Продължава от стр. 2

Законът на Божков

Известен антиквар от София, пожелал анонимност (ще забележите, че три от източниците на разследването ни са анонимни – те се съгласиха да говорят пред „КлинКлин“ единствено ако спазим това условие, тъй като последиците за тях от публичната им изява потенциално биха били сериозни), допълва, че не всички ограбени съкровища напускат страната ни:

„Купуването на каквито и да било археологически предмети, изкопани на територията на страната ни, е напълно незаконно. И защото е незаконно, иманярят няма как да претендира за реалната стойност на даден предмет. Примерно, ако нещо струва 10 000 лв., иманярят ще получи 200 лв. Затова те търсят начин да го изкарат извън България, защото в почти цяла Европа – особено Западна и Централна – има богат и регламентиран бизнес за антики. Изнасянето на антиките обаче е рисково и затова те все пак нерядко ги продават на български колекционери, които изфабрикуват документите сякаш са ги закупили и внесли от Западна Европа.“

Типичен пример за това е соченият за бос от подземния свят бизнесмен Васил Божков. В своята колекция той притежава стотици безценни археологически находки, сред които 20 тракийски ритона, което е най-голямата бройка в света.

„Факт е, че съществуват публични негови интервюта, където той сам признава, че купува от иманяри предмети. Факт е и че има документи за множество предмети, че ги е взел на аукциони в чужбина“, коментира адвокат Манов.

Антикварят, с когото разговаряхме, е категоричен:

„През 2009 г. Законът за културното наследство (ЗКН) бе приет в полза на Васил Божков, за да може дейността на хората, които се занимават с колекционерство като цяло, да бъде обявена за незаконна и всичко да отиде при Божков, който със своите връзки и възможности да си узаконява колекцията. Той беше над властта и години наред се ползва с политически чадър. Това беше един чисто и просто поръчков закон.“

Археологът Веселин Игнатов на Източната могила. Снимка: Миро Златев/Булфото.

Наблюденията на служителя от системата за опазването на недвижимото културно наследство пред „КлинКлин“ потвърждават тезата, че ЗКН е писан в услуга на различни лица с интереси в различни области на обширното ни културно наследство. Интересното е, че в опазването на порочния закон си партнират БСП и ГЕРБ:

„ЗКН бе изготвен от БСП. Той излезе на 19 март 2009 г. в Държавен вестник. Беше в сила на 10 април. Парламентарните избори бяха началото на юли 2009 г. Първите 2 законопроекта, заведени в деловодството на Народното събрание, бяха с предложения за промени в Закона за нотариусите и Закона за културното наследство – на 28 август. Той не беше успял да заработи, когато вече новите – ГЕРБ – направиха своите промени. Законът за нотариусите мога да разбера защо им беше важен, него го движеше друго лице, но ЗКН защо…?“

Колегата с един багер ги копае и вади… археология

Първото предложение на ГЕРБ е да се закрие Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), който е единствената пречка пред безразборното бутане, дострояване и изобщо унищожаване на сгради и археологически обекти паметници на културата.

Опитът е неуспешен, но ГЕРБ са упорити и хитри и през ноември 2009 г. правят промяна в закона, с която практически обезсилват НИНКН – всяко финално решение се подписва не от директора на Института, а от министъра на културата. Това означава, че всяко решение за бутане на паметник на културата или неговото надстрояване – включително археологически обекти – се взема от министъра, който е политическо назначение. Дори становището на експертите да е категорично против дадена намеса спрямо културната ценност – това няма никаква реална власт над министъра, който може да реши каквото пожелае.

Но за да е сигурна работата, ГЕРБ назначават на директорската позиция в НИНКН своя калинка – арх. Даниела Джуркова, която с кратки прекъсвания е временно изпълняващ длъжността директор от 2013 г. насам… при положение че мандатът на постоянно избрания директор е 4-5 години.

Всичкото това има значение най-вече в столицата и от време на време в друг по-голям град. Във всички останали по-малки населени места дори не ги интересуват кой е министър, кой е директор и какво, по дяволите, е това археология.

„По градовете стават големи извращения – надбягват се археолозите с багерите. В Созопол директорът на музея сигурно още дебне иманярите, тъй като единственият вход и изход е покрай музея. По морето е така и с дюните, не само с археологията, между другото, но това е друга тема. При първата вълна европроекти пък масово започнаха да прехвърлят археологическите обекти за управление на общините, за да могат да прилапат проектите и да усвоят парите, което съсипа маса археология“, коментира анонимният служител от системата за опазването на недвижимото културно наследство.

Веселин Игнатов, главният археолог на карановската Източна могила, допълва: „Навсякъде се разкопава и по големите градове, не само по малките. Цяла вечер ще работят, за да изринат всичко. Ако се намери дори малко археология по време на строеж, започва тежка процедура, комисии, забавяне с месеци и години, на инвеститора се налага да плати за разкопките, оскъпява се целият проект… Затова те просто изриват всичко и се приключва с темата."

Картата е направена от Веселин Игнатов, който допълва, че със сигурност бройката е много по-голяма.

Продължава на стр. 4