 минути път с кола. В нея ме настани сътрудница на "Барневарн", като каза: "Ние ще ви помогнем, тук ще си поиграем с децата ви". Децата останаха не къде да е - а в службата за закрила на детето. Сега разбирам, че не е трябвало да ги оставям. Когато вече бях в поликлиниката, по-големият, Саша, тогава той беше на 13 години, позвъни и каза:

- Мамо, нас ни карат в приемно семейство!

Тогава се намирах на 10 километра от децата си, които "Барневарн" откарваше на секретен адрес. Според закона там децата се отнемат, без да се предявяват никакви документи. Единственото, което можех да направя, е да се овладея. В Норвегия не е прието да се плаче, това се оценява като заболяване, и "Барневарн" може да изиска да бъдеш принудително вкаран в психиатрия.

ВЪПРОС: И всичко това става с мълчаливото съгласие или даже съдействие на държавните институции?!

ОТОВОР: Оказа се, че в Норвегия има държавен план, квота по отнемане на деца от родителите им. Органите по опеката даже се съревновават в неговото изпълнение. Всяко тримесечие те публикуват графики, диаграми - в кой район колко деца са отнети. Наскоро ми попадна един документ - отчет на шведски специалисти. Това е доклад за случаите на отнети деца в Швеция и съседните й скандинавски страни: (http://www.familypolicy.ru/read/1403).

Става дума за странно явление. В този доклад се казва, че в Швеция 300 хиляди деца са отнети от родителите им. Тоест: цяло едно поколение е откраднато от родните им майки и бащи. Учени, криминолози, юристи, адвокати - хора с традиционни ценности, които все още помнят, че някога в Швеция е съществувало семейство, недоумяват. Те казват, че се случва нещо, което не разбират. Извършва се държавен погром над семейството.

Специалистите уточняват, че приемното семейство получава дневно 10 000 крони (около 50 хиляди рубли или 1250 евро) за едно прието дете. Отделно агентът на "Барневарн" получава от държавния бюджет голяма награда за всяко отнето дете. Такава е практиката във всички скандинавски страни.

При това приемният родител може да си избира деца като на пазар. Например, ако ви хареса ето, онова русо и синеоко момиче, достатъчно е да звъннете в "Барневарн" и да кажете: "Аз имам една малка стая за приемно дете". И после само споменавате името и адреса. Ще ви доставят детето. Тоест: отначало се намира "наемно семейство", а вече после "поръчаното" дете се отнема от родните му родители.

Норвегия е на първо място по отнемане на деца от родителите, там това е държавна политика. Ето заглавие в норвежки вестник: "20% ОТ НОРВЕЖКИТЕ ДЕЦА ВЕЧЕ СА СПАСЕНИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ". Това са около 200 хиляди деца, които са "спасени" и вече живеят не у дома си с татко и мама, а в приюти.

Един норвежки приют получава около 300 хиляди евро годишно за всяко дете. Ако пък детето стане инвалид, парите се увеличават. Тоест: колкото повече травми и осакатявания, толкова повече пари получава приютът - затова и служителите там, и приемните родители имат изгода децата да стават инвалиди.

Според статистика, публикувана в норвежките вестници, от всеки 10 деца, родени в Норвегия, 8 са деца на имигранти, а само 2 - на коренни норвежци. Процентно най-много деца в "Барневарн", отнети от имигранти, са на руснаци. Именно руски деца отнемат на първо място. Практически всички деца, родени от един или двама руски родители, се смятат за рискови и се водят на отчет в "Барневарн".

ВЪПРОС: Ако отнемат детето, какво могат да направят родителите?

ОТГОВОР: Почти всеки месец в Норвегия се самоубива по една руска жена. Защото, когато при вас дойдат и ви отнемат децата, вие сте абсолютно безпомощни - сами срещу Системата. Казват: "Ти правиш омлет не по норвежка рецепта - значи си против интеграцията". Или: Ти принуждаваш детето да си мие ръцете - значи, упражняваш насилие върху него". Или: "Ти куцаш - и не можеш да си играеш с детето в пясъка. Значи си лоша майка, затова отнемаме детето ти!".

Системата за "закрила" на детето в Норвегия е построена на презумпция за вина на родителите.

23.06 2013 в 13:35

Искрено се възхищавам на личността "арх.", която смело и непоколебимо продължава да си каканиже твърдения, които очевидно се опровергават от предоставената информация. Г-н "арх.", не знам дали сте на заплата към МОН или просто страдате от много свободно време, но се пренесете безмислиците под някоя статия, която наистина да доказва нещо в подкрепа на "равнопоставеното" - така както Вие го разбирате. Защото аз разбирам "неравнопоставеността" другояче - а именно в това, че щом баща ти и майка ти имат достатъчно пари да ти платят учебните такси, значи не заслужаваш правото, което другите деца имат, а именно да получават 1500 лева годишно субсидия. Е, няма как, г-н "арх." хем да искаме да живеем по-добре (аз поне искам), хем да се срамуваме, ако родителите ни са си докарали известна финансова свобода. Не можем всички почтени хора да мизерстваме само защото това отговаря на пропагандните клишета на БСП и подобните ѝ.