Колко скъпо ни излиза лошото правосъдие

Проблемите с върховенството на закона, бавното и понякога несправедливо правосъдие буквално променят съдби. Но имат и конкретни икономически последици – първо, забавят растежа заради несигурната среда, и второ, ощетяват данъкоплатците с поне няколко милиона годишно заради обезщетения за лошо правосъдие. Сметката за последните 15 години надхвърля 30 милиона лева.

За 22 години космическият апарат „Вояджър 2“ успя да стигне до най-далечните планети в Слънчевата система и да се отправи към междузвездното пространство. За това време в България не може да приключи съдебен процес. Някои определят това като отказ от правосъдие. Оценките може да са различни, но едно нещо е неизменно – сметката се пише на данъкоплатците.

22 ГОДИНИ, 2 МЕСЕЦА И 28 ДНИ

Такава е съдбата на дело за кражба срещу двама души, проточило се 22 години, 2 месеца и 28 дни. Разследването отнема повече от 13 години. През това време прокуратурата връща делото за допълнителни действия на разследващите 14 пъти. Има периоди между 5 и 9 месеца, в които те бездействат. Когато разследването най-сетне приключва, се налага съдът да го връща 5 пъти на прокуратурата за отстраняване на различни пропуски. Това забавя делото с нови 7 години. Още толкова процесът „виси“ на първа инстанция, преди Софийският районен съд да прочете оправдателна присъда.

Но и това не е краят. Следват 2 години и 8 месеца, в които няма мотиви към присъдата. Това блокира движението на процеса нагоре по инстанциите. В крайна сметка Софийският градски съд потвърждава присъдата, а по време на делото там прокуратурата дори не си поддържа протеста.

„Повече от 22 години след извършеното престъпление е на практика невъзможно за съда да установи кой е действителният автор на кражбата и как са се развили събитията в началото на месец януари 1994 г.“, пише в решението на градския съд.

Това е само едно от делата, описани в последния годишен доклад на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Той се занимава с оплакванията за нарушено право на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Това правомощие му беше дадено през 2012 г. под натиска на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Той задължи България да намери вътрешен механизъм за оплакванията срещу бавно правосъдие. Процедурата е сравнително бърза, от нея могат да се възползват всички страни в процеса, включително и юридическите лица. Но максималното обезщетение, което Законът за съдебната власт предвижда по този ред, е 10 хиляди лева. То се изплаща, след като министърът на правосъдието подпише споразумение с човека, който претендира, че е пострадал от бавното правосъдие.

ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА

Бавното правосъдие не е запазена марка само за наказателните дела. В докладите на ИВСС могат да бъдат открити и много случаи като този за процес за собствеността на имот в Банкя, приключил за 15 години, 10 месеца и 10 дни. Производството започва през август 2001 г., когато трима души предявяват искове за установяване на правото на собственост върху имота. Приключва през юни 2017 г. Като през тези над 15 години делото е разгледано само на две инстанции. На първата ѝотнема малко над 3 години, а през останалото време процесът виси пред втората инстанция – Софийския градски съд. Някои от ответниците не успяват да доживеят края на делото.

В съдебния инспекторат през 2017 г. са постъпили 575 оплаквания за бавно правосъдие, 342 от тях са по граждански, търговски и административни дела, а останалите – по наказателни, сочи официалната статистика. По информация на Министерството на правосъдието през 2017 г. са сключени 220 споразумения, като общата изплатена сума за обезщетения е 550 900 лв. Това прави средно по 2500 лв. на човек.

ДО СТРАСБУРГ И НАЗАД

Съдът в Страсбург обаче присъжда по-големи обезщетения по жалбите срещу бавното правосъдие или други нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Но там се чака и много повече – между пет и осем години. Според официалните данни на Министерството на правосъдието от 2001 г. до края на 2017 г. платените обезщетения по осъдителни решения на ЕСПЧ, приятелски споразумения и едностранни декларации възлизат на общо на 17 770 400 лв., като най-голямата сума е платена през 2009 г. – 3 534 000 лв. Всяка година министърът на правосъдието пише и годишен доклад за изпълнението на решенията на съда в Страсбург.

Заради времето, което минава до произнасянето на Страсбург, делата, по които България бива осъждана от ЕСПЧ, служат за напомняне за грешките на правосъдието от миналото, на които обществото благосклонно редовно не обръща внимание.

Премиерът Бойко Борисов например може да се „похвали“ с дело срещу България, което той е издействал. През 2012 г. страната е осъдена, че е погазила правото на живот на Тодор Димов-Чакъра и трябва да плати близо 55 000 евро обезщетение и съдебни разноски заради полицейската операция по залавянето на Чакъра, ръководена от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Друга ключова фигура, заради която българските данъкоплатци оправят сметката за обезщетения, е Цветан Цветанов. От времето му на вътрешен министър и шумните акции, които после се провалиха в съда, държавата е осъдена по 6 дела за общо над 120 000 хиляди евро.

КАКВО Е ЛОШО ПРАВОСЪДИЕ

Дори да приемем, че в цитираните случаи става въпрос за нарушения на Европейската конвенция, които нямат общо с правосъдието, то има и предостатъчно дела в Страсбург заради лоши съдебни решения.

Да вземем рекордното обезщетение от 462 000 евро, присъдено в края на 2017 г. на собствениците на една от най-красивите къщи в Стария град на Пловдив – Павлитовата, или Синята къща. Проблемът по делото „Ченгелян и други срещу България“ е реституцията – веднъж призната от един върховен съд, а после на практика отменена от друг.

На 19 юли 2018 г. ЕСПЧ установи нарушение на правото на справедлив процес по делото „Александър Събев срещу България“ заради отказа на Върховния административен съд да извърши самостоятелна преценка върху основателността на отнето разрешение за достъп до класифицирана информация на жалбоподателя. Върховният съд се е доверил на Държавната комисия по сигурността на информацията, пред която започва обжалването на отнетия допуск. Обезщетението тук е 4400 евро. Подобен развой може да се очаква в Страсбург и по казуса с отнетия допуск до класифицирана информация на заместник-председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Георги Гатев. През лятото на 2018 г. той беше отстранен от бюрото, след като по инициатива на прокуратурата допускът му беше отнет по сходен начин.

ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА

Страсбург и административният механизъм пред инспектората на ВСС не са единственият начин за търсене на обезщетение за лошо правосъдие. Много повече данъкоплатците дават заради дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. По тези процеси ответник най-често е прокуратурата, която отговаря за незаконните обвинения и проточилите се дела.

Обикновено обезщетения търсят хора, които са били обвинени, а после оправдани. Някои обезщетения са за няколко хиляди лева, но има и за десетки и стотици хиляди. За първи път данните за размера на обезщетенията, които прокуратурата е осъдена да плати, отсъстват от годишния ѝдоклад за 2017 г. Попитани за сумата по реда на Закона за достъп до обществена информация от държавното обвинение отговориха, че не разполагат с тези данни. Което е пълен абсурд, тъй като в бюджета є има такова перо. В доклада за 2016 г. тази информация присъства – там се казва, че присъдените обезщетения по влезли в сила осъдителни решения по Закона за отговорността на държавата са 2.5 млн. лв. Година по-рано са пак толкова, а през 2014 г. са 3.65 млн. лв., през 2013 г. – 2.06 млн. лв., 2.8 млн. лв. през 2012 г. За 2017 г. е ясно единствено, че е осъдена по 714 дела – 400 на първа инстанция и 314 на втора.

Почти половината от делата срещу прокуратурата се гледат на първа инстанция от окръжните съдилища, което означава, че цената на исковете е над 25 хил. лв. Съдиите отчитат много фактори, когато определят обезщетенията. Но както някои печелят по 3–5 хиляди лв., така има процеси, които приключват със стотици хиляди лева разход за прокуратурата, т.е. за данъкоплатците. Колкото по-знаково и шумно е било едно дело, толкова по-солени са присъдените обезщетения. Само един пример – на съдията Петър Сантиров, съден и оправдан за корупция, прокуратурата трябва да плати 200 хил. лв. Провалите по „Софийски имоти“, акциите в Държавен фонд „Земеделие“, „Октопод“ също се подреждат сред неуспехите на прокуратурата, за които сметките оправят данъкоплатците. Като от решението по делото „Октопод“ се разбра, че бившият прокурор и бивш подсъдим по знаковия процес Цеко Йорданов би получил половин милион лева обезщетение от прокуратурата, ако не беше поискал само 50 000 лв., които и Софийският градски съд му присъди през лятото на 2018 г. Заради „Октопод“ и „Голд лизинг“ ООД, чиято документация е държана с години от разследващите и така е загубила бизнеса си, пък спечели дело срещу прокуратурата за над 802 000 лв.

Все още неприключилото разследване за Възродителния процес също е причина прокуратурата да бъде осъдена по Закона за отговорността на държавата. Две инстанции през 2018 г. приеха, че тя трябва да плати 30 хил. лв. обезщетение на един от пострадалите от Възродителния процес. А успехът по това дело би могъл да повлече след себе си и десетки други.

Корупцията, безхаберието и некадърността на някои представители на съдебната система се изплащат двойно от обществото. Веднъж непряко с лошото качество на живот. И втори път пряко – с милионите за обезщетения.

…

Изплатени обезщетения по осъдителни решения на ЕСПЧ, приятелски споразумения и едностранни декларации:

2001 г.             40 400 лв.

2002 г.           113 000 лв.

2003 г.             21 500 лв.

2004 г.           210 000 лв.

2005 г.           412 000 лв.

2006 г            325 000 лв.

2007 г.           638 000 лв.

2008 г.        1 831 000 лв.

2009 г.        3 534 000 лв.

2010 г.        1 379 000 лв.

2011 г.        2 049 000 лв.

2012 г.        1 907 500 лв.

2013 г.        1 066 700 лв.

2014 г.           281 300 лв.

2015 г.           620 000 лв.

2016 г.        1 877 800 лв.

2017 г.        1 464 200 лв.

Данни: Министерство на правосъдието

ИЗТОЧНИЦИ

Цялото решение може да бъде прочетено тук: https://goo.gl/JxtjEb

Документът може да бъде открит тук: http://www.inspectoratvss.bg/bg/page/16

2001 г. – 40 400 лв., 2002 г. – 113 000 лв., 2003 г. – 21 500 лв., 2004 г. – 210 000 лв., 2005 г. – 412 000 лв., 2006 г. -325 000 лв., 2007 г. – 638 000 лв., 2008 г. – 1 831 000 лв., 2009 г. – 3 534 000 лв., 2010 г. – 1 379 000 лв., 2011 г. – 2 049 000 лв., 2012 г. – 1 907 500 лв., 2013 г. -1 066 700 лв., 2014 г. – 281 300 лв., 2015 г. – 620 000 лв., 2016 г. – 1 877 800 лв., 2017 г. – 1 464 200 лв.

http://www.justice.government.bg/51/

http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-114253

http://www.justice.government.bg/47/2699/

http://www.justice.government.bg/47/2741/

Годишните доклади на държавното обвинение могат да бъдат намерени на: https://goo.gl/WiYpXu

Заявление с вх. номер ГП No 3429/2018

Б. ред. - Този текст е от "Черна книга на правителственото разхищение в България 2018", която се издава от Фондация за свободата "Фридрих Науман". Всички публикации в книгата са напълно свободни за препубликуване като идеята е да достигнат до възможно най-широк кръг читатели.

Още по темата

01/02/2019

Разследване

Белене - черна дупка за българския данъкоплатец

30/01/2019

Разследване

БДЖ-потъването върви по план

Следете новините ни в GoogleNews